Начало / Uncategorized / За подкастите, Църквата и вярата – разговор с Илиана Александрова, главен редактор на списание „Свет“

За подкастите, Църквата и вярата – разговор с Илиана Александрова, главен редактор на списание „Свет“

В края на юни излезе първият брой на подкаста на списание „Свет“. Главният редактор на списанието, Илиана Александрова, влиза в ролята на културен и духовен гид за хората, които искат да се запознаят с българските манастири, но не знаят откъде да започнат.

Увлекателни и изкусни са разказите както за по-известни места, превърнали се в туристически дестинации, така и за по-малко познати, а също толкова интересни малки манастири, разпръснати из цялата страна. Повече за подкаста, технологиите и православната проповед вижте в специалното интервю за сайта „Добротолюбие“.

– Госпожо Александрова, първо да ви поздравя за създаването на нов подкаст за религия, култура и изкуство. Как се роди идеята да започнете такова едно начинание?

 – Много Ви благодаря за поздрава и за интереса към нашето пилотно издание. Идеята се роди преди доста време и е свързана с работата ни по дигитализиране на печатните издания на ИК „Омофор“. Аз се занимавам с издателството от създаването му, и тук използвам повода да кажа, че за съжаление много важни заглавия от каталога ни с години липсват от книжарниците, защото не можем да си позволим да поддържаме тиражите. Повечето ни книги, които изискват продължителна  и компетентна подготовка, са насочени към сравнително ограничена публика, така че не могат да разчитат на пазара.

Затова и постепенно се насочихме към по-модерни и достъпни форми за споделяне на съдържание, каквито са електронните книги и аудиокнигите.

Списание „Свет“ също не е далеч от тези проблеми. Първите години то излизаше в пълноцветна и сравнително луксозна печатна версия, но финансирането му ставаше все по-трудно. В същото време все повече хора започнаха да четат в интернет, така че в някакъв момент решихме списанието да продължи в електронен вид, като запазим стила на познатото хартиено тяло. В сайта ни (Svet.bg) по това време публикувахме файла на списанието и няколко избрани статии. В последните няколко години възприехме още по-леко оформление на новите броеве и качихме почти цялото предишно съдържание на сайта. Развитието на списанието в тази посока роди и идеята да направим подкаст, като още по-достъпен и комуникативен начин за представяне на съдържанието. Стори ни се интересно да предложим нов прочит на стари, но актуални материали от цялото течение, каквито наистина има много. Смятаме известно време да работим в тази посока.

В подкаста нови са не само форматът и темите, около които избираме текстовете.

Нов е и прочитът, в пряк и в преносен смисъл, доколкото темата задава контекста, а контекстът променя възприемането на текста, поставя различни акценти, изяснява определени понятия. Така се оказва, че откриваш в познатия текст неща, които по-рано си пропуснал или не си осмислил добре.  За мен самата беше много интересно да работя по този пилотен брой.

– Имаме ли необходимост днес към повече внимание и фокус върху по-модерния начин на православна проповед? Може ли чрез такива средства и похвати да се проповядва? 

– Не мога да преценя дали има нужда от специален фокус върху средствата, но със сигурност е добре да използваме всички съвременни възможности за общуване и обмяна на информация. Доколкото модерните средства за комуникация са част от живота ни, нормално е да ги използваме, за да се изразяваме пълноценно, в това число и когато говорим, четем или пишем за вярата си и за всичко, което има отношение към живота ни в Църквата. Това е валидно и за проповедта, ако правилно разбирам тук понятието в широкия му смисъл – като свидетелство за вярата ни с нашия начин на живот По-скоро въпросът е за целесъобразността: кои средства са най-подходящи за конкретните хора, към които е обърната тази проповед. Затова и смятам, че е добре технологиите да се усвоят и използват според нуждата, като не виждам причина за някакви ограничения в това отношение. „За всички станах всичко, казва апостол Павел, та по какъвто и да е начин да спася някои“.

– Колко често можем да очакваме броеве на подкаста и на какви теми? Предвиждате ли гости също да участват? 

– Засега планираме да правим по един брой месечно. Любопитна съм за реакциите към това първо издание, за да обсъдим отново продължителността и текстовете, подходящи за такъв тип представяне. Подкастът предполага по-кратки по обем материали, по-популярно съдържание и свободен стил. По-нататък ще мислим дали да има коментарна част към отделни текстове, а също и гости, които да представят някои от темите. Засега предвиждаме, и най-вероятно това ще е следващата тема, да направим брой, насочен към родителите, загрижени за духовното възпитание на децата си в съвременната дигитална среда. Предвиждаме издания по проблеми на биоетиката и технологиите, разкази за съвременните православни светии, за значими личности, свързани с историята на християнската култура в България и т.н.

– Ако трябва да кажем за бъдещето на технологиите, то според вас Църквата как би могла да се възползва от изкуствения интелект например? Може ли да ни помогне в извършването на християнската мисия за проповед? 

– Ще кажа нещо банално, и то е, че развитието на технологиите е нож с две остриета. Сами по себе си технологиите са етически неутрални –  просто инструмент, който ни дава възможност да решаваме някакви проблеми и да се адаптираме по-добре към средата си. По този начин, както е прието да се казва, технологиите подобряват качеството на живота. В същото време те могат да се окажат неподходящи за здравословна употреба,  като проблематични може да са не само целите, за които се използват, а и начините, по който работят за осъществяване на иначе добри намерения. Както гласи популярната поговорка, пътят към ада е постлан с добри намерения. Технологии с голям потенциал да въздействат и променят реалността могат да бъдат не просто неподходящи, а опасни – каквито тревоги в момента се събуждат именно около развитието на изкуствения интелект, при това сред първата линия на неговите инженери. За съжаление, когато става дума за човешка намеса и за нравствен избор в употребата на тези инструменти, невъзможно е да бъде изработен общовалиден критерий за „качество“, за допустимо и недопустимо, защото хората имат различни ценности и мироглед. А дори да бъде формулиран такъв критерий, нищо не гарантира неговото последователно приложение на практика, предвид отново човешкия фактор, който е неуправляем и непредсказуем.

Конкретно концепцията на изкуствения интелект ме смущава по много причини, не съм любопитна относно неговите възможности и засега по-скоро подминавам темата, освен ако нещо не ме провокира. Като например материали в медиите за това, че изкуственият интелект се саморазбира като личност, че има съзнание и може да изпитва „чувства“, включително страх от смъртта. Авторът на тази теза е инженер от Гугъл, който твърди, че е провел с чатбота серия интервюта на теми от областта на религията и психологията, и ги е изпратил на ръководството на компанията. Доколкото разбрахме, той вече е уволнен, но неговите наблюдения продължават да повдигат въпроси. Още повече, че обявената причина за уволнението е нарушаване на политиката на поверителност на компанията. Тези дни в личен разговор стана дума за това колко често напоследък имаме поводи да говорим за сбъднати литературни и кинопророчества. В случая с изкуствения интелект алюзията е с филма на Спилбърг („Изкуствен интелект“), чиято покъртителна фантастична история днес звучи все по-плашещо и реалистично. Дори интуициите на филми без особени претенции за социално визионерство, като например Idiocracy (Идиокрация), се сбъдват пред очите ни. Доскоро ни се струваше остроумна мисълта, че историята се повтаря като фарс, но днес сякаш е по-вярно да се каже, че фарсът се повтаря като история.

Що се отнася до християнска проповед с помощта на изкуствения интелект – може би в нашата църква да се постараем повече при използване възможностите на естествения.

– Към кого адресирате своя подкаст?

– Най-вече към хората, които имат навик да слушат радио или напоследък подкаст, като по-модерна и достъпна форма на представяне в интернет. Често те са млади, любопитни и нямат време за четене; нямат и навици за четене с молив и бележник, така да се каже, но са отворени да учат нови неща. Много заети хора днес, които не са толкова млади, също имат въпроси и предпочитат да слушат, докато правят нещо друго, шофират или почиват. А защо не – и към тези, които са свикнали да четат, имат достатъчно време да четат, но в определени моменти биха предпочели този по-лек и достъпен начин да се информират по интересни теми.

Всяка форма разкрива възможностите си не само във връзка със съдържанието, но и с този, който я възприема.

Тепърва предстои да разберем, дали тази форма, с която експериментираме, е подходяща за нашето съдържание и дали ще намери своите хора.

 – В края на нашия разговор отново да ви поздравя и да знаете, че в сайта „Добротолбие“ с радост ще споделяме епизодите ви.

– Много Ви благодаря за това. Надявам се така да стигнем до повече хора и да бъдем полезни. Списание „Свет“ е един продължаващ от години разговор за вярата, Църквата и най-важните въпроси на живота. И доколкото подкастът наистина създава своя атмосфера, по-лично представя темите и по-лесно приобщава слушателя, надяваме се повече хора да се почувстват поканени не само в този разговор, но и в Църквата. Сърдечен поздрав на екипа на „Добротолюбие“ за вашата чудесна и много полезна работа.

С Илиана Александрова разговаря Ангел Карадаков. 

Първият брой на подкаста на списание „Свет“, може да чуете тук. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Богослуженията през Страстната седмица обяви православната ни църква „Св. Константин и св. Елена” в Кент, Великобритания

Богослуженията през Страстната седмица обяви Българската православна църква „Св. Константин и св. Елена” в Кент, ...