Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В Неделя Кръстопоклонна, когато Иисус ни пита “Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” отец Патрик Хенри Риърдън споделя разсъждения за вярата и нейната връзка с душата.
В името на Отца и на Сина и на Светия Дух. Амин.
В днешното четиво за великопостната Неделя Кръстопоклонна, възлюбени в Господа, Иисус задава въпроса – антропологическия въпрос – “Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?” (Мат.16:26).
Днес мисля да споделя с вас три разсъждения за вярата и душата. Първо, напоследък сутрин, докато с жена ми пием първото за деня кафе, си мисля, че вярата е естествен акт. Тук искам да направя едно уточнение. Нямам предвид, че вярата в Бога е естествена в същия смисъл, в който са ни присъщи дишането и разсъдъкът. Когато казвам „естествен“, имам предвид, че вярата съответства на най-дълбокия пласт от устройството на човешката душа.
Да си представим следното. Да прегледаме записките ми по физика от гимназията. Ето какво учехме по онова време по физика. Беше доста отдавна. Имайте предвид, че когато аз бях в гимназията, в периодичната таблица имаше само седем елемента. [Смее се] Хората са наблюдавали феномена на магнитните сили на привличане още преди хиляди години. “Магнитен” има същия корен като Магнезий и между другото тук е едно от първите места, където това се споменава. Хората установяват, че някои скали притежават магнитни свойства, и в частност – химическият елемент магнетит или магнитен камък.
Преди около 2 000 години, обаче, китайците откриват свойството на магнита да се ориентира в посока север-юг. Това става известно почти по същото време, когато става известно и Евангелието. Очевидно на китайците дължим изобретяването на магнитния компас, който първоначално представлява магнитен камък, който е закачен на някакво приспособление успоредно на земята.
Магнитният компас за първи път стига до Европа през 12-ти век, по същото време, когато започва разцветът на средновековните университети. Очевидно това приспособление значително подпомага всички видове навигация, но най-вече –навигацията по море, където по принцип има значително по-малко природни ориентири, които да указват пътя. До началото на 16-ти век, учените изчисляват, че земното магнитно привличане е различно на различни места и по този начин посоките на компаса се коригират до по-голяма точност. Това, че посоката не винаги е една и съща, е установено доста рано. Тя е някъде около север.
През 1600 г., едва три години преди смъртта си, Уилям Гилбърт, физик и астроном от Кеймбридж, публикува трактата си, De Magnete, в който прави извода, че самата (планета) Земя се държи като гигантски магнит. Взаимовръзката между магнитните сили и електричеството все още се изследва. Когато аз бях в гимназията, ни учеха да използваме лявата си ръка ето така, с палеца, насочен по посока на тока (енергийния поток), а останалите четири пръста да сочат към магнитното поле. Това учили ли сте го в гимназията? Да, няколко от вас кимат положително; и вие сте го учили по този начин. Добре. А колко елемента имаше по ваше време (в периодичната таблица – бел.прев.)?
Човек (от аудиторията): По мое време ли?
О.Пат: Да.
Човек: Шестнадесет.
О. Пат: Шестнадесет. [Смях] Това е било през 1600г. Междувременно през вековете химиците и геолозите се опитват да обяснят защо земята се държи като гигантски магнит. Необходими са били проучвания повече от 400 години, за да се изведе една убедителна теория за това как се появява магнитното поле. Теория. Забелязал съм едно нещо за геолозите – за разлика от учените, изучаващи атмосферата, те са значително по-предпазливи и внимателни в изводите си. Едва наскоро, през 40-те години на 20-ти век, по време на моето детство, Валтер Елзасер в Германия и Едуард Булард в Англия изказват предположение, че определено движение в течното ядро на Земята би могло да е причината за самоподдържащо се магнитно поле.
По онова време сеизмологията и други проучвания дават ясна представа за това, че земята има твърдо вътрешно ядро, след него – течна обвивка с преобладаващо метален състав и то основно от желязо; и след това – скална мантия. И всичко това се намира под тънка земна кора, която всъщност можем да наблюдаваме. Това все още е само теория! Все още не сме видели нищо от това на практика.
В земното ядро се намира радиоактивна енергия, която се движи навън и произвежда топлинна конвекция. И това е постоянно променлива величина. Ето откъде идва, на какво може би се дължи, феноменът на магнитната структура на земята. Въпреки че нашето познание за ядрото на земята и неговата динамика е схематично и неуточнено до ден днешен, изглежда, че движението на течната сърцевина предизвиква земното магнитно поле—така изглежда. Не са достигнати твърди и стабилни изводи, защото е сложно. Но все пак това не може да се сравни със сложността на физиката на атмосферата, за която хората са значително по-сигурни и точни. Тази наука (геологията) е неизбежно по-скромна в твърденията си.
Едно, обаче, е сигурно – неоспоримата надеждност на магнитния компас. Никой не се съмнява в ползата на компаса при навигацията, без значение, че тази материя се обяснява само на теория.
Защо ви приведох този пример на кратката история на магнитните сили? Къде е връзката? Вярвам, че това е символ, по-силен от метафора—символ на нещо значително по-сериозно от предмета на земното магнитно ядро. Наред с всичките велики умове в историята и в частност с Библията, съм убеден, че човешката душа притежава магнитно привличане, което се корени в дълбините на нейното устройство. Знаем много малко по този въпрос, но е изключително интресно, че някои от най-ранните трактати в християнската литература са за устройството на човешката душа. Убеден съм също така, че вярата сама по себе си – вярата в Бога, който е Творец на душата—е единственият надежден компас, който може да обясни това привличане и да даде на душата вярната посока.
Вижте, нямаме нужда от вяра в Бога, за да изживеем живота си. Много хора са взели такова решение за себе си. Мнозина живеят изцяло без тази вяра. Те минават през живота до голяма степен по същия начин както го правят маймуните. Маймуната няма усещането, че пътешества. Защо? Защото маймуната не е на пътешествие! Маймуната не отива никъде. Естествено, че няма да еволюира до човешко същество. Забелязал съм това у маймуните, макар и да не съм много запознат с тях. Наблюдавал съм ги в зоопаркове, от разстояние, но имам впечатлението, че те не знаят как да ползват компас. Маймуната просто се придвижва от дърво на дърво, от едни обект на друг, и накрая умира.
Тези, които вярват, че хората са произлезли от маймуните, вярват също така, че хората трябва да живеят като маймуните. И има хора, които живеят именно по този начин. Придвижват се, вършат разни неща, дори всъщност може би се забавляват, защото видимо маймуните също се забавляват.
Но защо призовавам такива хора към покаяние? Заради убедеността ми, че човешките същества не са маймуни. Те никога не са били маймуни! Няма абсолютно никаква биологична връзка и приемственост между маймуната и човека! Нещо повече – човешката душа има вградено влечение към метафизичния магнит. Човешките същества имат естествена склонност към вярата в Бога.
Вярата съответства на най-дълбокия пласт от структурата на човешкия опит.
Да изгубиш вярата си е като да изгубиш компаса към живота си.
Обаче, ако вярата е естествена, това означава, че неверието е противоестествено; че без Бог човешкото същество няма компас. Движи се през живота без адекватна представа за посока. И Иисус задава въпроса: „каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“
На второ място – вярата е съзнателна. Тя е въпрос на решение—не веднага, постепенно. Мисля, че повечето от нас, ако погледнем назад във времето, можем да посочим момента, в който тайната вътрешна вяра става вече явна, конкретна и съзнателна. Предполагам, че тези, които сме тук, можем да направим и разберем това. Онези, които не са го направили, не са тук. Вярата е избор. Вярата е акт (действие) на душата. Тя е тясно свързана с преднамерената насоченост на сърцето.
Вярата се упражнява чрез способностите на душата, чрез интелекта, чрез волята, чрез въображението, чрез паметта. Обикновено наричаме всичко това психологически способности. Именно затова вярата не остава външна за онзи, който я притежава. Вярата е нещо, което живее в нас. Така Св. Ап. Павел казва, че обрязването се отнася до сърцето. Физическото обрязване променя тялото, а вярата променя душата. Божията благодат се проявява като ни променя отвътре. Тя обновява вътрешната ни същност. В душата си човешките същества следват вътрешния компас на вярата.
Вярвам, че необходимата първа стъпка в съвременното разпространяване на Евангелието, е да убеди хората, че имат души, защото огромното разнообразие от науки и видове образование е насочено към доказване на обратното.
На трето място – вярата не е въпрос на догадка. Вярата не е изградена върху вероятности. Вярата е по-завладяваща от всяка друга форма на познание. Що се отнася до сигурността, убедеността – не от гледна точка на интелектуална яснота, а от позицията на действие – едва ли някоя логично възприемана истина може да се мери с убедеността (истинността) на вярата. Математическата доказателственост (точност) бледнее в сравнение с убедеността на вярата.
Въпреки че Албер Камю изказва предположението, че ще дойде ден, когато, ако някой човек настоява, че две плюс две е четири, може да бъде застрелян за това, аз все пак се съмнявам, че повечето хора, изправени пред подобен избор биха упорствали, че две плюс две е четири. Чудя се … Твърде много ви обичам, че да ви карам да вдигнете ръка. Но се чудя – колко са математиците – особено математиците!—защото съм учил достатъчно математика, за да знам, че ще успеете да се измъкнете от този въпрос. Казано по-просто: математическата истина не е такъв вид истина, която да изисква вярност към нея. Опасявам се, че повечето хора по-скоро биха отрекли математическа истина вместо да я потвърдят, ако от това зависи животът им. Е, тогава – колко истинна е тя?
Не че математическата и логическата истини не са истини на практиката. Ние постоянно действаме в съответствие с тях. Хората действат въз основа на математическите и логическите истини, както и на научните заключения, постигнати чрез експерименти и опитни доказателства. И въпреки всичко тези истини не изискват от душата онова чувство на вярност, което е предизвикано от истините на вярата. Тази вярност е неделима от истинността. Мъчениците не са умирали в съмнения. Истина, заради която човек би умрял, е по-твърда (убедителна) от истина, за която човек не би умрял, независимо че първата може да е обект на съмнение, а последната – не. Убеждението, за което човек може да живее, да страда и да умре, е от много различен порядък, от убеждението, което идва от логиката, математиката или науката.
Вярата е по-близка до това, което наричаме лично доверие, когато сме сигурни в нещо или в някого. Сигурен съм, че всички разбирате какво имам предвид. Това е друг вид убеденост, нали така? Но всъщност е нещо повече. Това е увереност, очертана в контекста на любовта и на единението, което любовта дава. Онези, които изгубват вярата си, я губят понеже не са обичали обекта на вярата си. Можете да напишете това като заглавие в записките си –
онзи, който изгубва вярата, преди това е изгубил любовта.
Хората, които изберат математиката, логиката и науката, са в състояние да бъдат сами: силни и открити, независими от моя грях, безразлични към моята забележка, властни в претенциите си, безмилостни в твърденията си, и по никакъв начин независещи от моята привързаност към тях.
От друга страна можем да наречем истините на вярата приканващи, по-смирени в подхода си към разума, по-нежни и състрадателни към страховете ни, по-видимо заинтригувани от надеждите ни, предлагащи ни по-големи благословения от тези, които очакваме, обещаващи ни изключително богата награда за нашата вярност. Всичко това се съдържа във въпроса, който Иисус задава днес: „Какъв откуп ще даде човек за душата си?“ И после слага ключа в ключалката, като дава отговора: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.“ (Мат.16:24). Амин.
Източник: ancientfaith.com
Превод: Елена Папучиева
