Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Съкровищата на средновековния манастир „Св. апостоли Петър и Павел“ във Велико Търново разкриват в обща книга археолозите Николай Овчаров и Хитко Вачев. Това е най-новата книга, свързана с миналото на средновековния Търновград, съобщава БТА.
В книгата са представени резултатите от разкопките, проведени през 2008 и 2012 година, финансирани от община Велико Търново, каза пред журналистите в пресклуба на БТА проф. Николай Овчаров. По думите му това е една от най-богатите колекции от накити и монети, откривани на едно място от средновековния период на Търново. Те са открити в некропол, където са били погребвани първенците на столицата Търново през 13-14 век, а по-късно и от периода, когато църквата „Св. св. Петър и Павел“ става митрополитска, уточни той.
Проучванията доказват хипотезата на учените, че в района е съществувал голям манастир, включващ храма „Св. св. Петър и Павел“ и намиращата се в съседство църква „Св. Йоан Рилски“, в която са се съхранявали мощите на светеца до изпращането им към Рилския манастир.
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е не по-малко важна от Боянската църква, но не е толкова популярна, като обект от национално и международно значение, каза при представянето на книгата медиевистът проф. Пламен Павлов. Той уточни, че в книгата прецизно са описани периодите на изграждане, стенописване и украсяване на църквата, строена през 20-30-те години на 13-и век от съпругата на цар Иван Асен Втори, царица Анна -Мария. Книгата е образцова публикация за археологическото проучване, с включен каталог на находките, същевременно и много четивна, посочи проф. Павлов. Той допълни, че е съвършено новаторско проучването за монументалната каменна декорация на храма, съставена от десетки антични и късноантични капители, които се превръщат в своеобразен мемориал на древните български земи.
В книгата са описани надписи, рисунки и графити от Средновековието, открити в църквата.
Сред накитите е златен наушник и пръстен с изображения на двуглав орел – символи на царското достойнство от началото на 14 век. Пръстен с хералдическа поза на грифон е твърде вероятно да е бил личен герб на цар Михаил Трети Шишман, посочи проф. Овчаров. Значението на манастира е голямо за българската история, защото след падането на Търново под Османско владичество той се превръща в резиденция на Патриарх Евтимий и на търновските митрополити, припомни проф. Хитко Вачев.
В първите години на 15 век, когато столицата е завладяна, храмът се превръща в сакрален пантеон, в който биват спасени и пазени светите мощи на прочути християнски светци като Св. Йоан Рилски, Св. Йоан Поливотски, Св. Михаил Воин, посочи проф. Вачев. Разкопките са правени в прилежащите площи край храма, но не и в самия храм, където е възможно да са се съхранявали и книги от царската библиотека след падането на столицата под турско владичество, посочи археологът.
Пред царските двери на църквата е стояла надгробна плоча, която е маркирала гроб, в който са полагани останките на висшите архиереи на митрополията, при реставрацията на църквата плочата не е била поставена на мястото си, а стои в двора. Археолозите предлагат тя да бъде върната пред дверите на църквата. Инициативата получи подкрепата на заместник-кмета по хуманитарните дейности Нейко Генчев.
Книгата е издадена със спомоществователството на фирма „Бритос“. Оперативният директор на дружеството Антон Ненов посочи, че екземпляри ще бъдат дарени на Великотърновския университет, на Регионалната библиотека и на училища.
