Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Скъпи читатели, отново е понеделник и ви представяме поредна история в рубриката ни за раннохристиянски храмове и манастири в Западна Европа. Преди да ви разкажем за храма „Св. Мартин“ в Кентърбъри ще отговорим на читателски въпрос защо реализираме тази рубрика.
Смятаме, че християнската проповед е тази, която прави Европа такава, каквато е днес – в културно, историческо и всякакво друго отношение. Европа, от която и ние като общество и народ сме неделима част. Рубриката разказва за храмове и манастири, положили основата на християнската проповед в Западна Европа. И днес, когато се разхождаме из големите европейски градове (или дори в малки градове и села) и се възхищаваме на превеличествените катедрали, се питаме как и защо тези хора са ги строили – отговорът е прост – в слава на Бога. Основата върху, която изграждат обществата си, западните народи получават от християнската проповед. В друга наша рубрика ви разказваме за западните светии, прославили се в Европа в първите векове на християнството. В рубриката за храмовете и манастири нека видим и техните трудове, изразени в построяването на величествени катедрали, многолюдни манастири и прекрасни параклиси, чули и станали свидетели на молитвата, покаянието и спасението на стотици хора през вековете.
Църквата „Св. Мартин“ в Кентърбъри, Англия
Днес църквата, посветена на св. Мартин е енорийска църква към Англиканската църква в Кентърбъри, Англия. Разположена малко извън центъра на града, тя е призната за най-старата църковна сграда във Великобритания, която все още изпълнява функцията си на храм. Той е и най-старият съществуващ енорийски храм в англоезичния свят, въпреки римските и келтски църкви, съществували от векове. Църквата „Св. Мартин“ в Кентърбъри и манастирът „Св. Августин“ са част от световното културно наследство.
За историята на храма знаем отново от историята на св. Беда Достопочтени, който пише за християнската проповед в Англия. Историческите данни сочат, че църквата първоначално е била параклис на кралица Берта от Кент, която е франкска принцеса, християнка по вяра, пристигнала в Англия заедно с епископ Лиудхард. Нейният съпруг крал Етелберт от Кент не й попречил да изповядва вярата си, като за това възстановява римско-британска сграда. Това се случва около 580 г. Св. Беда Достопочтени казва, че сградата е била ползвана в късния римски период, но след това била изоставена. Св. Беда казва още, че църквата е била посветена на св. Мартин от Тур. И понеже Тур е град, разположен близо до мястото, където Берта израстнала, това била и причината тя да иска параклисът да бъде посветен на покровителя на града и на Франция – св. Мартин.
При пристигането си св. Августи използва параклиса св. Мартин като основно и първо място за своята мисия. Той дори го разширява, за да може повече хора да присъстват на светата Литургия и другите тайнства. Това се случва през 597 г. В този храм и крал Етелберт се кръстил в християнската вяра. Впоследствие храмът бива изместен като основен център на църковен живот от манастира „Св. Августин“, но запазва своето историческо значение.
В средата на XIX век, или през 1844 г. в двора на църквата е открито съкровище от златни монети, което е датирано от края на VI век.
Ако тази рубрика ви харесва, то може да прочетете и научите повече за раннохристиянските храмове и манастири в Западна Европа. Може да започнете с текста за параклиса „Св. апостол Петър“ в Англия, който е на над 1300 години.
Параклисът „Св. апостол Петър“ в Англия е на над 1300 години
