Начало / Uncategorized / Ако ще вървим, нека е до край

Ако ще вървим, нека е до край

„Ние идем отдалече“[1] – така казват тайнствените източни мъдреци, дошли да се поклонят, според евангелския разказ, на родилият се във Витлеемската пещера Христос.

Но какво е това, което ги води „отдалече“? Откъде са разбрали за този Младенец, за пещерата, за радостта и какво е значението на тяхното поклонение? Скептично настроеният, възпитан в духа на научния позитивизъм човек ще вдигне рамене: за него това е глупав и нищо не означаващ въпрос. Как може човек сериозно да се отнесе към отдавна развенчаната легенда, към приказката, в която вярват само слабокултурните  хора? Разбира се, в отговор на това можем да кажем, че тази „приказка“ от има-няма две хиляди години е влязла в плътта и кръвта на човечеството, променила е из основи самосъзнанието му, дала е начало на нечуван разцвет на световната култура, породила е велико развитие  на изкуството. Но дори да допуснем, че разказът за тези тайнствени мъдреци, които пресмятат звездите и с тяхна помощ стигат до люлката на Христос, е мит и че не знаем за тези хора нищо исторически достоверно, а и никога няма да узнаем. Все пак остава фактът, че този „мит“ стои в самото начало на историята на християнството. Дали това не означава, че той ни разкрива нещо много важно за вярата на самите християни, а именно: това, как те разбират и преживяват тази вяра в зората на историческото си съществуване?

Постоянно се твърди, че християнството е забрана на човешката свобода, абсолютен догматизъм, който изисква от човек да се откаже от разума и търсенията си, от анализирането и критичната проверка, че то е мрак, породен от суеверие, от страх и невежество. А защо тогава в най-първите редове на Евангелието намираме разказ за хора, които на съвременен език не можем да наречем по друг начин освен „учени“? Мъдреците от Изтока! До ден днешен изучаваме вавилонската астрономия и съвременните изследователи признават  не само ценността й за нашата епоха, но също и че това древно познание е направило възможно последващото развитие на науката. Та – каквато и да е била науката по онова време, тя все пак е наука и, следователно, търсене, анализ, критична проверка. И независимо какви са били тогава учените, това са хора, които съумяват да проникнат в тайните на вселената по-дълбоко от съвременниците си. И най-важното е, че готовността им да търсят или с други думи – тяхната наука ги довежда до Христос. Те сякаш казват: „Изчислихме по звездите, търсехме и нашето търсене ни доведе до тук“.

Ще повторя: ако разказът за влъхвите се намира в началото на Евангелието, дали това не означава преди всичко, че за християните е важно именно търсенето?

„Търсете, и ще намерите“ (Мт.7:7), – казва Христос. Същото  по своята същност казва и науката. Та нали самият учен много често не знае какво търси, но знае, че в крайна сметка търси истината, само истината, цялата истина, а ако не търси, то той не е учен. Често ученият не знае, къде ще го отведе търсенето му, но знае предварително (разбира се, ако е истински учен!), че ще приеме истината, независимо каква е тя, и ще се примири с нея. Дали смирението пред истината не е основната предпоставка за науката, база за всеки  научен мироглед? Цялата история на науката е изпълнена с чудеса по своята същност. Учените търсят едно, а намират съвсем друго: търсят материя, а намират енергия; търсят ограниченост, а намират безграничния космос; търсят желания от тях детерминизъм, а намират свобода. Ето, пред очите ни, в наше време се е случило и се случва научно чудо от този род и то става възможно само благодарение на търсенето и на смирението на научния разум пред истината.

И днес, в наши дни, не религията и не християнството налага забрана на това търсене, а фанатизмът с тесен мироглед и догматизма на идеолозите, които предварително определят какво може и какво не може да търси и да намира науката. Християнство чрез устните на Самия Христос просто казва: „Търсете и ще намерите“. А догматизмът на съвременната идеология казва: „Търсете, но не смейте да намирате дух и душа, защото и без това ги няма и най-вече – не смейте да намирате Бога!“ С други думи, когато търсенето води до най-важното, отвъдното, дълбокото (това, което предчувства и за което пише между другото Айнщайн, а и всички велики учени) прозвучава заповедта: „Спрете, ако обичате: до тук е границата, тук е забраната, защото така или иначе от ваше име и от лицето на науката вече обявихме на хората, че никакъв Бог няма, не може и не трябва да има!“ Е, кой тогава налага забрана? Кой се противопоставя на търсенето?

Ето защо е толкова ценен и толкова важен разказът за мъдреците в самото начало на Евангелието. Да, не знаем нищо за тях, освен че са мъдреци, но знаем, че са дошли „отдалече“. И дали това „отдалече“ не се отнася за всяко човешко търсене?

Всички идваме „отдалече“, безкрайно дълъг е пътят на човешкото израстване, търсене и намиране. И много често не знаем къде отиваме, стига само да вървим, стига само да не секва у нас тази жажда, тази потребност да търсим, стига само да не се задоволяваме с повърхностни, половинчати и евтини отговори!

Християнската вяра казва: „Ако ще вървим, нека е до край“. И така, ако винаги се смиряваме пред истината, ако само за нея мислим, само на нея служим, само нея търсим; ако с други думи сме такива, каквито истинската наука желае да види хората, то ще стигнем – без да знаем как и кога – до същата тази светла Рождественска нощ, до Младенеца, Чието идване в света е възвестено  с тържествено и радостно хваление: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лк.2:14).

Тогава, до люлката на Христос се срещат много мъдри (влъхвите) и много смирени хора (пастирите)  – срещат се мъдростта и смирението, науката и човечността, истината, любовта и безкрайната радост.

Автор: протопрезвитер Александър Шмеман

Превод: Елена Папучиева

Снимка: pixabay.com

Заглавието е на редакцията. 

[1] Источникикът не е установен от редакцкията. Забележителното е, че аналогично е озаглавена (също без уточняване на източника) проповедта за Рождество на прот. С.Н.Булгаков (вж.: Булгаков C., прот. Слова. Поучения. Беседи. Париж: YMCA–Press, 1987. С.87). В Словото си за поклонението на влъхвите от Жития на Светиите за м. декември св. Димитрий Ростовски използва израза „…как биха могли влъхвите да дойдат отдалеч до Иерусалим за толкова кратко време?“ (изд. Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2008 г.)

За Ангел Карадаков

Виж още

Неделя на Слепия

«Иди се умий в къпалнята Силоам, което значи: пратен.» (Йоан. 9:7) Едно забележително чудо с ...