Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 19 септември Православната църква чества паметта на св. Теодор от Тарс, архиепископ на Кентърбъри.
Според достигналите до нас данни за живота и делото на св. Теодор знаем, че той е служил в периода на 668-690 г. и е смятан за един от великите светии на Англия. По род е грък от Тарс, родното място на св. апостол Павел. Бил високообразован монах, живял е в Рим и в годините преминава през всички духовни степени, като накрая е определен за архиепископ на Кентърбъри.
Хиротонията на монах Теодор била извършена на 26 март 668 г. от св. папа Виталиан. По път за Великобритания св. Теодор преминал през Марсилия и Париж, а от там през Ламанша стигнал до Кентърбъри. Той служил като архиепископ повече от двадесет години до смъртта си. В своето служение той успява добре да организира църквата в Британия, като създава тринадесет епархии съответно в Кентърбъри, Рочестър, Селсей, Уинчестър, Шерборн, Лондон, Лестър, Уорчестър, Херефорд, Личфийлд, Линдзи, Дънуич, Елхам“. В северната част на страната той разделя епархията на Йорк на три малки епархии с центрове в Йорк, Линдисфарн и Хексам.
В началото на своето служение св. Теодор създал и много училища за църковно пеене в манастирите и храмовете. Той често пътувал из Британия, като посещавал митрополитите по места в техните епархии.
През 669 г. свети Теодор пристига в Кент. Тогава е на почти седемдесетгодишна възраст. Въпреки започналата старост той бил енергичен и пътувал из цяла Англия, основавайки църкви, ръкополагайки духовници, както и епископи, за да запълни епископските катедри, които били празни поради избухването на чума. Създава и училище в Кентърбъри, където сам преподавал гръцки език.
През 672 г. св. Теодор Кентърбърийски свиква първия голям англосаксонски събор на църквата в Британия. Съборът е свикан в гр. Хертфорд. Сведения за събора черпим от историята на св. Беда Достопочтени. Според неговите сведения на събора присъствали епископи от цяла Британия. Светската власт също била представена в лицето на крал Егфрит, крал на Нортумбрия. Според изследователите съборът в Хертфорд е като крайъгълен камък за организацията на англосаксонската църква, а решенията приети от събора касаят цялостната структура на църквата. Съборът помогнал още и за постигане на пълно обединение в английската църква.
Част от решенията на този събор били за честването на Възкресение Христово на една дата, както и това, че монаси нямали право да се преместват от един манастир в друг без разрешението на своя игумен. Интересно е решението по отношение на йерархията сред епископите. Решението гласи, че „епископ не може от гордост да претендира за превъзходство над другите епископи, но на всички им се отдава почит според времето и реда на тяхната хиротония“.
Приетите решения на събора укрепяват основите на каноничната дисциплина, въвежда в живота на новообразуваната държава реда на църковно-йерархичните отношения, установен в Римската империя и подчертава неприкосновеността на евангелската семейна нравственост.
Свети Теодор се преставил пред Бога през 690 г. Под негово ръководство английската църква се обединила, а създадените от него епархийски структури продължават да служат като основа за църковната администрация в Англия.
След кончината на св. Теодор за архиепископ на Британия бил избран игуменът Бертвалд, който имал англосаксонски произход. Той е ръкоположен за епископ година след избора си от епископ Годуин, който служил като епископ в Галия. Св. Беда пише, че Бертвалд познавал добре Св. Писание и бил добре изучил църковните и монашески науки, но „не можел да се сравни със своя предшественик“. Бертвалд бил епископ на Кентърбъри близо 40 години и починал през 731 г.
Текст: Ангел Карадаков
Източници: oca.org, orthodoxwiki.org, britannica.com, THE SYNOD OF HATFIELD, The book of saints – стр. 239.
