Начало / Uncategorized / Доброто в творението

Доброто в творението

Християнският подход към света и по-точно – към материята и към всичко онова, от което се състои видимият свят и за което отдавна тече разгорещен и безкраен спор – веднъж завинаги е изразен в първите редове на Библията, в първа глава на Книга Битие, в която се разказва (разбира се на езика на религията, а не на науката) за сътворението на света от Бога за шест дни.

За нашите беседи за тайнствата, т.е. за мястото и значението на материалното в религията, не е толкова важно какво означават тези шест дни (за които продължава безкрайния спор). Важното е, че сътворението на света се описва като изграждане именно на материалното и вещественото. Бог отделя сушата от водата, създава слънцето и звездите, растенията, рибите, животните и накрая все от същата материя – човека.

Защо е важно да подчертаем това? Защото самата материалност на Божието творение веднага поставя разграничителна линия между Библията и онези религии и светогледи, в които материята се възприема като нещо неизменно, неправилно, враждебно спрямо духа, а следователно и на самата религия се гледа като на отхвърляне на материята, на освобождаване от тялото, на стремеж към чиста духовност. Не, в Библията материята не просто е от Бога, не просто е Божие творение, но – дебело подчертавам – тя, бидейки Божие творение е добра и съвършена. Разказът за всеки ден на творението в Книга Битие завършва с думите: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро“ (Бит.1:31).

Бог не просто твори – Той се радва на своето творение, на това, че то е добро, т.е.на Своя замисъл за него.

По този начин библейският разказ за света и материята започва с радостен мажорен тон. Бог сътворява света с любов и светът чрез устата на човека казва на Бога “да“. Човек с радост и благодарност приема този свят, тази материя, това добро и това съвършенство – приема го като подарък, като дар на любовта и живота. И този радостен мажорен тон не се ограничава само до библейския разказ за сътворението, само до едната – била тя и първа и основна – глава на Книга Битие. Той пронизва, украсява и сякаш оркестрира цялата Библия, както и целия живот на Църквата. Хвалението и благодарността към Бога за този свят и за неговото съвършенство преминава през цялата Библия като основен лайтмотив. Достатъчно е да се заслушаме в псалмите, където този лайтмотив е зададен от самото начало: „Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро“ (Пс.103:24), и по-нататък – призивът: всяко дихание да хвали и да благодари на Бога, е една безкрайна песен за Неговата мъдрост, за красотата и съвършенството на всичко, сътворено от Него: „благославяйте Господа, всички Негови дела“ (ср.: Пс.102:22).

Ще повторя и отново ще подчертая: на Библията, и на християнството, израснало от Библията и Библейското откровение, е изключително чуждо онова отвратително песимистично отношение спрямо материята, което е характерно за всички чисто спиритуалистични и отхвърлящи света религии. Библейското съзерцание на света изразява себе си чрез несекващата радост както от голямото, така и от малкото, защото и в голямото, и в малкото в еднаква степен са отразени Божествената любов, мъдрост и съвършенство. По думите на руския поет, „и в полето всяко стръкче трева, и в небето всяка звезда“* – всичко е призвано да хвали Господа. А друг поет в своето незабравимо стихотворение пита: „Кой заповядва августът да е велик, за кого нищо не е малко, кой е потънал в украсата на кленовия лист?“** И сам дава отговора: „Великият Бог на любовта, великият Бог на детайла.“.

И накрая: това хваление и утвърждаване на света и материята като създадени от Бога – и следователно отразяващи Божията доброта, красота и съвършенство –  представляват основата, главната тоналност на християнското богослужение. Ето началото на молитвата за Великия Водосвет на Кръщение Господне:

„Велик си, Господи, и чудни са Твоите дела и няма думи достатъчни да възпеем Твоите чудеса.“ ***

Отново този радостен мажорен тон, същият порив на благодарност и хвала, същото обичливо обръщение към Божието творение, към света, който гори със „звездна слава и изначална  хвала.“ **** В Църквата няма молитва, която да не завършва с принасяне на слава и да не се превръща в славословие към Бога.

Защо е толкова важно да припомняме това? На първо място – защото всички опити за развенчаване и разобличаване на религията са изградени върху лъжата за нейната „отхвърляща света“ същност, за това, че тя отхвърля материята и самия земен свят в името на другия – задгробния. На второ място – защото, ако не знаем, че Църквата възприема сътворението и следователно материята с благодарност и хвала, няма да можем да разберем нищо от тайнствата на Църквата, в които най-важна роля се дава на материята – видима и веществена.

Но дебело подчертавайки това, което един християнски учител нарича „религиозен материализъм на християнството“ ***** , не можем да заобиколим въпроса за злото и неговата връзка с материята. За това – следващия път.

Автор: Протопрезвитер Александър Шмеман

Превод: Елена Папучиева

Заглавна снимка: pixabay.com

–––––––-

* Из поемата на А.К.Толстой “Йоан Дамаскин“

** Из стихотворениети на  Б.Пастернак „Да роним думи“ (1922). Следва: “Всесилният Бог на детайлите,/Всесилният Бог на любовта…”

***Требник, Св. Синод на БПЦ, С., 1981 г., стр.381.

**** Из стихотворението на  В.Ф.Ходасевич „Звезди“ (1925). Следва: „…Твоят свят, горящ като славна звезда/И изначална красота“.

***** Шмеман има предвид С.Н.Булгаков.

За Ангел Карадаков

Виж още

Деца засадиха дръвчета в двора на храм „Св. Атанасий“ в село Кърналово

Дни преди започването на пасхалните празници ученици от ОУ „Братя Миладинови“ в с. Кърналово, Община ...