Начало / Uncategorized / Отец Иван Карагеоргиев: Бог ни дава не само повече от това което заслужаваме, но и към което сме се стремяли

Отец Иван Карагеоргиев: Бог ни дава не само повече от това което заслужаваме, но и към което сме се стремяли

От средата на декември до средата на януари месец френската столица Париж стана дом на изложбата „Икона. Цветове на безкрая“. За представянето на светите изображения, живота на православния християнин във Франция и изпитанията в ежедневието разговаряме с отец Иван Карагеоргиев, българският свещеник в Париж. 

– Отец, как се роди идеята да организирате изложбата „ИКОНА. ЦВЕТОВЕ НА БЕЗКРАЯ“ – международна изложба на икони в Париж, която се провежда за десети пореден път?

– Както всичко истинско и значимо на този свят: по Божия милост! Това е десетата изложба, която организираме, съвместно с Българския културен институт, но това не е десета изложба, която общината ни организира във Франция.

Плодотворното сътрудничество между двете институции започна на една изложба отново на български православни икони в Париж в изложбената зала при храм „Св. Петър“, построен през 12 век на емблематичния за всички творци хълм Монмартър. 

С Божия помощ успяхме да организираме и изложби на православни икони в град Йер, където е живял и творил известния френски импресионист Густав Кайбот, който град се намира на двадесетина километра от френската столица.

Избрахме за първи път надслова „ИКОНА. ЦВЕТОВЕ НА БЕЗКРАЯ“, понеже той изразява необятността на Божията любов. Иконите разказват за тази Въплътена и Кръстна Любов, Която е Самият Христос и за всички негови приятели – светийте, които на свой ред са се опитали и са успели, въпреки всичко и всички, да живеят именно тази Любов. Благодарни сме за подкрепата и благослова на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който въпреки многобройните си и важни ангажименти в миналата юбилейна десета година от неговия каноничен избор, намери време да дойде и лично да открие  тази изложба, посветена на неговия юбилей, който е знаков не само за архипастирското му служение, но и за живота на епархията ни. 

Тази изложба не би била факт без сътрудничеството на църковната ни община, българския културен Институт в Париж и катедрата по Църковни изкуства на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и по-точно между господин Мариус Устабашиев, председателят на църковното ни настоятелство, който положи много усилия за осъществяването не само на тази, но и на всички изложби, госпожа Десислава Бинева, директор на културния ни Институт в Париж, която направи всичко възможно за да представим по най-добър начин настоящата изложба и разбира се,  нейния куратор доц. д-р Ваня Сапунджиева, която заедно със съпруга си, главен асистент д-р Тодор Енчев, вицепрезидент на сдружение Икона, ни поднесоха в навечерието на Рождество Христово голям подарък!

На откриването на изложбата, събрала 17 иконографа и дърворезбари от различни националности, присъстваха много гости, между които предстоятелят на Асамблеята на православните епископи във Франция, гръцкият митрополит Димитриос, както и Антохийския митрополит Игнатий и сръбския епископ Юстин.

– Кои са авторите, които представят в тазгодишната изложба?

– В изложбата са представени произведения, избрани от нейния куратор доц. д-р  Ваня Сапунджиева на следните творци от сдружение Икона: Проф. д-р Георгиос Кордис – основател и президент на сдружение Икона. Един от най-ярките съвременни творци в областта на църковните изкуства, с широк спектър от изяви – иконопис, стенопис, теория на изкуството, илюстратор и преподавател в най-реномираните световни университети. С неговото име се свързва градивното развитие на съвременното православно изкуство и съживяването на интереса към него в модерния свят; Доц. д-р Михай Коман от департамента „Свещени изкуства“, Православен богословски факултет „Патриарх Юстиниан“, Букурещки университет, Румъния; преподавател по Традиционни изобразителни техники, Алтернативни техники, Рисуване, Композиция; Доц. д-р Василе Тудор  от департамента „Свещени изкуства“ при Православен богословски факултет, университет „Александър Йоан Куза“, Яш, Румъния; преподавател по Рисуване, Композиция и Изобразителни техники; Проф. д-р Тодор Митрович, зам. декан на Висшата школа при Сръбската православна църква за изкуство и консервация в Белград и преподавател по Иконопис; Доц. д-р Ваня Сапунджиева, Православен богословски факултет, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, България; преподавател по Рисуване, История на изкуството, Съвременни иконописни техники.

Съвместно с: Доц. Иван Полверари  – Италия, преподавател и майстор иконописец в „Schola Palatina“, ръководител на литургичната художествена лаборатория „Сан Микеле“ в Рим и съосновател на сдружение „In Novitate Radix“, което се занимава с изучаването и възстановяването на древния богослужебен език; Доц. д-р Андрей Мушат от департамента „Свещени изкуства“, Православен богословски факултет „Патриарх Юстиниан“, Букурещки университет, Румъния; преподавател по Традиционни изобразителни техники, Рисуване, Композиция; Габриел-Тома Китуч – Румъния, един от изявените автори със самостоятелна кариера в областта на църковните изкуства, високо оценен от Румънската Православна Църква и от световната критика в сферата на православните изкуства и култура; Йоан Попа  – Румъния.  Освен с личните си творчески постижения е известен с организирането на седем от иконографските симпозиуми Iconari in Otopeni в Румъния и през 2019 на един в Париж – Icons without borders. Сред множеството мащабни негови реализирани проекти е и изписването на румънския православен храм в Париж „Свети Три Светители“; Камелия-Йонеску Попа  – Румъния, изявен творец в областта на съвременното християнско изкуство, работил самостоятелно и съвместно с Йоан Попа. Цветелина Максимова  – творец със световна кариера в областта на иконописта, живописта и ленд-арт. Дългогодишен преподавател по иконопис в НПГИ „Тревненска школа“, гр. Трявна; Десислава Гетова  – утвърден автор в областта на църковните изкуства. Преподавател по иконопис в НПГИ „Тревненска школа“, гр. Трявна. Лилия Николова  – автор в областта на изящните и приложни изкуства, чиято дейност е съсредоточена към църковните изкуства, илюстрацията и има засилен интерес към  художественото гравиране. Иван Костов, Христо Пеев, Веска Колева – основната насоченост на дейността им е в областта на църковната резба. Творчеството им представя развитието на миниатюрната и монументалната съвременна резба в България и приемствеността между поколенията. Елена Карагеоргиева –  съпругата ми, автор на икони, мозайки и стенописи, с която, преди 13 години, общината ни, положи началото на изложенията на икони в изложбената зала  при храм „Св. Петър“ в Париж. Тогава не очаквахме, че това начало ще донесе днес такива плодове, събирайки едни от най-добрите съвременни православни творци във Френската столица. Бог понякога ни дава не само повече от това което заслужаваме, но и към което сме се стремяли.

Специално за откриването на изложбата пристигна в Париж квинтета „ПЕЙТЕ НА НАШИЯ БОГ, ПЕЙТЕ!“, който е част от хора на храм „Света Троица“ в София, и който бе ръководен от ставрофорен свещеноиконом Александър Лашков, свещеник в същия храм, композитор на църковна музика (седем Златоустови свети литургии) и автор на много беседи и проповеди, издадени в девет книги. 

Квинтетът включваше певците: Елица Мирчева (сопран), певица в Националния филхармоничен хор към Софийска филхармония, завършила хорово дирижиране в НМА “Проф. Панчо Владигеров“; Лидия Жекова (мецосопран), хорист в Смесения хор на Българско национално радио; студентка по богословие в Православната духовна академия „Св.св. Кирил и Методий“ и по оперно пеене в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“; Димитър Копринков (бас), бил е хорист в хор „Йоан Кукузел“, а в момента в Националния филхармоничен хор („Кармен“, „Травиата“); Николай Веселинов (тенор), завършил е Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Свилен Райчев; Янко Маринов (бас), органист и пианист; от 2002 г. органист в Католическата катедрала „Свети Йосиф“ в София; бил е хорист и диригент на хора в софийския храм „Света София“, изнасял е множество концерти в страната и чужбина.

Имахме радостта те да пеят и по време на архиерейската света литургия, възглавена от митрополит Антоний. По-този начин посрещнахме мощите на небесния ни покровител и отбелязахме десетата годишнина от интронизацията на нашия архиерей.

– Изложбата ще остане до 20 януари и какво е особено интересното в нея, което всеки посетител трябва да види?

– Пъстротата на Православието. Всеки един участник, изразява по един уникален начин своята връзка с Бога, спазвайки каноните на църковното изкуство. Трудно ми е да препоръчам една или две икони или дърворезби. Уникалността на изложбата се крие в свободата, която зографите изразяват в Църквата Божия, която е над-национална. Църквата не е символ на липса на свобода, както често пъти погрешно тя се представя,  а е въплъщението на тази свобода, която само Божия Дух може да донесе. Нея именно можем да усетим чрез иконите на такива световноизвестни светила от църковната иконография.

– Как местните гледат на православното изкуство, което носи със себе си и проповедта на Православната вяра?

– Много добронамерено и с нескрит интерес. В Париж има няколко ателиета по православна иконопис в които участват, а понякога и ръководят французи. Църковното изкуство може да бъде по-красноречиво от думите, понеже то се обръща не само към разума, но към всички сетива на човека и най-вече към сърцето. Целта на проповедта, разбира се, е да достигне до сърцата на тези, които я слушат, но понякога умът ни, когато не е преобразен от Светия Дух, не ни позволява това да се случи. Не случайно целта на отшелниците и въобще на Божиите приятели, светиите, каквито сме призвани да бъдем всички ние, е била и е да накарат умът им да слезе в сърцето или да се съедини с него. Църковното изкуство ни показва резултата от това съединение чрез лицата на Божиите угодници. То въздейства много силно на отворените за Бога сърца.

– Франция е страна с дълбоки християнски корени. Как успявате да сътрудничите с местните християнски общности във френската столица?

– Като християни вярваме, че няма нищо случайно и че всичко се случва по Божия воля или допущение. Фактът, че Бог ни е поставил да живеем и Му служим във Франция е част от Неговия промисъл за нас. Имаме отлично отношение с православните църковни общности в Париж и предградията. Участваме в съвместни поклоннически пътувания, в събиранията на православната младеж, в общи начинания. Това е голям благослов! В рамките на един град може да се срещнем с православни християни и техните културни богатства от държавите на които ни делят стотици, а понякога и хиляди километри.

Срещаме се и с други християнски общности, които, важно е да се отбележи, ни приемат като православни и дори понякога ни помагат да бъдем такива. Например ние успяваме да живеем нашия богослужебен живот, благодарение на гостоприемството на католическата архиепископия в Париж. Ето защо митрополит Антоний изрази благодарността от свое и наше име на архиепископ Улрих, когато се срещнаха в денят на откриването на изложбата 30 ноември.

Поддържаме и братски отношения, съобразявайки се разбира се с това, което каноните на Православната църква ни позволяват да правим или не, и с всички християни с които Бог ни среща, особено с една католическа общност, която се събира в помещение до нашия храм и чиято цел е да помогне на хора със сериозни психически или физически недъзи.

Можем много да се поучим от силата и борбата на тези хора, без да правим компромиси с нашата вяра, а напротив, стремейки се да я живеем все по-силно и истински. Те също така проявяват интерес към нея и задават въпроси на които отговаряме по мярката на нашите сили.

За съжаление християнските корени на Франция са исторически факт,  който е все по-трудно осезаем в днешното консуматорско общество и те трябва да бъдат отстоявани. Участвали сме в мирни манифестации срещу закони визиращи потъпкването на тези християнски ценности. Така например след няколко дни на 21 януари, след светата литургия, ще се включим заедно с енориашите които имат желание в „Похода за живота“, проява която има за цел да спре узаконяването на евтаназията, което е на път да се случи във Франция.

– Българската общност в Париж какви други инициативи реализира през последните години?

– Ще започна с новото начало, което предстоятелят на църковната ни община архимандрит Емилиян Боцановски поставя намирайки през 2006 година самостоятелен храм за нашите богослужения и слагайки край на  един труден период от нашата история, в който е било невъзможно да имаме самостоятелни богослужения в неделните дни. Новото място дава възможност на общината ни, основана още през 1981 година, да се разгърне и утвърди. Поръчва се дърворезбован иконостас от България. Основава се през 2004 асоциация с нетърговска, а през 2011 с култова цел, понеже от 1905 година и за юридическото съществуване на една църковна общност във Франция се налага организирането на нейните членове в тези юридически рамки, които ни позволяват да издаваме документи за данъчни облекчения на дарителите ни.

Тези постъпки, които са лицето на нашата църква пред Френските власти биха били невъзможни без помощта, а и бих казал и жертвеността на църковните ни настоятели, които направиха и правят много за живота на църковната ни община.

Организирахме и енорийска библиотека, с църковна литература най-вече на български, но имаме и богословски книги и на френски език. Възобновихме издаването на Енорийския ни лист, закупихме прожектор и компютър, които са ни в помощ за катехизиса, особено за деца. Започнахме да участваме в поклоннически пътувания до различни православни светини – Туниката на Спасителя в катедралата на Аржантьой, Покрова на Пресвета Богородица в Шартр, главата на св. Йоан Кръстител в Амиен и частица от неговата ръка в Компиен, мощите на света Анна във френското градче  Шири Урскам… и на много други места, за някои от които сме споменали в нашия сайт, а други остават завинаги запечатани в сърцата на поклонниците.

– Какви неща предвиждате като събития и празници за общността през новата 2024 г.?

– Бихме искали да продължим започнатото и направим съпричастни повече хора не само към богослужебния живот но и към катехизисите за деца, юноши и възрастни, както и към детското певческо ателие, които организираме в неделен ден след светата литургия. Желанието ни е наистина « с мир да излезем »  от Божия дом и да продължаваме да свидетелстваме, най-вече с дела, там където Бог ни е поставил да бъдем посланици на Неговата жертвена любов.  Тази година ще обогатим енорийската ни библиотека с православни книги за деца издадени от Ловчанска митрополия, които ще ни служат и в часовете по-катехизис.

С Божия помощ очакваме нашия храмов празник, за първи път в историята на нашата църква с частица от мощите на свети Евтимий, които митрополит Антоний подари на църковната ни община при последното си архиерейско посещение.

Започваме също така организацията за провеждането на традиционния празник, посветен на светите братя Кирил и Методий, който събира от години много българи и всички български училища в Париж в едно китно място в града Моренвилие, недалеч от Париж в най-близката неделя до 24 май. Ще участваме и в различни всеправославни прояви – службата за Неделя православна, която събира представители на всички православни църкви в Париж, традиционния православен пасхален молебен в неделя на жените мироносици пред мощите на света Мария Магдалина, които се съхраняват в едноименната катедрала в Париж, денят на православната младеж, който по решения на Асамблеята на православните епископи във Франция се провежда всяка първа събота на месец октомври и много други срещи и служби на който другите православни общности ни канят регулярно.

През март очакваме да се излъчи филм за църковната ни община и настоящата изложба по френската национална телевизия Франс 2, по който към момента също работим.

Това е признание от най-гледаната френска телевизия, която за четвърти път в рамките на десетина години се спира над дейностите ни. Тя вече излъчи два филма за изложбите на икони, които организираме и един за живота на общината ни. Молим се Бог да ни дава сили и здраве и през настоящата нова година, та да можем чрез тези събития и чрез другите в които Той ще ни включи, да прославяме не нашето, а Неговото име и да се доближаваме все повече до Него. А ако се доближаваме все повече до Него,  ние ще се доближаваме и все повече един до друг, както казва авва Доротей, използвайки примера с кръга, който сме ние и който се затваря към своя център Христос. Той е смисълът на нашия живот и Онзи, Който ни помага да го осъществим, стига да Му го позволим.

С отец Иван Карагеоргиев разговаря Ангел Карадаков. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Молебен за здравето на Българския патриарх Неофит по повод единадесетата година от неговия избор и интронизация

Архиереите от Св. Синод на БПЦ-БП отслужиха днес в синодния параклис „Св. Цар Борис-Михаил“ молебен ...