Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Някак си странно е да се признае, че за автора на една от най-разпространените и най-усърдно четени книги от векове насам, каквато несъмнено е „Лествицата“, се знае твърде малко.
Иноческа скромност е наложила нему да не разказва много за своя произход и за ранните години на живот, но също и неговите биографии са твърде малоречиви. Изисканият гръцки език на неговите писания свидетелствува недвусмислено за това, че той е бил от гръцко потекло и че гръцкият език е бил за него не само литературен език, но и майчино слово. Не се знае от друга страна с положителност где се е родил, а относно хронологията на живота му могат да се правят — въз основа на твърде оскъдните запазени исторически извори — само догадки. Един близък по време съвременник, монахът от разположения на около 30-тина километра от Синайския манастир Раитски манастир Даниил ни е оставил едно кратко житие, което представя най-важният извор на знания за неговата биография. Към това могат да се добавят вестите, които намираме в някои други книжовни паметници, близки по време, но и те зависят повечето от Данииловото житие. Както за мнозина житиеписци от средновековието, така и за Даниил остават меродавни словата на „Апостола на езичниците“ Павел, който заявява (Послание към филипяните, III, 20), че „нашето Отечество е на небесата …“, или както други пишат от по-късни векове „Небесният Ерусалим“. Във всеки случай, като твърде млад, едва шестнадесетгодишен, той станал ученик на прочут на времето наставник, на име Мартирий. Роден вероятно към 579 г., Йоан след смъртта на своя „старец“ и наставник заживял в отшелничество, като се усамотил в местността, назовавана Тола, намираща се недалече от Синайския манастир. Някои свидетелства дават основание да се приеме, че през годините на своята младост той получил добро възпитание и образование в духа на така наречената „светска мъдрост“, което отговаря на средновековния „тривиум и квадривиум“, значи „седемте свободни изкуства“, но и в богословското познание. В надслова на краткото негово житие нему е дадена знатната титла „схоластик“, ще рече „ритор“, значи „учен човек“, което е дало основание на някои учени да го отъждествяват предположително с познати исторически дейци от онази епоха. Според някои догадки, приел монашество към края на VI столетие, именно към 599 година, Йоан прекарал в манастира около четири десетилетия.
Житиеписецът е разказал доста подробно, ако и най-често с общи слова, за неговия иночески живот. Малко след средата на VII век, той бил избран за игумен на Синайската обител, в която пребивавал също и неговият брат Георги. След смъртта на Йоан, която трябва да се отнесе между 660—680 години, глава на обителта станал брат му Георги, обаче той го надживял само с една година. Игумен Йоан още приживе се прославил със своята ученост и иночески добродетели и, както изглежда, наскоро след смъртта бил провъзгласен за светец. Като такъв той е упоменат още в надслова на съставеното от монах Даниил кратко житие, ако разбира се този надслов не е добавен през по-късни години. Така всред християнския свят на Изток и Запад се установило чествуване на неговата памет на 30 март.
Създаденият наскоро след средата на VI век по повеля на император Юстиниан I (527— 565) Синайски манастир още през началните десетилетия на своето съществувание се издигнал като оживено средище на християнската литература и просвета, оттук се разнесла широко по света славата и почитта към неговия игумен.
Игуменът на Синайския манастир станал обаче широко известен всред християнския свят не само със своите отшелнически подвизи, но и благодарение на книжовните си трудове.
Главни книжовни произведения на Синайския отшелник са така наречената Стълбица или Лествица и Словото към духовния пастир. Тясно свързани със своето съдържание, тези две писания представляват в същност едно произведение в два дяла. Неизвестно точно през коя година, но очевидно след средата на VII век, когато игумен Йоан станал добре известен всред съвременниците си, предстоятелят на разположения в областта на планината Синай манастир Райту Йоан му отправил кратко послание, което е достигнало до нас. В това послание, след като назовава себе си по обичая на монашеската скромност „грешник“, игуменът на манастира Райту отправя горещи възхвали към своя събрат за неговия отшелнически живот и го нарича „Нови Мойсей“. Той го умолява да изложи писмено повествуванието на своя живот, което да послужи като назидание на „новия Израил“ — младите иноци, които неотколе били напуснали — както някога евреите при Мойсей египетската земя и били преминали „морето на живота“. Окачествявайки го като истински наставник на всички онези, които са приели „ангелоподобния начин на живот“, сиреч монашеството, игуменът на Райту изказва настойчива молба да разкаже за онова, което е потребно за монашеския живот и за светото подвижничество. Тук авторът на посланието е добавил, че неговите искания не бива да бъдат тълкувани като някакво ласкателство, но единствено като израз на общо разбиране и настроение. Заедно с това игуменът на манастира Райту изказва надеждата си, че неговият събрат чрез своето писание щял да създаде нещо подобно на някаква „стълбица, която може да отведе до небесните двери всички онези, които са избрали духовния живот, та — невредими и безпрепятствено, въпреки духовете на злото, господарите на света на тъмата и обладателите на въздуха“, за които се загатва в известното Павлово послание към ефесианите (гл. VI, 12), за да стигнат небесния рай. Тук игуменът на Райту е припомнил още и за онова съновидение на Аврамовия син Яков (Битие, XXVIII, 11—15), който видял в сън стълбицата (лествицата), издигаща се от земята до върха на небесата, по която ангели възлизали и слизали надолу. Чрез тези свои слова игумен Йоан от Райту сякаш не само предопределил надслова, но и самото съдържание на творбата, която неговият събрат малко по-късно написал.
Запазено е ответното писание, което Синайският игумен отправил в отговор на това искане. Този отговор също е съставен в духа на удивителна иноческа скромност и пълно послушание. Ако и да заявил, че това искане надвишава неговите сили, той вее пак поел задължение да напише исканата книга, все в изпълнение на послушанието, което е „майка ни всички добродетели“, докато неповиновението води към „духовна смърт“. За да охарактеризира своята книжовна работа Синайският игумен е прибегнал до едно сравнение с работата на художник — живописец, което показва колко добре е бил той запознат с иконописанието. Той наподобява себе си в това на „послушен и неук ученик на вещ художник-живописец“, който със „своето бедно перо и треперяща ръка“ ще очертае картината на духовния живот, като остави на своя събеседник от Райту да я „украси с багри по-нататък, да я изясни и допълни“. Излишно е да се припомня, че през онази далечна епоха обителта на планината Синай е била не само оживено книжовно средище, но и огнище на изящна художествена дейност, както за това свидетелствуват тези паметници на изобразителното изкуство, които са оцелели до наши дни. Трогателното писмо на игумен Йоан от Синай завършва с упоминанието на приношението на вдовицата, за която говори евангелистът (Марк, XII, 44), и с уверение, че преценката на стореното зависи преди всичко от проявената добронамереност на приносителя.
Така прочее възникнало това произведение, което се увековечило под надслова „Лествица“ и дори се превърнало в лично име на самия автор, който векове наред — и до днес е познат не толкова под името Йоан игумен на Синайския манастир, а точно като Йоан Лествичник. Изложението действително е дадено като тридесет стъпала — съобразно тридесетте години от „скрития живот“ на Иисуса. Още знайни и по-често останали по име незнайни художници от средновековието са се постарали образно, в миниатюри, да изразят тази идея за постепенното възвисяване по стълбицата на духовното усъвършенствуване, мнозина падат при едно или друго „стъпало“ нагоре, само някой достига върха на съвършенството.
В една епоха на дълбока и искрена религиозност, каквато е епохата на ранното средновековие, съчинението на скромния отшелник от Синайската планина намерило извънредно широко разпространение. То продължило да привлича вниманието на духовници и миряни също и през всички по-нови столетия.
Един от най-старите преводи е този на славянски език.
В съдържанието на „Лествицата“ могат да бъдат посочени няколко основни схващания — на първо място проблема за злото, свободата на човешката воля и детерминизма (значи предопределеността) — които са интересували особено много средновековния български читател, именно във връзка с борбата против дуалистичните идеи на еретиците богомили. Тъкмо с оглед на това много вероятно е, че средновековният български превод е могъл да се яви още през началните десетилетия на X век, когато богомилската ерес е занимавала настойчиво духовните и светски власти в България.
Заслужава да се припомни, че старинните ръкописи със славянския превод на „Лествицата“ все още крият много загадки за изследвачите. Средновековният славянски превод, от друга страна, представя интерес и за изследвачите на гръцката патристическа литература, тъй като въз основа на този превод могат да бъдат изправени и допълнени — както при някои други патриотически текстове — известни места от гръцкия първообраз.
Пускайки на бял свят своя превод на „Лествицата“, Негово Високопреосвещенство Нюйоркският митрополит Йосиф предлага на българския читател един изключително важен книжовен паметник от ранното средновековие.
Автор: проф. Иван Дуйчев
Текстът е със съкращения от предговора: Йоан Лествичник и неговата главна книжовна творба, поставен в началото на книгата: „Преподобни Йоан Лествичник, Лествица – стълба за духовен живот“. В превод на Нюйоркски митрополит Йосиф, СИ, София, 1982
