Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Веднъж Христос влизал в гр. Йерихон. Един слепец, който просел пред градските порти, чул шума на множеството, последвало Спасителя, и попитал какво е това. Отговорили му, че Иисус Назорей минава. Тогава слепецът, завладян от дълго таено желание да прогледне, започнал да вика: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!” Вървящите отпред го смъмрили, но той още по-силно завикал: „Сине Давидов, помилуй ме!”
Иисус се спрял и заповядал да Му доведат слепеца. Когато нещастникът се приближил, Той го попитал: „Какво искаш да ти сторя?”„Господи, да прогледам” – издумал слепецът. „Прогледай, твоята вяра те спаси” – казал му Христос. И слепецът Веднага прогледнал и тръгнал след Него, славейки Бога. А целият народ, като видял това, въздал Богу хвала (вж. Лука 18:35-43).
Така простичко и пределно лаконично свети евангелист Лука ни разказва за изцерението на Йерихонския слепец. Както в много други евангелски случки и тук ни е показана голямата, спасителната сила на вярата. На онази дълбока, силна и безрезервна вяра, която може да върши чудеса, да избавя от немощ и неизлечими болести и дори да премества планини.
Вярата е велика сила и който не е разбрал и усетил това, той наистина е непълноценен човек.
Вярата осмисля всички усилия и стремежи на хората и им дава посока и цел. Тя озарява душите, укрепва силите и вдъхновява сърцата. Говоря за вярата изобщо, но най-вече за религиозната Вяра, християнската Вяра. Ала вярата, тази могъща духовна сила, е спасителна не само за отделния човек. Тя може да измъкне от унинието, апатията и разрухата, може да спаси цели общества и народи.
Не прилича ли нашият многострадален български народ, поразен до Вчера от тежка духовна слепота, на бедния слепец, който седи Вън, край портите, и проси, чака подаяния? Минава Христос, сподирян от шумно множество. Това са хората – в нашата аналогия народите, – които са жадни за Христовото слово, за Неговото присъствие и близост и вървят неотклонно след Него. А ние седим край градските порти и просим, защото слепотата ни пречи да Го следваме. Какво ни остава да направим?
Йерихонският слепец е вярвал силно в Иисуса и тази Вяра е подхранвала надеждата му, че само Той може да го избави от слепотата, просията и унижението. И слепецът започнал да вика с вяра към Господа. Някои го смъмрили, но той завикал още по-силно, защото именно вярвал, че това е неговата благодатна възможност. И Господ Иисус го чул и му дарил зрение. А слепецът тръгнал заедно с другите зрящи след Христа и започнал да слави Бога…
Христос непрекъснато минава край нас. Нещо повече, Той е винаги до нас и сред нас.
Ако вярата е единственият път на нашето спасение, нека тогава да викнем към Спасителя, нека да Го помолим да ни избави – Всички и окончателно – от слепотата и от слепите Водачи. По улиците всеки ден минават множества. Те вървят след Спасителя, защото Той е отворил духовните им очи и те са намерили вярната посока.
Ако Го позовем всички с Вярата на евангелския слепец, Той няма да остане безучастен. И тогава ще чуем благия Му глас: „Прогледайте! Вашата вяра ще ви спаси!”
Автор: отец Александър Лашков
Източник: „Пътят към храма – I“
