Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Скъпи приятели, в рубриката ни за Раннохристиянски храмове и манастири в Западна Европа тази седмица ще ви разкажем за вълнуващата история на манастира Мон-Сен-Мишел, разположен на около 1 км от брега, близо до устието на р. Куено.
Когато видите снимки от този остров веднага ще го познаете, защото прилича като да е излязъл от приказка. През 6 и 7 век Мон-Сен-Мишел се използва като крепост на римско-британската култура и власт, до превземането му от франките.
Според известната история на манастира, негови първи обитатели били келтски монаси, които проповядвали сред местното население. Преди построяването на манастира и заселването на монасите, островът се наричал Мон Томб, което идва от латинската дума tumba. Според преданието св. Архангел Михаил се явил на епископ Св. Обер от Авранш (паметта му се чества на 10 септември) и му казал да построи църква на скалистия остров. Преданието разказва още, че епископ Обер първоначално игнорирал заръката, но при още две появавания на св. Архангел Михаил той се съгласява и се захваща за работа, като въздига параклиса, който е осветен на 16 октомври 709 г. Предполага, че епископът е бил погребан в него след смъртта си 11 години по-късно.
По същото време кралят на франките имал проблеми с викингските нападения и предоставил полуостров Катенген и Авраншин, включително и остров Мон-Сен-Мишел.
Монасите, населяващи манастира, се показват като особено верни на своята мисия.
Манастирът им се превръща в място за молитва, обучение и богослужение. След смъртта на Карл Велики Франция започва да страна от варварски нашествия и притеснения, но вярата и науката намират убежище в епархията на Авранш и особено в манастира Мон-Сен-Мишел.
В следващите столетия манастирският комплекс започва да се разширява, като новите, по-големи постройки се издигат буквално върху предишните. На мястото на първоначалния параклис е построена по-обширната църква „Нотр Дам Су Тер” („Дева Мария под земята”). В наши дни пък тази църква се намира под нефа на съвременния храм на манастира.
Сегашният вид на обителта започва да се оформя от 1022 г. насам, откогато датира строежът на първите сгради около и върху „Нотр Дам Су Тер”.
При него са запазени първоначалните стени, ограждащи църквата, но са добавени просторни вътрешни галерии, параклиси, крипти, дворове, жилищни помещения, трапезария, винена изба, лечебница. Основната църква, чийто строеж започва през 1060 г., е изградена в романски стил, а средокръстието й (мястото, където главният неф се пресича с трансепта във формата на кръст) се пада точно върху най-високата точка на скалата. Днес туристът забелязва отдалеч издигащото се на върха на острова величествено готическо здание с високи стени и множество кули. То е увенчано с централна кула в неоготически стил, върху която е поставена статуя на св. Архангел Михаил, извисяваща се на 170 метра над водата.
След Френската революция манастирът е затворен и превърнат в затвор, първоначално за духовници, които се противопоставят на новия режим. След като влиятелни фигури, включително Виктор Юго, започват кампания за възстановяване на статута на Мон-Сен-Мишел, през 1863 г. затворът е закрит и през 1874 г. островът е обявен за исторически паметник. Мон-Сен-Мишел и неговият залив са обявени от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство през 1979 г.
Прочетете още:
