Начало / Uncategorized / За земното и небесното

За земното и небесното

От св. Библия знаем, че Бог създал човека “от земна пръст” и след това вдъхнал в лицето му “дихание за живот” (Бит. 2:7).

Човекът станал “жива душа” и се явил на земята като двусъставно същество, като живо единство на две природи – земна и небесна, като създание от материя и дух. Духовната природа на човека всъщност е образът Божи в нас, тъй като ние, както и нашият Творец, сме надарени с ум, чувство и свободна воля. Носейки в себе си образът Божи, ние сме призвани да се усъвършенстваме и да растем духовно, за да стигнем до богоуподобяване. Тази възвишена цел и задача Спасителят е формулирал с думите Си:

“Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48).

Със своята духовна природа, с душата си, човек естествено е устремен към Бога. Както растението се стреми към светлината и насочва към нея своите клони и листа, така и човешката душа инстинктивно търси допир със своя Създател. Този допир, тази духовна връзка с Бога се осъществява чрез молитвата, която, понесена на крилете на вярата, може да ни дари неизразимо сладостното усещане за лично общение с Него – абсолютната Истина, Красота и Любов.

Но човек освен духовна има и земна природа – тяло, което също има своите потребности. Ако ние в умерена, разумна степен задоволяваме тези потребности и не забравяме, че те винаги трябва да стоят след потребностите на душата, бихме били напълно хармонични – в християнския смисъл на думата – личности. Ала след грехопадението, улисани в земни грижи и борба за съществуване, хората започват да дават предимство на телесните потребности и да забравят стремленията и копнежите на своята душа. Така постепенно тялото и грижите за него се превръщат в основна цел на земното ни съществуване, а духовното израстване, стремежът към съвършенство и богоуподобяване са почти напълно забравени. Това отдалечаване от Бога е основната беда, голямото нещастие не само за отделни общества и народи, но и за цялото човечество. И удивителното е това, че хората упорито отказват да приемат тази очевидна истина.

Някога до Христос се доближил един богат момък и го запитал: “Учителю благи, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? (Мат. 19:16). Спасителят му препоръчал да изпълнява Божиите заповеди. И тъй като момъкът отговорил, че ги спазва още от младини, Христос допълнил:

“Ако искаш да бъдеш съвършен, иди продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене”. Като чул тези думи, момъкът си отишъл натъжен, защото имал много имот. А Христос заключил: “Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно” (Мат. 19:23).

В тази евангелска случка са събрани в няколко реда истините за природата на човека и за вечния сблъсък между земното и небесното в човешкото същество. С образа на момъка от евангелския разказ бих искал да ви напомня, че трябва да мислим не само за земното, т.е. за тялото, но и за небесното, т.е. и за душата – въпреки всички и въпреки всичко. Защото, ако обърнем гръб на вярата в Христа и се отдалечим от Него, ще срещнем отчаянието. А това е нещо, което в никакъв случай не бива да допуснем.

Автор: Отец Александър Лашков

Източник: „Пътят към храма“

За Ангел Карадаков

Виж още

Богослуженията през Страстната седмица обяви православната ни църква „Св. Константин и св. Елена” в Кент, Великобритания

Богослуженията през Страстната седмица обяви Българската православна църква „Св. Константин и св. Елена” в Кент, ...