Начало / Uncategorized / История на църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград

История на църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград

Църквата „Въведение Богородично” се намира във възрожденския квартал Вароша на град Благоевград.

Църквата е разположена в махалата „Вароша“. Изградена е в 1840 – 1844 година на мястото на по-стар храм, към който е имало метох на Рилския манастир и килийно училище от преди 1800 година. Майсторите строители са Доне и Христо от малешевското село Смоймирово.

В 1850 година на запад от храма е издигнато училище, което по-късно изгаря при пожар и на негово място в 1881 година е построено триетажно училище, което също не е запазено.

В 1948 година в северозападната чупка на откритата галерия е погребан митрополит Борис Неврокопски, като надгробието е с гранитен саркофаг. В двора на храма, от южната страна е погребан и митрополит Пимен Неврокопски.

Трите кораба във вътрешността са разделени от шест двойки измазани дървени стълбове, разположени върху зидани квадратни бази, а арките над тях са със сложен профил. Покритието на храма е дървено, като над средния кораб имитира зидан масивен, полуцилиндричен свод. По оста на централния кораб има три слепи купола с изображения на Бог Саваот, Христос Вседържител с пояс от деветте ангелски чина и света Богородица Одигитрия с пояс с пророци. Поредица от дърворезбовани пана минава по дължината на свода. Таваните на страничните кораби са резбовани с розети, барокови композиции, птици и серафими.

В интериора доминира богато резбованият иконостас, който е дело на майстори от Самоковската художествена школа, вероятно Атанас Теладур и Стойчо Фандъков, като се вземат предвид общите характеристики с иконостасите в „Успение Богородично“ в Самоков, в Рилския и в Лопушанския манастир и в църквите в Берковица. Крайното северно поле на иконостаса е различно и е дело на майстори от Дебърската школа. Дърворезбовани са и другите църковни мебели – владишкият трон, проскинитариите, певниците и амвона. Киворият над Светия престол е изнесен от храма в 1962 година. Резбата на тези мебели е по-малко пластична, по-опростена, дело на майстори с по-ниски умения в сравнение с тези, работили по иконостаса.

Иконостасът е един от величествените по своите размери и по дърворезбената декорация. Той е триреден с размери 12,5 m ширина и 7 m височина. Изработен е вероятно между 1844 година и началото на 50-те години на XIX век. Царските икони са от 1854 до 1856 година, според дарителските надписи на 5 от тях. Според стиловите им характеристики могат да се припишат на самоковските майстори Димитър Зограф – едни от последните му кавалетни творби, и сина му Никола Доспевски, все още под силното художествено влияние на баща си. Повечето празнични икони са дело на бански зографи – Димитър Молеров, Симеон Молеров, Михалко Голев и Димитър Сирлещов, а другите на самоковски – Димитър Зограф и Никола Вальов. Апостолските икони от третия ред са дело на Симеон Молеров. Живописта в медальоните на царските двери е на Димитър Молеров, а сцените върху медальоните в цокъла са на Михалко Голев.

За Ангел Карадаков

Виж още

Отслужени бяха молебен и водосвет по повод 24 май в София

Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий, Наместник-предсетадел на Св. Синод отслужи тържествен молебен по повод 24 ...