Безчовечната жестокост може да бъде видяна истински, гротескно истински, в единствения мемоар, написан от Аушвиц.
Авторът е Еди де Винд, а книгата се казва „Последна спирка Аушвиц“. На български книгата излиза през 2020 г. и е потресаващо описателна за онова, което се е случило пред и зад стените на един от най-жестоките и страшни лагери в човешката история.
Колкото и пъти човек да е слушал за лагерите на смъртта, винаги ще се изненадва и потриса на онова, което милиони хора са изпитали на гърба си. С цената на своите животи. Е, в „Последна спирка Аушвиц“ човек се убеждава не само, че реалността на онези хора е по-жестока, отколкото може да си я представи въобще, но и колко силна психика са имали онези пък, които са оцелели и са съумели да опишат сполетялото ги зло – за да се помни и да не се повтори никога повече.
Обръщайки страниците на тази книга, се надяваме никога повече това да не се повтори и никога повече да не се ражда някой, който може да стигне до такова човекомразство. Потресаващ епизод от нея е историята на момиче, чието семейство е изцяло избито. То не вижда радост от своето освобождение. „Да се радваме ли, че доживяхме свободата?“ се питат някои от описаните хора в мемоара. Защото всичко, което са имали до преди заминаването за Аушвиц, вече го няма. Цели семейства са избити, цели животи – заличени…
„Описанията на де Винд на хората и преживяванията им в Аушвиц – на затворниците, на охраната, на оградите, на храната, на татуировките, на душовете и на касапницата – предлагат дълбоко вникване в един човек, който е бил наблюдателен, докато го наблюдават, и който вероятно без дори да има намерение е съхранил спомените си за момента, когато думите ще победят нацистите, когато техните престъпления е трябвало да бъдат извадени на показ, за да не се допуска да се случат отново“, пише Джон Бойн, автор на „Момчето с раираната пижама“.
Защо ви споделям всичко това? Защото през тази година отбелязваме 80 години от спасяването на българските евреи. Спасяване, за което до голяма степен е помогнала Българската православна църква. За това в този брой на списанието се постарахме да открехнем поне малко вратата към огромната заслуга на Църквата и нейната роля в спасяването на българските евреи. Дело, което и днес възхищава всички ни със своята смелост, действена любов към ближния и отстояването на изконното право – всеки да живее свободно.
Преди осемдесет години родните ни митрополити се застъпват за своите сънародници евреи и така дават пример на целия свят, че в любовта страх няма. В любовта няма страх от силните на деня, нито има страх от заплахата да понесеш тегоби и да преживееш тежки дни в името на това ближният ти, съседът ти да не отиде в лагерите на смъртта. И тази смелост се помни и днес. Не случайно Българската православна църква вече няколко пъти е номинирана за Нобелова награда, именно заради проявената смелост и жертвоготовност на родните ни архиереи.
В броя ще прочетете прекрасни текстове, които илюстрират както историческата обстановка, така и системните и навременни действия, които Българската църква предприема в защита на българските евреи.
Тази годишнина трябва още да ни напомни и на нас, че каквото и да се случи в света, каквито и изпитания да ни връхлетят – трябва да останем човеци! Трябва да проявяваме любов! Любов жертвена, смела, и да бъдем ако трябва готови да положим душата си за своите ближни.
Приятно четене! Ангел Карадаков
Съдържание на брой 3/2023 г.
Годишнина – стр. 6
Послание на Св. Синод по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи
Щрихи към позицията и действията на Българската православна църква по т. нар. „Еврейски въпрос” – прот. проф. д-р Людмил Малев
Българската православна църква и борбата за спасяване на българските евреи по времето на Втората
световна война – доц. д-р Костадин Нушев
Църковни празници – стр. 38
Празникът Свето Благовещение – архим. Василий Савов
Да бъде – прот. Грегъри Халам
Протоевангелие и Благовещение – прот. Сава Кокудев
Академични новини – стр. 66
Тържествено заседание на факултетния съвет на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
Лицата на богословието в България – стр. 73
Интервю с декана на Богословския факултет – доц. д-р Ивайло Найденов
Църковна памет – стр. 90
Законът на братството. М.Бубер: Философия на диалога – прот. Александър Шмеман
Новия брой може да прочетете тук или за по-удобно четене тук.
Печатно издание на списанието може да поръчате тук.