Начало / Uncategorized / Храмът-музей „Рождество Христово“ в Арбанаси

Храмът-музей „Рождество Христово“ в Арбанаси

  • Зографисан е през 1597 г.
  • Стенописният ансамбъл няма равен по тематична широта и енциклопедичност

Късносредновековната църква „Рождество Христово“ се намира в югозападната част на с. Арбанаси. 

Превърнатият в музей храм има впечатляваща и богата история. Създаден като енорийски за село Арбанаси, той е бил част от комплекса на резиденцията на Търновската митрополия, в период когато Търновската епархия е под юрисдикцията на гръцката Цариградска патриаршия.

За да стигне до днешния си вид църквата “Рождество Христово” е преизграждана многократно и е преминала през няколко строителни етапа.

През втората половина на XVI в. е издигнат първоначалният храм, който е заемал обема на сегашния наос. Зографията му е завършена през 1597 г. През втория строителен етап към вече съществуващата църква са пристроени параклис от север и притвор от запад, обединени от открита, засводена Г-образна галерия от север и екзонартика от запад. Строителните дейности са извършени в периода между 20-те години на XVII в и 1632 г. По време на третия строителен етап междуарковите пространства на преддверието, галерията и екзонартиката са зазидани с тънка каменна зидария. Оформени са прозоречни отвори, защитени с метални решетки. Хронологическите граници в които се вмества зазиждането е времето след 1632 г. и преди 1643 г.

Самата църква представлява масивно изградена каменна постройка с общи размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под трискатен керемиден покрив. По план църквата се състои от олтар, наос и притвор, разположени по оста изток-запад, параклис “Св. Йоан Предтеча” със самостоятелно преддверие от север, обединени с Г-образна галерия от север и запад. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша. Притворът на параклиса е засводен с масивен полуцилиндричен свод, каквото е и засводяването на първия притвор и наоса.

Цялата вътрешност на църквата е покрита със зография, изпълнението на която е станало на етапи – 1597 г., 1632 г., 1638 г., 1643 г., 1649 г., 1681 г.

В рамките на тези близо девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност.  

Иконографската програма в наоса е опростена и достъпна за възприятие. В конхата на апсидната ниша са представени допоясна фигура на Богородица Платитера, Евхаристия и Мелисмос. В първия регистър разположен по северната и южна стени на наоса са изобразени светци-войни – св. Димитър, св. Георги, св. Нестор и светци-лечители и безсребреници: св. Козма, св. Дамян, св. Пантелеймон, св. Трифон. Регистърът над тях е зает с фриз от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци и светици. Следващите два регистъра са заети от сцени илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. В горната част на западната стена е изписана сцената “Преображение Господне”. Под нея е разположена голямата многофигурна композиция “Успение Богородично”. От двете си страни тя е фланкирана от по-малките като мащаб сцени “Рождество Богородично” и “Въведение на Мария в храма”. Първият регистър е зает от изображенията на св. св. Константин и Елена, св. Неделя и св. Параскева. Върху свода се извисяват внушителните изображения Христос-Емануил, Христос-Пантократор и Новозаветна Троица.

Върху цялата източна стена на притвора е разгъната темата “Страшния съд” със своите традиционни сюжетни детайли.

Тя е композирана около патронната сцена “Рождество Христово”. Първият регистър минаващ по южната и западната стени е зает от изображения на преподобните – св. Антоний, св. Евтимий, св. Сава, св. Ефрем, св. Теодосий, св. Симеон Стълпник, св. Аврамий и жените-светици – св. Марина, св. Анастасия лечителката, св. Анастасия Римлянка, св. Евгения, св. Пелагия, св. Теодора, св. Теофан и др. Над тях се намират големите композиции “Покров Богородичен”, “О тебе радуется”, “Сватбата в Кана Галилейска”, както и пълен цикъл на Богородичния Акатист. Стиховете на песнопенията за Богородица са цитирани в композициите и въз основа на тях е разгъната епична повест за целия и живот. Акцентирано е на действените моменти от него – “Благовещение”, “Рождестово”, “Сретение”, “Бягство в Египет”. По-голямата част от северната стена е заета от мащабната композиция “Древо Йесеево” (Родословното дърво на Иисус Христос). В тази най-голяма по площ сцена е представена генеалогията на Христовия род. Върху свода е изобразен Христос Пантократор, обръжен с изображения на ангелски чинове, Св. Богородица, св. Йоан Кръстител и четиримата евангелисти със символите си.

Сцените в наоса на параклиса “Св. Йоан Предтеча” илюстрират живота на патрона и чудесата му: “Молбата на Христос да бъде кръстен от Йоан”, “Кръщение в р. Йордан”, “Отсичане главата на Йоан Кръстител”, “Танцът на Саломе”, “Намирането на главата на Йон Кръстител” и др.

 

В преддверието на параклиса и източната част на галерията са поместени сцени от стенописен календа (Менелог). В него нагледно се разкрива темата за мъченичеството. Върху стените на галерията са изписани редица сцени и персонажи от Новия и Стария завет, Шестоднева, житийни сцени на св. Георги, Деянията и Чудесата Христови, изображения на Седемте Вселенски събора. Особено силно е внушението което носи сцената “Суетният живот в лъжовния свят” или Колелото на живота.

Върху стените на църквата “Рождество Христово” са изписани многобройни ктиторски надписи, съобщаващи имена на дарителите, както и два ктиторски портрета.

Имената на зографите не са известни, но както в наоса и във вътрешния притвор, така и в галерията ясно се различават почерците на цяла група живописци. Иконостасната преграда на основният храм е великолепно творение на дърворезбарското изкуство, изработено по поръчката на влашката фамилия Кантакузин и изпълнено от влашки майстори. През XVII и XVIII в. в Арбанаси са живеели румънски фамилии, а освен това местните търговци са поддържали контакти със земите на север от Дунав. Известно е и, че влашките владетели векове наред са правели дарения на манастирите около Търново. Първоначалният иконостас на църквата е носил датировка 1636 г., но през първото десетилетие на ХVІІІ в. е заменен със сега съществуващия. Този тип иконостас ще диктува развитието на балканския иконостас през следващите столетия.

Иконостасът в параклиса, който е от 30-те години на XVII в., е един от най-ранните образци на българското дърворезбено изкуство.

Орнаментиката му има силно изразен източен характер, използваните мотиви сякаш са изкопирани от източни тъкани или фаянс. Релефът на дърворезбата е нисък, но без формите да са плоски. Царските двери в иконостаса пък са едни от първите резбовани двери в България, наред с тези в с. Добърско, с. Бегуновци и др.

Източници:
1. Гергова,Иванка – Ранният български иконостас, София, 1993 г.
2. Сайт на РИМ Велико търново – www.museumvt.com
3. Сайт „Православните храмове в България“ – www.hramove.pravoslavie.bg

Източник: svetimesta.com/svetimesta.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Премиера на „Да бъдем тук. Беседи по радио „Свобода“ от отец Александър Шмеман на Пролетния панаир на книгата 2024

На 26 май (неделя) от 17:00 ч. в Литературния кът на Пролетния панаир на книгата ...