Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Ангелът се явява на Захария в светилището на храма от дясната страна на кадилния жертвеник.
Захария е в светилището, за да принесе жертва и от дясната му страна там се явява Ангелът, за да му предизвести щастливата чест, която се дава на човешкия род като божествен дар. Дясната страна е страната на честта и следователно думите, посочващи местоположение вдясно се използват, за да посочат външно благо, а ако същият знак бъде посочен вляво, това вещае само добро в настоящето.
Например в книга Притчи Соломонови с песни се прославя мъдростта: “В десницата й е дългоденствие, а в левицата й – богатство и слава.” (Притчи.3:16)
Първо ангелът успокоява треперещият Захария – „Не се страхувай“, казва той. Защото както е естествено за човешката слабост да се страхува от духовни явявания , също толкова естествено е Ангелът да успокои с добри думи смъртния, който е изпаднал в такъв съвсем уместен страх.
Напротив, когато дяволът осъзнава, че дръзката му поява плаши, той продължава да плаши още повече със засилваща се страховитост. Няма по-добър начин за победа над козните му освен със смела вяра.
След това Ангелът казва, че молитвата на Захария е чута и веднага му обещава, че жена му ще роди дете.
Едва ли Захария се е молел да му се роди син, докато е принасял жертвата си според обредността на тогавашното служение, защото се казва, че е изгубил надеждата си да има син, а никой не се моли за нещо, което не се надява да получи.
Да, той е бил безнадежден да има собствено дете, защото праведната Елисавета е била неплодна, а и двамата са били вече в напреднала възраст и това е причината да не вярва на обещанието на Ангела.
Следователно думите на Ангела: “Молитвата ти бе чута”, се отнасят до изкуплението на народа, за което Захарий се моли при жертвоприношението.
Думите “Жена ти ще роди син” показват начина, по който изкуплението ще се случи, защото Ангелът добавя, че синът на Захария като глашатай ще предвести идването на Изкупителя, за да подготви пътя му за явяване сред хората.
Казвайки, че молитвата на Захария е чута от Бога, Ангелът показва по какъв начин хората могат да се усъвършенстват и изкупят – чрез покаяние след проповедта на Св. Йоан Предтеча, чрез която те ще бъдат доведени до вярата в Христос.
Но Захария се колебае заради дадените му възвишени обещания. Той поисква знак, за да повярва, въпреки че явяването на Ангела и даденото от него обещание би трябвало да са му достатъчен знак. Затова е поразен с онемяване като справедливо наказание за маловерието му: да онемее е едновременно и знак, за да повярва, и наказание, което заслужава заради неверието си.
Разбира се, ако земен човек, бе дал подобно обещание, би било резонно да се търси знак, но ако от небето е изпратен Ангел, за да предаде Божието обещание, вече няма място за съмнение.
И все пак Ангелът дава поискания знак, за да може говорещият в своето неверие да се научи на вяра чрез мълчание.
Забележете, че Ангелът казва, “Аз съм Гавриил, който предстои пред Бога, и съм изпратен да ти възвестя радост” (Лк.1:19). Без съмнение, когато Ангелите ни се явяват, те изпълняват дейното си служение по такъв начин, че все пак не престават да предстоят пред Бога в съзерцание. Те предстоят пред Бога, въпреки че са изпратени със задача. Ангелът е сътворен дух и следователно има много ограничения. Но за Бог няма ограничения, Той е навсякъде. Когато Той изпраща Ангелите Си, те едновременно с това предстоят пред Него, защото където и да са изпратени с поръчение, те отиват в Негово име.
Автор: Св. Беда Достопочтени
Превод: Елена Папучиева
Достопочтеният Беда е Англосаксонски светец на Църквата от времето преди схизмата. Роден е около 673 г. в Нортамбрия. На седемгодишна възраст е изпратен да се обучава в манастир. Остава в монашеския живот и е добре познат като историк на Църквата, който написва История на Християнството в Англия.
