Великият пост е време на усилена, духовна борба със самите нас (по-малко сън, по-малко хранене, по-малко телесно спокойствие и заетост с неща, които обичаме да правим, по-голямо участие в богослужениета и молитвите и т.н.).
Не знам обаче дали наистина осъзнаваме степента, в която едно друго дело също е основно за духовния живот – това е милосърдието към другите. Освен общия за всички ни принцип, изразен в Проповедта на планината (Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани (Мат. 5 :7)), целта на поста е да даваме по-малко на себе си, по отношение на качество и количество в сравнение с други периоди от годината; и че всички излишни средства трябва да бъдат дадени на други – като благотворителност. Това ни казва и Евангелието на Страшния съд в третата подготвителна неделя от Триода: трябва да служим на другите, защото Христос приема това като дар за Него.
Истина е, че в първата неделя на Триода научаваме, че в съотвествие с Моисеевия закон фарисеят е дал десятък от богатството си на храма и на други хора. Той обаче го прави като задължение, не тайно и не от добро сърце. Това е самовъзвеличаване – той бе тщеславен за делата си и затова в крайна сметка молитвата му не бе чута от Бога. Той смятал, че поради добрите си религиозни дела Бог ще бъде длъжен да го спаси, да го благослови и да му осигури всяко добро нещо в живота.
Но постът и молитвата са свързани със смирението, което е имал митаря и поради което молитвата му била чута.
В статия по този въпрос митрополит Атанасий Лимасолски казва следното: „Даването на милостиня допринася много за молитвата. Ако искате да се молите, трябва да бъдете милосърдни. Милосърдни във всеки смисъл на думата. Когато кажете добра дума на друг човек, предложите нещо или му дадете милостиня, това подбужда душата към молитва. Доказано е, че когато милосърдни хора стоят на молитва, тяхната молитва се издига до Бога, който я приема. Авва Исая казва: „Немилостивият аскет е безплодно дърво“. С други думи, каквито и аскетични борби и подвизи да предприемате по отношение на молитва, пост и бдение, ако сърцето ви не е милосърдно, то не достига до другите с любов, то не изпитва към другите същата привързаност, което от своя страна не дава плод…“
Бог обича милосърдните, които даряват доброволно, с весело лице, а също и по собствена воля. Даването на милостиня ако е без желание или наложено е неприемливо. Коренът на милосърдието е в сърцето. Започва в сърцето и завършва в ръката ни. Милосърдието съгрява, когато има пламък на любов. Даването на милостиня без любов е акт студен. Това е мърво тяло без светлина или слънце. Това е цвете без красота и аромат. Когато даваш без любов, ти оскърбяваш. Защото каква е стойността на най-прекрасния и скъп подарък, ако е поднесен без усмивка?
В своято тринадесета проповед върху 2 Коринтяни свети Йоан Златоуст казва, че даването на милостиня означава не само даване на средства, но и даване с чувство на християнска обич. Трябва да правим добро, да оказваме помощ и да отделяме време с желание, съзнателно, от сърце, с уважение и непресторена любов към бедните. Не трябва да таим никакво чувство на снизхождение, разочарование, гняв или лошо настроение. „Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава“ (2 Кор. 9:7). „Раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий“ – казва пророк Исая (58:7). Всичко това трябва да се прави от все сърце, както ни казва свети Григорий Богослов. Свети ап. Павел ни казва как да се държим при такива обстоятелства: „Наставник ли си, – наставлявай; дарител ли си, – дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, – предстоявай с усърдие; благотворител ли си, – благотвори на радо сърце“ (Рим. 12:8). Ако се държим така, то ще удвоим доброто дело. Но ако това добро дело се върши неохотно или по необходимост, то не може да донесе радост.
Колкото и покаен и скръбен да изглежда първоначално Великият пост, по същество е търсене на радостта, която идва от даването на милостиня на всеки страдащ човек. В същия дух като св. Николай, който осигурил зестра на всяка една от дъщерите на един човек, който мислел да ги въведе в лош начин на живот, за да събере пари. Св. Николай хръвлил парите през прозореца, за да не разбере никой кой е направил доброто дело и да не бъде похвален за него. Нека този пост да не бъдем безплодни, а да станем милосърдни, за да получим милост от Господа, праведния Съдия. Амин.
Автор: Протопрезвитер Антоний Христу
Източник: pemptousia.com
Снимка: pixabay.com