Св. Конон бил родом от Назарет Галилейски. Той живял и се трудел в град Мандон (Памфилия, Мала Азия), като се занимавал с градинарство. По нрав бил прост, безкнижен, но се боял от Бога и пазел Неговите заповеди.
През време на гоненията при император Декия (249-251 г.) войводата Публий заповядал да го хванат и го принуждавал да принесе жертва на идолите. И когато Конон останал непоколебим в своето изповедание, забили му гвоздеи в нозете и го заставили да тича. Мъченикът изнемогвал, паднал на колене и, като се помолил, предал Богу душата си.