Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Св. Йоан Предтеча е един от основните герои не само в Евангелската история, но и на изобразителното изкуство, посветено на библейски теми. Какви са особеностите на изобразяването му на икони и в европейската живопис? Научете повече в следващите редове.
Св. Йоан Кръстител на иконите: Рождество, Кръщение и смърт
На нито един светец, с изключение на Божията Майка, не са посветени толкова много празници в църковния календар, колкото на Св. Йоан Кръстител. Имаме Зачатие, Рождество, Усекновение на главата му, както и няколко нейни намирания… Да не говорим за Кръщение Господне – събитие, в което Св. Йоан Кръстител изиграва изключителна роля.
Не е изненадващо, че образът на Св. Йоан Предтеча е един от най-ранните, останалите в историята икони. Още в първите векове на християнската история личността на Кръстителя Господен изпъква по особен начин. За най-древното му изображение се смята икона от VI век, намерена в Синай, съхранена към момента в колекцията на Националния музей на изкуствата „Богдан и Варвара Ханенко“ в Киев.
Друг ранен иконописен сюжет, свързан със Св. Йоан Предтеча е Кръщение Господне. Откриваме го в известна мозайка на баптистерия в Равена (IV-V век). На иконите на Кръщение виждаме едно изумително събитие, ако се замислим: Св. Йоан благославя Христос, човек благославя Бога. Този изумителен факт е добре представен в молитвата към Св. Йоан Кръстител от посветения му акатист: „Удостоил си се да се докоснеш до челото на Царя Христос, който взема върху Си греха на света, Агнеца Божи“).
Кръщение Господне е върхът на служението на Св. Йоан Предтеча и е най-разпространеният сюжет с негово участие.
Доста по-малко известен е иконописния образ на Рождеството на Св. Йоан Предтеча. Той доста наподобява изобразяването на Рождеството на Пресвета Богородица, с тази разлика, че там главните герои са светите праведни Йоаким и Анна, а тук – праведните Захария и Елисавета.
Не е много разпространена и иконографията на празника Усекновение на главата на Св. Йоан Предтеча. Има икони, на които се изобразява отсечената му глава, поставена в блюдо, но това е сравнително късен образ. Характерен е например за ярославкската иконописна школа от XVII век. Тук се забелязва влияние на западната живопис, опит да се отдаде заслуженото на историческия план на събитието.
Съществуват много варианти на образа на Св. Йоан Предтеча, който носи името „Ангел на пустинята“. Тук Кръстителят Господен е изобразен с две крила зад гърба си — символ на ангелоподобния му живот, и често държащ в ръце собствената си отсечена глава. Някои разкриват в това връзка с по-късните икони на мъченици, които често се изобразяват с оръдията на тяхното умъртвяване, с което са прославили Господ – например с меч или брадва, пика, и т.н. Но в дадения случай виждаме икона, подчинена на традиционната логика: тя явява преобразената личност. Св. Йоан Предтеча е изобразен с глава, защото във Вечността той вече е възкресен и жив. А отрязаната му глава е препратка към Христовата Жертва: ненапразно на някои икони вместо собствената си глава на Св. Йоан Предтеча държи агънце — символ на Христос, „Агнеца, заклан от създание-мира“ (Откр 13:8).
Как иконата се превръща в картина
Западноевропейските християни, за разлика от източните си събратя, не са се сблъсквали с иконоборството. Не им се е налагало да водят дълги и изтощителни сражения с противниците на изображенията в храма, нито да отстояват на Събори правото да се рисуват икони и затова при тях не се е сформирал строг иконописен канон – просто е нямало повод за подобно нещо. В резултат на това дори най-висшите образци на западната религиозна живопис, като Джото или предшественикът му Чимабуе, тегнат към „историчността“ на сюжета.
До един момент църковното изкуство на Изтока и Запада вървят успоредно. Фрески в храма на Св. Лазар в Генуа (XIV век) са на практика образец на източната иконография, с която кръстоносците са имали възможност да се запознаят в Константинопол и в други градове на православния Изток по време на походите си. Освен това европейските крале понякога канели гръцки майстори да украсяват дворците и храмовете им – например, дворците и храмът на Монреале в Сицилия са оформени от гърци включително.
Най-добрите майстори на ранния Ренесанс — Джото, Ханс Мемлинг, Щефан Лохнер, автор на известния триптих „Поклонението на влъхвите“ в Кьолнската катедрала — са рисували и икони, макар и в не строго каноничен стил. На общото вътрешно пространство на триптихите от XV–XVI век могат да се съчетават събития, случили се в различни времена. Например – разпятие, погребение и Възкресение Христово. Рисуват се заедно, защото са съвместени във Вечността и това е явен признак на иконата.
От края на XV век започва италианският Ренесанс, появяват се такива автори като Леонардо да Винчи.
Неговият „Йоан Кръстител“ вече значително се отличава от „Ангела на пустинята“, макар и от гледна точка на замисъла да има определено сходство: при Леонардо Св. Йоан Кръстител посочва с ръка нагоре, явно имайки предвид Христос — Този, Който идва след него и е по-голям от него.
Основната идея на Ренесанса (преди всичко на италианския, а след него и на всички останали) е да се намери баланс между от една страна земната красота, телесността и от друга – духа. Това е опит да се покаже красотата на тялото, като то е „одухотворено“.
На иконата плътта не се омаловажава, а се преобразява.
Освен това самобитни художници, като например Ел Греко, в най-добрите си произведения остават на равнището на иконописното майсторство. „Йоан Кръстител“ на Ел Греко е преди всичко проповед за аскета Йоан.
Но колкото по-дълбоко навлизаме в западната живопис, толкова повече се акцентира на историчността на сюжета. Тициан, Леонардо да Винчи, Караваджо са живописци от най-висок клас, но в изобразяването им на Св. Йоан Кръстител на преден план излиза историческото платно, земният сюжет.
В Амиенската катедрала (от първата половина на XIII век, Франция.— Бел. ред. ) се пази лицевата част на главата на Св. Йоан Предтеча, изнесена някога от кръстоносците от Константинопол. На горните галерии на тази катедрала има много стенописи, изобразяващи живота на Св. Йоан Кръстител, а централният сюжет е точно моментът с отсичането на главата му. Характерното тук е това, че на първи план излизат персонажи като тъмничарят – палач, или Саломе и Иродиада, онези „съдбоносни жени“, заради които Св. Йоан Предтеча е убит. Важна става външната драматичност, „кинематографичността“ на събитието.
Покаянието на Караваджо
Караваджо има две много известни произведения, свързани със Св. Йоан Кръстител, (края на XVI – началото XVII век). На една от тях (която се пази в катедралния храм на Св. Мария в гр. Толедо, XIII-XV века) е изобразен младият все още подрастващ Йоан. Това е потресаващ труд с множество християнски символи: в ръцете на юношата има тънък кръст – овчарска гега, в краката му пасе агънце, над него се извисява лоза…
С помощта на подобни реалистични детайли Караваджо цели да предаде духовни смисли.
Другата му знаменита творба е „Обезглавяването на Йоан Кръстител“. Караваджо я рисува в Малта, където постъпва в ордена на хоспиталиерите, и тя до ден днешен се пази там в местния катедрален храм.
Централната фигура на това платно е палачът, който току-що е отсякъл главата на Св. Йоан Кръстител и подът около нея напълно реалистично е в кръв. Едва значително по-късно в 1950-те години, изследователи откриват, че в тази „локва кръв“ е подписът на Караваджо!
Тук е времето да припомним, че Рим постоянно преследва Караваджо за някога извършено от него убийство. Тази история вечно тегне над него. Някои смятат, че по този необикновен начин художникът се разкайва, откликвайки на призива, с който Св. Йоан Предтеча се обръща към хората: „покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат.3:2)
Автор: Тимотей Китнис
Превод: Елена Папучиева
