Начало / Uncategorized / Къде да търсим щастието?

Къде да търсим щастието?

В последната си беседа казах, че човек престана да търси Бога, защото пожела да търси щастието – така му обясниха – че търсенето на Бога пречи на търсенето на щастието.

Но, когато престана да търси Бога, човек не само не намери щастието, но изпълни света с разочарование, песимизъм и отчаяние. Човек започва да търси Бога без да мисли за щастието и самото търсене му носи щастие. Знам, че всичко това звучи много просто и в своята простота, може би, и неубедително. Независимо от всичко, това е най-самоочевидната и проверена от хиляди факти истина.

Може би с течение на времето, като изпие до дъно цялата чаша на безсмислицата и ужаса, съвременният човек ще разбере, че трагедията му е започнала тогава, когато на знамето си той изписва думата „щастие“ и решава, че в това щастие е целта и съдържанието на живота му. Но той забравя да се попита в какво е смисълът и съдържанието на щастието.

„Да си сит!“ – му подсказват услужливо идеолозите на „научнообоснованото“ щастие. И ето, насити сe той, но не намери щастието. „Да си свободен!“ – шепнат същите тези гласове. Но след като проля огромно количество кръв за освобождението си, човек се озова в затвора. „Да си стопанин на света, да знаеш всичко за него, да притежаваш всичко в него, и до безкрай да разширяваш това познание и притежание!“.

Ето че човек долетя до Луната, покори пространството, съкрати времето, но се задъхва от безнадеждно отровения въздух, от унилото безобразие на автомобилите, от скуката на градовете, от шума рева и безсмислицата на създадената от тях техническа цивилизация.

„Да унищожим частната собственост, да освободим трудещите се от експлоатация!“. Е, унищожиха, освободиха, но май тези трудещи се никога досега не са били така поробени от безличния „апарат“, колкото днес.

Изглежда, че мечтата за щастие, което така бодро прокламираха пророците на съвремието, се сведе до зова: „Малко почивка, малко тишина и малко човечност!“ Струваше ли си прокламирането? Наистина, нито една идеология, нито една теория не е претърпяла такъв крах, като тази теория на щастието, заради която човек се отказа и от Бога, и от истината, и от доброто, и от красотата.

Всичко в света стана практично, всичко изгуби своя чар, радостта си тръгна от всяко нещо.

И затова казаното от мен в началото на нашата беседа е проста и горчива истина. Човек тръгна след лъжепророците и сега плаща страшната цена за тази си грешка. Преди всичко той трябва да я осъзнае точно като грешка, да преразгледа изходните позиции, откъдето започна борбата за това, което му изглеждаше като щастие. Да, разбира се, човек е призван към щастие. Но това щастие е неразделимо от дълбината на човешкото същество, която от древност той сам нарича дух, духовност. Само откривайки тази дълбина, той може да намери щастието. В забравата, в отказа, в отричането от тази дълбина е неспасяемата трагедия на съвременния човек.

А за това, в какво се състои щастието, трябва да попитаме щастливите хора.

Всеки истински щастлив човек ще ни отговори, че то не е само в ситостта, нито само в богатството, нито само в свободата, нито само в знанието. „Е, в какво е тогава?“, ще попитате вие и на щастливия човек ще му е трудно да отговори. Отговорът ще бъде частичен, непълен, но приблизително такъв: щастието е вътре в нас, в онова непостижимо усещане за яснота и мир, което не зависи от външни обстоятелства и следователно не идва отвън, а от дълбината. Щастието е и в чистата съвест, във вътрешната правдивост и цялостност; а също така и в постоянната насоченост на вътрешния поглед към истинското, доброто и прекрасното, в постоянното вътрешно общуване с радостта от истината, с радостта от доброто, с радостта от красотата.

„Прекрасното е радост завинаги“, казва английският поет Джон Кийтс в поемата си „Ендимион“, и прекрасните истина, добро и красота носят тази „радост завинаги“. По-нататък – щастието се състои в постоянното преодоляване на суетата, на дребнавостта, на завистта и страха, на самолюбието и егоизма – на цялата тази нечистота, която затъмнява душите ни. Щастието е в любовта и във възхищението, щастието е в благодарността и благодаренето, щастието е в устремеността нагоре, щастието най-сетне е придобиване на Този, Който е във всичко това и стои зад всичко това – в придобиването на Бога. Отново ще повторим думите на Августин блажени:

„За Себе Си си ни създал, Господи, и няма да се успокои сърцето ни, докато не Те намери“, защото няма по-добри и по-истински думи за щастието.

И необяснимият мир в душата, и чистата съвест, и способността да обичаш и да благодариш, да търсиш и да намираш, както и умението да преодоляваш в себе си лошото и злото – всички тези условия за истинското щастие не могат да ни бъдат дадени от нито едно нещо в този свят. Духовността на човек се състои в това, че той открива тези неща по-високо от света, над света и като ги намери, открива мира. И в крайна сметка щастието се разкрива в такава пълнота, когато всичко – небето и земята, душата и тялото, истината, доброто и красотата – образуват хармонията на света и когато остава само да повторим тези прости редове на Гумильов: „Но всичко вмества в себе си човек, който обича мира и вярва в Бога. (Из стихотворението на Н.С.Гумильов «Фра Беато Анджелико» от 1912 г.).

Време е, като напуснем псевдощастието и неговата тъга, отново да потърсим пътища към истинското щастие!

Време е да развенчаем дребните евтини пророци, чиито крясъци за щастие изпълват света със страх, злоба и безкрайна самота! Време е да се отърсим от многовековния сън и да се върнем към Духа, за Който така добре е казано в молитвата: „…Утешителю, Дух на истината, Който Си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота“ – в молитвата, която Го призовава да дойде и да се всели в нас. Тези думи от молитвата към Светия Дух, които Църквата повтаря всеки ден, всеки час, са всъщност истинска молитва за щастие.

Автор: протопрезвитер Александър Шмеман

Превод: Елена Папучиева

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Храмът „Свети Николай” във Велико Търново се нуждае от спешен ремонт

Една от емблемите на Велико Търново – храмът „Свети Николай” построен през 1836 г. от майстор Колю Фичето се нуждае ...