Начало / Интервюта / Десет години творчество и родолюбие. Как сънародниците ни в Монреал пазят традициите живи

Десет години творчество и родолюбие. Как сънародниците ни в Монреал пазят традициите живи

За сънародниците ни в чужбина чуваме повече по празниците. Надяваме се роднините и приятелите ни зад граница да са с нас на Бъдни вечер, Рождество Христово и Пасха и шеговито ги караме да пращат по някоя и друга снимка от държавите, в които се намират. Запазването на традициите, поддържането на духа буден и укрепването на българската общност зад граница обаче е отговорна задача. Срещаме ви с един такъв човек Цонко Стоянов, който е хореограф на клуб за народни танци „Тракия“ към Православната българска църква „Св. Иван Рилски“ в Монреал, а с него говорим за първите стъпки на сънародниците ни към родния фолклор, както и за това, че традициите отпреди векове поддържат духа ни и днес. 

–––––––––––––––

– Г-н Стоянов, позволете ни да честитим 10-годишния юбилей на клуб „Тракия“ от името на целия екип на сайта „Добротолюбие“, както и от името на нашите читатели. Разкажете ни като за начало Вашата лична история като основател на този клуб за народни танци в Монреал. От къде идва любовта Ви към българския фолклор?

– Роден съм в гр. Ямбол през 1964 година. Започнах да танцувам от 7-годишен в тогавашния Окръжен пионерски дом. След като преминах през задължителната военна казарма, постъпих на работа като професионален танцьор в „Тракийски ансамбъл – гр. Ямбол“ и едновременно с това – помощник-ръководител в ансамбъл „Зорница“ – същия, в който танцувах като дете. През 1990 г. завърших Националната школа за подготовка на художествени ръководители в Пловдив и от 1992 до 1997 година бях назначен като хореограф на професионалния ансамбъл в Ямбол. През 1997-а с професионалния ансамбъл „Слънчев бряг“ с ръководител Вълко Любенов, където бях танцьор, дойдохме на двуседмично турне в Канада.

Цялата група се върна в България, но аз емигрирах – съвсем сам, без да знам нито една дума на френски или английски. От тогава до днес живея и работя в Монреал.

– А как се роди у Вас идеята да създадете клуб за български народни танци там?

– Основаването на клуб „Тракия“ има предистория. През 2002 година заедно със съмишленици основахме ансамбъл „Българи“, който съществува и до ден днешен. От тогава до 2018 г. бях негов хореограф. С този ансамбъл имаме осъществени 9 самостоятелни концерта, както и участия на многобройни български и международни мероприятия и фестивали. Ще ми трябва много време да разкажа за всичките успехи на този ансамбъл.  

Колкото до създаването на самия клуб „Тракия“ – историята е много интересна. Бях поканен на една хижа от група младежи на 18-19 години, за да посрещнем заедно новата 2013 година. Единствените възрастни хора бяхме аз и моята съпруга. И какво се оказа – точно в 12 часа, когато всички по традиция трябваше да танцуваме дунавско хоро – никой от тях не умееше. Но пък проявиха желание да се научат. И така – когато се върнахме в Монреал, аз реших да основа клуб и да привлека в него младите хора, които искат да се научат да танцуват български хора. Защото в ансамбъл „Българи“ репертоарът беше много сложен и всеки, който имаше желание да се запише, бързо се отказваше. На първата репетиция в клуб „Тракия“ дойдоха трима души, сред които – и моята съпруга. Но малко по малко започнаха да се събират повече и повече младежи, и бързо групата стана от около 30 души. С времето всеки от тях пое по различен път в живота, но това, което научиха от мен – никога няма да го забравят.

През годините през клуб „Тракия“ са преминали над 150 танцьори, а на този етап активно танцуват около 80 души.

– Как се развива клубът през годините? И проявява ли българската общност в Монреал интерес към организирани мероприятия, на които да се докоснат до родния фолклор?

– Една година след създаването на клуб „Тракия“, когато новодошлите танцьори научиха някои хора, започнах да организирам известните и в момента хоротеки. От тогава до ден днешен провеждаме по 3 такива събития годишно, като на всяко от тях се събират около 300 души. През 2017 година организирахме първия по рода си фестивал за групи танцуващи български хора от Канада. Събраха се около 250 танцьори и над 500 зрители. Фестивалът се казваше „От извора“.

 

 

В момента клуб „Тракия“ има две групи, като едната съществува само от година. За това време танцьорите научиха 25 хора, а във втората група, която е за по-напреднали, знаят над 80 различни хора. През всичките години на съществуването си клубът ни е участвал на много фестивали и мероприятия в Канада и САЩ, и е носител на три първи награди на фестивали с конкурсен характер в България и Израел. 

– Колко други български групи по народни танци съществуват в Канада и в Съединените американски щати? И организирате ли често взаимни участия?

– В момента в Канада има около 15 групи за български танци в градовете Монреал, Отава, Квебек, Торонто, Ванкувър, Ниагара и Китчинър. В САЩ е възможно групите да са над 40. Всяка година успяваме да се съберем за най-големия български фестивал – „Верея“, който се провежда в Чикаго. Той се организира от ансамбъл „Верея“ и неговия ръководител Константин Маринов. 

– Какво сте приготвили за отбелязването на 10-годишния юбилей на клуба за български хора и танци „Тракия“ на 28 октомври?

– Това е един доста мащабен проект, който започнахме да подготвяме още преди една година. Поканили сме като гости много добри ансамбли, певци и музиканти. Ансамбъл „Хоро“ – Чикаго, ансамбъл „Лудо младо“ – Бостън, танцова формация „Седем-осми“ – Бостън, ансамбъл „Верея“ – Чикаго, танцов клуб „Златна Тракия“ – Торонто, ансамбъл „Българи“ – Монреал и ансамбъл „Зорница“ – Монреал, както и молдовски ансамбъл „Ватра“ – Монреал. Ще участват също така и духов оркестър „Шумак“, който е съставен само от девойки, и свирят балканска музика. Всичките са местни канадки.

– Това ли е най-големият концерт, който сте организирали до момента в Канада?

– Точно така, за нас това е първият спектакъл от такъв мащаб. Самите ние ще изиграем 5 танцови постановки от известни хореографи като Тончо Тончев, Кирил Харалампиев, Петър Димитров и Ирина Гочева. Ще пресъздадем на сцената различни обичаи.

Концертът ще бъде под званието „Да съхраним традициите“.

Билети се продават по интернет вече месец, а залата е с капацитет около 600 души. Надяваме се, а и вярваме, че залата ще бъде пълна! 

 

– От какво сте най-удовлетворен и с какво най-много се гордеете относно развитието на клуб „Тракия“?

– Най-много съм удовлетворен и горд от това, че успях да привлека и запаля толкова много хора да танцуват български танци. В клуба участниците не са само българи, има и чужденци: квебекари, една африканка, гъркиня, китайци, французи, едно момиче от Афганистан и нейния съпруг, както и един мароканец. Това са хора с най-различни професии – научни сътрудници, лекари, адвокати, учители, инженери – но хванати за ръце по три часа всяка седмица, всички ние сме равни!

Има много семейства, създадохме много приятелства.

Събираме се заедно да празнуваме различни поводи. Ще Ви дам най-пресният пример – на последната репетиция една жена – казва се Елена, идва на танци заедно с дъщеря си Калина – ми донесе подарък, защото се навършваше една година откакто идват в клуб „Тракия“. И тя ми каза: „Много съм щастлива, че сме част от този клуб – ти промени живота на цялото ни семейство“! Ето такива моменти ме правят най-щастлив!

– Какво се надявате да постигне с тази инициатива в идните години, какви цели сте си поставили?  

– Бъдещите планове за клуба са да се превърне от клуб в ансамбъл за български танци „Тракия – Монреал“. За няколко години вярвам, че ще се наредим на едно от челните места в Северна Америка. Влязъл съм в контакт с много известни хореографи, доценти, професори, които ще поканя да направят постановки. Скоро ще започнем и ушиването на няколко костюма от България. 

– Благодарим Ви за този разговор и Ви желаем много успехи във всички начинания, както и пълна зала за 10-годишния юбилей. И на финала на нашия разговор – какво бихте пожелали на читателите на „Добротолюбие“?

– Искам да им пожелая само здраве и пак здраве! И ще завърша с мотото, с което ще открием спектакъла, като за събитието то е озвучено от един много добър артист – Петър Мелтев. То гласи следното: „Човек без корени е като листо на вятъра! Грижете се за корените си, за да могат и те да се грижат за вас“!

С Цонко Стоянов разговаря Георги Германов. 

За Ангел Карадаков

Виж още

В новия брой на „Духовни полета“ – Страданията Христови и Възкресението

В края на Страстната седмица в новия брой на „Духовни полета“ разговаряме с прот. Дилян ...