Начало / Uncategorized / Доброто в творението

Доброто в творението

Християнският подход към света и по-точно – към материята и към всичко онова, от което се състои видимият свят и за което отдавна тече разгорещен и безкраен спор – веднъж завинаги е изразен в първите редове на Библията, в първа глава на Книга Битие, в която се разказва (разбира се на езика на религията, а не на науката) за сътворението на света от Бога за шест дни.

За нашите беседи за тайнствата, т.е. за мястото и значението на материалното в религията, не е толкова важно какво означават тези шест дни (за които продължава безкрайния спор). Важното е, че сътворението на света се описва като изграждане именно на материалното и вещественото. Бог отделя сушата от водата, създава слънцето и звездите, растенията, рибите, животните и накрая все от същата материя – човека.

Защо е важно да подчертаем това? Защото самата материалност на Божието творение веднага поставя разграничителна линия между Библията и онези религии и светогледи, в които материята се възприема като нещо неизменно, неправилно, враждебно спрямо духа, а следователно и на самата религия се гледа като на отхвърляне на материята, на освобождаване от тялото, на стремеж към чиста духовност. Не, в Библията материята не просто е от Бога, не просто е Божие творение, но – дебело подчертавам – тя, бидейки Божие творение е добра и съвършена. Разказът за всеки ден на творението в Книга Битие завършва с думите: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро“ (Бит.1:31).

Бог не просто твори – Той се радва на своето творение, на това, че то е добро, т.е.на Своя замисъл за него.

По този начин библейският разказ за света и материята започва с радостен мажорен тон. Бог сътворява света с любов и светът чрез устата на човека казва на Бога “да“. Човек с радост и благодарност приема този свят, тази материя, това добро и това съвършенство – приема го като подарък, като дар на любовта и живота. И този радостен мажорен тон не се ограничава само до библейския разказ за сътворението, само до едната – била тя и първа и основна – глава на Книга Битие. Той пронизва, украсява и сякаш оркестрира цялата Библия, както и целия живот на Църквата. Хвалението и благодарността към Бога за този свят и за неговото съвършенство преминава през цялата Библия като основен лайтмотив. Достатъчно е да се заслушаме в псалмите, където този лайтмотив е зададен от самото начало: „Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро“ (Пс.103:24), и по-нататък – призивът: всяко дихание да хвали и да благодари на Бога, е една безкрайна песен за Неговата мъдрост, за красотата и съвършенството на всичко, сътворено от Него: „благославяйте Господа, всички Негови дела“ (ср.: Пс.102:22).

Ще повторя и отново ще подчертая: на Библията, и на християнството, израснало от Библията и Библейското откровение, е изключително чуждо онова отвратително песимистично отношение спрямо материята, което е характерно за всички чисто спиритуалистични и отхвърлящи света религии. Библейското съзерцание на света изразява себе си чрез несекващата радост както от голямото, така и от малкото, защото и в голямото, и в малкото в еднаква степен са отразени Божествената любов, мъдрост и съвършенство. По думите на руския поет, „и в полето всяко стръкче трева, и в небето всяка звезда“* – всичко е призвано да хвали Господа. А друг поет в своето незабравимо стихотворение пита: „Кой заповядва августът да е велик, за кого нищо не е малко, кой е потънал в украсата на кленовия лист?“** И сам дава отговора: „Великият Бог на любовта, великият Бог на детайла.“.

И накрая: това хваление и утвърждаване на света и материята като създадени от Бога – и следователно отразяващи Божията доброта, красота и съвършенство –  представляват основата, главната тоналност на християнското богослужение. Ето началото на молитвата за Великия Водосвет на Кръщение Господне:

„Велик си, Господи, и чудни са Твоите дела и няма думи достатъчни да възпеем Твоите чудеса.“ ***

Отново този радостен мажорен тон, същият порив на благодарност и хвала, същото обичливо обръщение към Божието творение, към света, който гори със „звездна слава и изначална  хвала.“ **** В Църквата няма молитва, която да не завършва с принасяне на слава и да не се превръща в славословие към Бога.

Защо е толкова важно да припомняме това? На първо място – защото всички опити за развенчаване и разобличаване на религията са изградени върху лъжата за нейната „отхвърляща света“ същност, за това, че тя отхвърля материята и самия земен свят в името на другия – задгробния. На второ място – защото, ако не знаем, че Църквата възприема сътворението и следователно материята с благодарност и хвала, няма да можем да разберем нищо от тайнствата на Църквата, в които най-важна роля се дава на материята – видима и веществена.

Но дебело подчертавайки това, което един християнски учител нарича „религиозен материализъм на християнството“ ***** , не можем да заобиколим въпроса за злото и неговата връзка с материята. За това – следващия път.

Автор: Протопрезвитер Александър Шмеман

Превод: Елена Папучиева

Заглавна снимка: pixabay.com

–––––––-

* Из поемата на А.К.Толстой “Йоан Дамаскин“

** Из стихотворениети на  Б.Пастернак „Да роним думи“ (1922). Следва: “Всесилният Бог на детайлите,/Всесилният Бог на любовта…”

***Требник, Св. Синод на БПЦ, С., 1981 г., стр.381.

**** Из стихотворението на  В.Ф.Ходасевич „Звезди“ (1925). Следва: „…Твоят свят, горящ като славна звезда/И изначална красота“.

***** Шмеман има предвид С.Н.Булгаков.

За Ангел Карадаков

Виж още

Митрополит Пахомий: Като митрополит на Видинска епархия отговарям за това всеки човек да върви по пътя на спасението

„Като митрополит на Видинска епархия отговарям за това всеки човек да върви по пътя на спасението, ...