Начало / Uncategorized / Вижте как се е променила Катедралата във Варна за 100-тина години

Вижте как се е променила Катедралата във Варна за 100-тина години

Храмът е един от символите на морската столица. На 9 ноември 1879 г., на свиканата от митрополит Симеон църковна община, била избрана комисия, която да подготви построяването на нова църква. Първата задача на комисията била да определи мястото, както и да събере средства и снабди строежа със строителен и дървен материал.

Градежът се оценявал на 300 – 400 хиляди франка, като се разчитало голяма част да бъдат събрани от доброволни дарения.

Събраните 15 000 франка били бързо изразходени, затова била разиграна и лотария от 150 000 билета по 2 лева. Варненската община станала гарант на отпуснатите от правителството 100 000 лева. За строежа на катедралния храм били вложени предимно материали от околността на Варна. Използвани били запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата бил доставен материал от района на селата Любен Каравелово и Куманово, а вътрешните колони били от твърд камък от местността Ташлъ тепе (телевизионната кула). Външните колони под прозорците били от русенски камък, сводовете – от варовития бигор. Величко Христов доставил от Англия медните листове за покрива. От там били докарани и две подемни машини за вдигане на тежките каменни блокове.

Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг.

Любопитното е, че самият той избира мястото, на което и досега достолепно се извисява Катедралата. Първоначално първенците на града му предложили място в района на Римските терми. Той обаче не го одобрил. Избрал най-високото място в края на града.

На 22 август 1880 г. след тържествен молебен лично княз Батенберг положил основния камък. 

Строителството на храма започнало веднага и продължило шест години. Проектът бил на одеския архитект Маас и бил по модел на Петерховския храм в Петербург. На 15 март 1884 г. комисията възложила строежа на известния строител на църкви уста Генчо Кънев от Трявна. Любопитно е, че за малко Колю Фичето е трябвало да гради Съборната църква, но не се стига до разбирателство между страните.

На следващата година храмът бил вдигнат, през септември бил завършен и покривът, а първата Божествена Литургия била отслужена на 30 август 1886 г.

Вътрешното му обзавеждане продължило и в следващите години. Архиерейският трон, направен от Нико Мавроди бил поставен през 1897 г., по-късно бил изработен и иконостасът от дебърския майстор Иван Филипов. Относно камбаната, в края на януари 1890 г. настоятелството решава „вместо да се прави особено здание и да се харчат 30 000 лева, да се повдигне кубето, за да се чува камбаната из град Варна“. 

Църквата е с размери 46,55 х 35 m. В архитектурно отношение е трикорабна базилика, като главният олтар е посветен на светото Успение Богородично, северният – на свети Александър Невски, а южният на свети Николай.

В 1941 – 1943 година е доизградена камбанарията – на черно-бялата стимка тя още не е с височина, каквато е и сега.

Тя се извисява на 38 м. и куполите, направено е парното и е подменена покривната конструкция. Така църквата става една от най-високите в страната след катедралния патриаршески храм „Свети Александър Невски“ в София.

Размерите на храма са:

– височина – 47,92 m,

– дължина – 46,55 m,

– ширина на храма – 35 m,

– височина на камбанарията при върха на купола й – 43,48 m,

– височина на позлатения кръст над нея – 4,44 m,

– височина на централния купол при върха му – 34,13 m,

– височина на позлатения кръст над него – 5,03 m.

Източник: varna24.bg

За Ангел Карадаков

Виж още

Със заупокойна литургия и с панихида беше почетена паметта на българския екзарх Йосиф

Тази година се навършват 183 години от рождението и 109 години от кончината на приснопаметния ...