Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
От самото начало на християнството да станеш християнин, означава не само да повярваш в Христос, но и да приемеш кръщение, т.е. да извършиш обреда на потапянето във вода, съпътствано от съответните молитви.
Връзката между вярата в Христос и кръщението е установена в самото Евангелие. Според Евангелието от Матей последните думи на Христос към учениците Му са:
„Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.“ (Мт.28:18–20).
Също така в книга Деяния, където се разказва за живота и дейността на апостолите, на въпроса на неговите слушатели: „Какво да направим?“, Апостол Петър отговаря: „Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.“ (Деян.2:38). Апостол Павел в Посланието си към Римляни обяснява, че кръщението е образ на смъртта и възкресението на Христос. Той пише: „Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението“ (Рим 6:3–5).
Следователно можем уверено да кажем, че кръщението винаги е било неизменна част, дори нещо повече – основополагащ обред в християнството.
Но именно защото значението му за християнството е така очевидно и безспорно, самите вярващи са някак свикнали с него и вече не си задават въпроса за смисъла на потапянето във водата и за това, защо Църквата го възприема за толкова важно и необходимо. А впрочем точно срещу кръщението, както и срещу другите християнски обреди, е насочено жилото на антирелигиозната критика, точно него се опитват да отъждествят със суеверие и по този начин да покажат, че християнството като цяло е само „древни и никому неясни обреди и церемонии“.
Но дори и да не обърнем внимание на това зло антирелигиозно дихание, въпросът за смисъла на кръщението е важен за самите християни. Огромно мнозинство от тях приема кръщение в детството си и, разбира се, не помнят това събитие. Но как може да вярваш в безкрайната важност на едно събитие, ако не си получил обяснение, в какво се състои неговият смисъл? Та нали ако наистина вярваме в учението на Църквата за това, че християнският живот започва с кръщението, къде другаде да търсим ключа за неговия смисъл, ако не в тайнството, чрез което той започва?
Нека опитаме възможно най-кратко и ясно да обясним тайнството на кръщението и всички свързани с него обреди, да разкрием техния духовен, т.е. най-насъщния за нас смисъл.
Преди всичко, естествено възниква въпросът – защо Църквата придава такова изключително значение на водата? Защо онова, което се нарича второ, духовно раждане, Църквата свързва с нещо материално? По всяка вероятност това не е ясно на съвременния човек. Но за съвременниците на Христос и очевидците на зараждането на християнството тук няма нищо неясно. За човека от най-древни, от най-първобитни времена водата, освен всичко останало, има и религиозно значение. Защо? Защото тя има изключително значение за живота като цяло. Всичко, което живее, всичко, което наричаме органичен свят – не само човек, но и животните, растенията – не просто се нуждае от вода, но и не може да живеят без нея. По този начин абсолютно необходимата за живота вода в представите на първобитния човек се отъждествява със самия живот.
Бидейки условие, източник и, както казват древните философи, „първоматерия“ на самия живот, водата е символ на живота.
Но това не е единственият смисъл, свързан с водата. Освен символ на живота, водата е също символ и на смъртта, на умирането, защото тя е страшна стихия, над която дори съвременният човек няма власт. Ето преди няколко години * при наводнение в Индия загинаха милиони хора, колкото и страшно да звучи това. Значи имаме – водата като живот, и водата като смърт.
Третото символно значение на водата е свързано с това, че тя е източник и начало на очистване и възраждане. Достатъчно е да си представим в какво биха се превърнали без вода градовете – местата на голямо средоточие на хора. Водата има свойството да отмива мръсотията да очиства и обновява всичко съществуващо. Древният човек пренася тази очистителна функция на водата в духовния живот, като нарича „умиване“ очистването от грях, зло и всяка нечистота. От тук са и многото обреди, свързани с потапянето във водната стихия, нейното освещаване, използване като лечебно средство и т.н., във всички древни религии без изключение.
Водата е символ на света в цялата му жизнена сила и красота, в нея се отразяват небето, слънцето и всичко материално. Но тя е също и символ на смъртоносните и гибелни сили в света. Водата също така е обещание и дар на чистотата, възраждането и обновяването. И целият този символизъм се корени в реалната същност на водата; съответства на нейното истинско място в живота.
Едва след като се осмисли възходящата символиката на водата от самото начало на човечеството, може истински да се разбере какво е пречупването й в християнството.
Автор: протопрезвитер Александър Шмеман
Превод Елена Папучиева
–––––-
* Става дума за години от периода на излъчването на беседите в Радио Свобода (1953-1983)
Снимка: vazdvijenie.bg
