С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, Софийска света Митрополия и столичния храм „Свети Седмочисленици“ организират традиционното литийно шествие в деня на св. патриарх Евтимий Търновски. На 20 януари 2024 г. (събота) 09:00 ч. – Архиерейска света Литургия в храм „Свети Седмочисленици“, възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит; литийно шествие, което тръгва веднага след светата Литургия (ок. 10:30 ч.) от храма до паметника на св. Евтимий Търновски на ул. „Граф Игнатиев“ в София.
По повода с празнуването на празника на св. Евтимий и неговата почит разговаряме с Боян Бояджиев от Сдружението за социални и културни инициативи.
– Тази година с особена радост ще се чества празника на св. патриарх Евтимий, чийто свети мощи бяха прославени официално в Бачковския манастир. Как се организирате в шествието в негова чест в столицата?
– Да, тази година ще се проведе отново традиционното литийно шествие за празника на св. патр. Евтимий Търновски в гр. София по вече установения маршрут от храм св. Седмочисленици по ул. „Граф Игнатиев“ до паметника му. Ще бъде отслужена Архиерейска Света Литургия в енорийския храм, след което ще започне шествието някъде около 10:30 часа. От Сдружението за социални и културни инициативи решихме за поредна година да участваме в организацията на събитието, защото се надяваме то постепенно да се наложи като едно от по-значимите масови мероприятия на Столицата ни. Залагаме на разнообразни начини за разпространяване на информацията за събитието – чрез информационни материали по Софийските храмове, в социалните мрежи и медиите. Дано поканата за участие в литийното шествие да достигне до повече хора и да надградим миналогодишната бройка на участниците.
Както и Вие сам отбелязахте, тази година имаме и нов повод да се зарадваме, а именно че ще празнуваме миналогодишната прослава на св. мощи Патриарха.
– Защо е важно да помним св. Евтимий и да говорим постоянно за неговия подвиг и дело?
– Годишният празничен календар на Църквата ни помага периодично да научаваме и да си припомняме за примери на духовен подвиг. Всеки от нас има необходимост в житейския си път да намира човешки примери, на които да подражава и от които да се вдъхновява. Можем да кажем, че този стремеж ни е естествено заложен и не можем да избягаме от него. Както отбелязва св. Паисий Хилендарски, човешкият живот е твърде кратък, за да можем през него да достигнем своевременно до целия ни нужен жизнен опит и познания. По тази причина разумният човек винаги следва да се обръща към историята, където да намери отговори на житейските въпроси, които го вълнуват. А какво по-подходящо от това да се обърнем към тези исторически личности, които седят най-близко до нас, защото са от нашия род, живяха по нашите земи и говорейки на нашия език изповядваха Христовата вяра.
От заобикалящите ни християнски народи, като че ли най-оскъдно помним своите духовни просветители и водачи.
А за да ги поддържаме първо в колективната, а после в личната си памет, следва по-масово да ги честваме и да им отреждаме по-значимо място в общественото съзнание. Св. патр. Евтимий е една от малкото значими личности от българската ни и християнска история, която е положително и непротиворечиво възприемана. С провеждането на т. нар. Евтимиева реформа на богослужебните книги той заема важно място и за останалите православни славянски народи, с което образа му излиза и извън националната му значимост. Поддържането на личности като св. патр. Евтимий в националната ни памет е ключово за съхраняване на нашия духовен корен и идентичността ни като народ.
– Нуждаем ли се, според Вас, днес още повече от неговия образ и слово?
– Да, със сигурност се нуждаем. Най-вече във времената на материална задоволеност духовните ни потребности биват потискани. Знаете ли, намираме се във време на оспорване на културната идентичност на целия ни континент, както и в крайния етап на един процес на постепенно заличаване и подмяна на християнските основи на цивилизацията ни. В този контекст българинът, дори и подсъзнателно, усеща, че обект на посегателство е ценностният му ред и йерархия. Това ни кара да бъдем мнителни, изостря сетивата ни, води ни и към основателно безпокойство. И тук идва резонният въпрос – как бихме се успокоили и как да се въодушевим, за да отстояваме своята идентичност? Да си спомним за нашия духовен ген. Както наскоро по БНТ д-р Николай Михайлов заяви в отговор на сходен въпрос – имаме в нашето духовно и културно наследство исихастка култура и примери на високо духовно съзерцание. Тези характеристики откриваме в образа на св. патр. Евтимий.
Към тях бих добавил още, че е образец не само за духовно, но и за обществено водачество, за смелост в най-трудните моменти, за решителност и отдаденост в името на народа.
И още една мисъл бих ползвал от д-р Михайлов – да се мисли, че миналото е минало, настоящето – настояще, а бъдещето – бъдеще е грешка. Ценността на трите части на времето принадлежат на вечността. В този смисъл св. патр. Евтимий е актуален във всяко време и е наш водач към вечността. Неговият пример е най-ярката му проповед. Ще завърша отговора на въпроса Ви с последното му обръщение към народа – да се оставяме в ръцете на св. Троица, така като и той ни завеща.
– През настоящата година честваме и голяма годишнина, свързана с него. Вашето сдружение предвижда ли инициативи по този повод?
– Във връзка с честването на празника му сега на 20 януари нашето участие се свежда до подпомагането на организацията на шествието. Работим по една инициатива, свързана с поставяне на информационна табела в пространството около паметника на св. патр. Евтимий. Самата процедура изисква съдействие и одобрение от административни органи, поради което е възможно осъществяването ѝ да се проточи във времето. Надяваме се до честването догодина да можем да я реализираме и да я обявим пред Вашата медия.
С Боян Бояджиев разговаря Ангел Карадаков.