Четири стенописа са разкрити при реставрацията в храма „Св. Никола” в Дупница, съобщиха от църковното настоятелство. Реставратор на стенописите, които са художествен паметник на културата, е Николай Чергаров.
Четири от стенописите в храма са изцяло дело на зографи от рода на Доспевски и Захарий Зограф, фамилията основоположник на Самоковската художествена школа.
Става въпрос за изографията в централния кораб на черквата, където са изобразени св. Йоан Кръстител, Иисус Христос Вседържител (Пантократор), Бог Саваот и сцената „Богородица Ширшая Небес”. Това каза реставраторът на стенописите в най-старата дупнишка църква Николай Чергаров.
Той направи уговорката, че не е изкуствовед, какъвто компетентно би могъл да се произнесе, а изводите му се базират на солидния реставраторски опит, натрупан в продължение на над 25-годишната му практика. Ето защо не може да каже с точност кой от братята от рода на Доспевски и Захарий Зограф е автор на четирите сцени, но в изпълнението им категорично личи майсторството на тяхната школа както в живописно отношение, така и по отношение на използваната технология на изпълнение и приложени материали.
„Тези стенописи са най-добре запазени в църквата и това се дължи на професионализма, с който са изписани. Характерно за школата на Доспевски е много добрата технология на изпълнение на стенописите, като мазилка, живопис, пигменти, които са използвани, свързвател. Защото се държат много здраво близо 200 години. И другото, което ми направи впечатление – стоят специално измазани, имат един специфичен шев, вероятно е използван живописния метод „фреска”,не мога да кажа, и това е помогнало за запазването им. Докато цялата орнаментика надолу е правена от друг човек, който не е добър, вероятно чирак, и тя може би затова в годините е паднала”, обясни Николай Чергаров.
Запазените стенописи вътре в храма са изписвани от поне четирима различни автори. При престрояването на храмовата сграда през 1844 г. са изписани четирите майсторски сцени в централния кораб. Впоследствие черквата е изписвана „на парче”, предполага Николай Чергаров. Вероятно местната християнската общност не е разполагала с достатъчно пари и поетапно са викани да работят по-слаби зографи. Затова част от изографията не е така майсторски изработена и освен това са допуснати иконографски грешки, сцените от живота на Иисус Христос са неправилно разположени.
Източник: 24 часа