За поредна година православните християни от с. Добърско, Разложка духовна околия, отбелязаха най-тържествено храмовия празник на възрожденската църква „Сретение Господне“, построена през 1860 г. Това е и единственият храм в пределите на Неврокопска епархия, посветен на този Господски празник, съобщи Неврокопска митрополия.
Богослужението започна на 1 февруари с празнична вечерня, отслужена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, в която участваха свещеници от Разложка, Гоцеделчевска и Санданска духовна околия.
На следващия ден, Сретение Господне, архиереят възглави празничната св. литургия в съслужение с иконом Янко Русков, архиерейски наместник на Разложка духовна околия, протойерей Николай Варин, председател на църковното настоятелство при храм „Сретение Господне“, с. Добърско, протойерей Костадин Калайджиев, протойерей Георги Хаджигеоргиев, свещениците Никола Златински, Методи Юнчов и Борислав Галчев, дяконите Тодор Царев, Димитър Златинов и Илия Ризов. Песнопенията бяха изпълнени от смесения хор „Йеромонах Неофит Рилски“ към Неврокопската св. митрополия, ръководен от проф. Йоанис Папахронис.
„Всяко едно събитие, което Църквата празнува, носи много и различни поучения, които ние, православните християни, трябва да откриваме, да научаваме и да прилагаме в нашия живот“, подчерта в проповедта си митрополит Серафим и обърна внимание на някои важни символи на празника Сретение Господне, които често липсват в живота ни.
Епархийският архиерей подчерта, че всичко, което правим, няма стойност, ако ние сами за себе си живеем по домовете си и като Църква не се събираме и не общуваме с Божията благодат и помежду си в храма, чрез богослужението. Относно потребността от храмове, богослужения и свещенодействия Бог подробно разпорежда още в старозаветно време, като казва на евреите как да устроят първо Скинията, а след това и самите храмове. Църквата още от времената на светите апостоли възприема това, че събранието на вярващите трябва, по образеца на старозаветното време, да има своите места на събиране и богослужение. Ние се събираме в храма заедно, като Църква Христова, с една вяра, с едни мисли, свързани с любов Христова помежду ни, за да прославим Бога и да отслужим светата Божествена литургия. Най-важно от всичко е да се изповядваме и да приемаме св. Причастие, за което Църквата ни призовава непрекъснато и по този начин да се приготвим за това, което неизбежно предстои – края на земния път и преминаването във вечността.
Негово Високопреосвещенство призова да не скъпим времето си за това, за да можем да стигнем дотам един ден и ние да изречем думите на св. Симеон Богоприемец: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“ (Лук. 2:29-32).