Тайната на Божията същност

Лъчезарната коледна радост още струи в сърцата ни, а ето, вече трябва да насочим мислите си към река Йордан и да се присъединим към ония, които се трупат при Йоан Кръсти­тел, за да изповядат греховете си и да получат покайно кръщение в речните води.

Защото огненото слово на чудния пророк е раздвижило заспалите съвести не само на обикнове­ните люде, но и на книжници” (тълкуватели на Мойсеевия закон – б. ред.), на фарисеи и садукеи” (фарисеи и садукеи – религиозни партии (секти) сред евреите по времето на Иисус Христос – Б. ред.). И те се тълпят край него, за да търсят прошка на греховете си.

„Аз ви кръщавам с вода за покаяние – казва им Христовият Предтеча, – но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Свети и с огън” (Мат. 3:11).

И ето Този, за Когото пророкът аскет говори с такова благоговение, идва Сам при Него, за да бъде кръстен. Изумен от смирението Му, Кръстителят Го възпира с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?” „Остави сега – отговаря му Христос, – защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда”. „И тогава – разказва св. евангелист Матей – Йоан Го допуска“.

И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата и ето, отвориха Му се небесата и видя Духа Божи да слиза като гълъб и да се спуща над Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:16-17).

Кръщението Иисусово светата Църква празнува с подобаваща тържественост на 6 януари, когато се извършва великият водосвет.

Този празник е дошъл до нас от дълбоката християн­ска древност с името Богоявление. Наречен е така, защото на този ден Бог се явява на хората и им открива тайната на Своята същност; показва им, че Той е един по Същество, а троичен по Лица: Отец, Син и Дух Свети. Божият Син, въплътеното Слово, се кръщава в р. Йордан, Свети Дух се явява във вид на гълъб, а Бог Отец проговаря с глас, който се възприема от хората. Така Бог станал, макар и за момент, достъпен за човешките сетива.

В древната християнска Църква повярвалите в Христа дълго време са били подготвяни за св. Кръщение. То се извърш­вало по всяко време, но били предпочитани празниците Велик­ден, Петдесетница и Богоявление. На празника Богоявление приемащите св. Кръщение са се обличали в бели дрехи, символ на чистота и със запалени свещи в ръце пристъпяли към великото тайнство, чрез което се приобщавали към св. Църк­ва…

Всички ние, вярващите в Господа, сме кръстени. А това значи, че винаги трябва да носим светлата дреха на Христа. Особено на днешния празник трябва да се облечем в белите дрехи на чистотата на ума, на сърцето, на делата. Нека побързаме към храма, където текат благодатните потоци на Божията сила, за да видим откритите Божии небеса, да видим Бога и да чуем Неговия глас в сърцата си. И като Го чуем, да Го последваме, за да спасим душите си. /6 януари 1996/

Автор: Свещ. Александър Лашков

Източник: „Пътят към храма – I“