Начало / Uncategorized / Първият празник на Софийската семинария след назначаването на бъдещия митрополит Борис за ректор

Първият празник на Софийската семинария след назначаването на бъдещия митрополит Борис за ректор

Бъдещият Неврокопски митрополит Борис е назначен за ректор на Софийската духовна семинария в края на юли месец 1926 година. По повод изпълването на 120-годишнината на духовното училище обръщаме поглед към ректорството на архим. Борис. 

В брой 31 и 32 на „Църковен вестник“ е поместено решението на Св. Синод за назначаването на архим. Борис за ректор. Там четем: „Св. Синод в настоящата си сесия е направил следните промени в училищния персонал в подведомствените нему духовни учебни заведения: В Софийската духовна семинария освободен е от длъжност Негово Преосвещенство св. Величкият епископ Михаил, ректор на Софийската духовна семинария, който се назначава за викарен епископ на св. Варненския и Преславски митрополит г. Симеон. За ректор на същата семинария е назначен Негово Високопреподобие архимандрит д-р Борис Симов, началник на Културно-Просветното отделение в Св. Синод“. Нататък решението на Синода продължава с назначаванията на учители и преподаватели в духовното училище, както и в Пловдивската духовна семинария, свещеническото училище в Черепиш и това в Бачковския манастир. 

Бъдещият митрополит Борис застава начело на духовното училище в нелеко за него време. Само три години по-рано Агрономическият факултет се е опитал да превземе сградите на духовното училище. Откриването на учебната година, начело с новия ректор поставя отново въпроса за опазване на зданието на семинарията от страна на агрономическия факултет. Това се почувствало „твърде болезнено в църковните среди”[1].

В началото на септември с.г. Св. Синод прави ново изложение до министъра на Външните работи и изповеданията и настоява „твърде енергично” пред правителството за бързото удовлетворение на исканията на Църквата по този въпрос. Архиереите настояват до 15 септември 1926 г. да се изпразнят двете големи зали, непосредствено граничещи със семинарските помещения, да се започне веднага постепенното изпразване от Агрономическия факултет и на онази част от семинарското здание, която е неразделна от общия корпус, като временно се задържи само новото крило на същото[2].

Правителството откликва бързо и първото от тези искания е удовлетворено. По този начин питомците на семинарията се прибират в зданието на самата Семинария, като по този начин се избягва от това ученици на семинарията да квартируват в София.

Първият патронен празник за архим. Борис като ректор на Софийската духовна семинария е на 1 ноември 1926 г., тогава по стар стил се чества празника на св. Йоан Рилски Чудотворец. За празника разбираме отново от страниците на „Църковен вестник”.

„В семинарския двор е гъмжило от хора. Богомолци с хиляди бързат да запалят свещ пред иконата на Светеца. Църквата е препълнена. Пред нея чакат ред да влязат хиляди. В църквата се извършва вечерня с петохлебие. Служеше Негово Високопреподобие архимандрит Борис, ректор на семинарията, в съслужение с няколко свещеници. Пеенето беше стройно, хармонично”, пише авторът във вестника М. П-ов[3].

На самия празник – безкрайна върволица от богомолци се ниже по шосето за семинарията. „Църквата е препълнена, а пред нея днес има няколко пъти повече народ, отколкото вчера. Божествената литургия извърши Негово Преосвещенство св. Лубенският епископ Серафим (канонизираният днес св. Серафим Софийски Чудотворец) в съслужение с архим. Борис и други духовници.

В 4 часа следобед в училището започва литературно-музикална забава. „Понеже големият салон на семинарията не можеше да побере многобройните гости, забавата стана на открито – в градината пред църквата. Реч на тема: „Начало на българското монашество” произнася йеродякон Кирил, бъдещ Български патриарх. „Накрай със задоволство трябва да отбележим похвалното усърдие на семинарската управа, която нищо не бе пожалила, за да привлече в семинарската ограда колкото се може повече приятели на Църквата. Това е едно добро начало. Бихме пожелали, щото управата на семинарията и в бъдеще никога, а особено в такива дни, да не забравя своите приятели и питомци, защото само по такъв начин, в дни на подобни тържества, най-добре ще се поддържа общението и връзката на сегашното с миналото и семинарията действително ще стане един жив организъм, чието благотворно влияние ще се чувства по всички краища на нашата родина”, завършва своя текст авторът в „Църковен вестник”.

Със сигурност не случайно по повод 70-годишнината на художника Иван Мърквичка, отбелязани на 14 ноември 1926 г. Св. Синод изпраща архим. Борис да поздрави големия художник, изрисувал иконите на иконостаса в храма на семинарията.

Обръщаме поглед към ректорството на митрополит Борис, който полага сериозни усилия да подобри учебното дело в духовното училище, да въздигне още повече нивото на учениците и да постави семинарията наравно с най-елитните по онова време училища у нас.

Бъдещият митрополит Борис е ректор на семинарията шест години. Управлява училището в периода 1926-1931 г. Под негово ръководство училището възстановява предишната си дисциплина и благоустройство. Заради неговото усърдие Св. Синод решава да го ръкоположи за епископ с титлата „Стобийски” в храм-паметника „Св. Александър Невски”. Това се случва на 14 декември 1930 г.

Автор: Ангел Карадаков

Бележки:

[1] Църковен вестник, 16 октомври 1926, Бр. 36

[2] Пак там.

[3] Църковен вестник, 13 ноември 1926, Бр. 38

За Ангел Карадаков

Виж още

Благотворителният коледен базар на областната администрация в Хасково ще подпомогне довършването на храма „Свети Иван Рилски“

Традиционният благотворителен коледен базар на областната администрация в Хасково ще подпомогне каузата за довършването на ...