Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В рубриката „Духовен поглед“ по БНР с водещ Румяна Иванова доц. д-р прот. Иван Иванов от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ говори върху евангелието от тази неделя, както и за годишнината на Богословския факултет. Публикуваме интервюто му и тук.
– Има ли интерес към богословието у нас?
– Голяма част от българите, специално за България, откриват своя път в богословието за познание на Бога и Неговите истини, но и за познание помежду ни, познание на себе си. Оказва се, че голяма част от нашите студенти се обучават в нашите магистърски и докторски програми. Радостно е, защото това са хора, които в богословския факултет се опитват да надграждат не само в науката, но и в етапите на своето духовно, личностно и професионално развитие. Затова в Богословския факултет имаме многообразие от студенти. От най-малките, онези, които излизат от ученическата скамейка, онези които идват от семинариите в България, до много възрастни господа и госпожи, които на една зряла възраст се оказват наши студенти.
Както те самите казват, желанието им е да се усъвършенстват в живота си.
Преди това те са били специалисти в различни професии. Оказва се, че богословието ги привлича с мистиката си. Необикновено важното значение на богословието е в усещането за среща с Бога, чрез науката, чрез Словото, чрез онова, което ние поучаваме от Евангелието. Това е много важно.
– Практикуват ли дипломираните след това богословие? Стават ли свещеници, учители по религия?
– Нашите програми са разнообразни. Имаме две бакалавърски специалности – теология и новата специалност „религиите в Европа“. В тях се обучават студенти с различни интереси. Имаме няколко магистърски програми, с богата палитра от дисциплини и докторски програми. Интересно е да се спомене, че студентите ни започват своята практика, започват своя стаж като богослови още по време на обучението си в Богословския факултет. Религията винаги е в основата на развитието на едно общество. Правилното практикуване на дадено вероизповедание е много важно.
– Отец Иванов, как съвместявате служението в Рим и преподавателската си работа?
– Поставен съм от Българската православна църква и лично от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, да обгрижвам българите в Италия, предимно в Рим.
Ние, българските свещеници в известна степен сме продължители и наследници на делото на Светите братя Кирил и Методий и на техните ученици.
Бидейки свещенослужител в Италия, в Рим, като център на католическия свят, аз съм длъжен да изпълнявам тази двойна мисия. Като преподавател, човек който се занимава с наука и академично знание и като духовен пастир, водач на българите в Рим и Италия. С различните методи на църковно дипломатическата дейност на нашата мисия, ние даваме своя принос за развитието на българите в чужбина. Те са далеч от своята родина, но не трябва да забравят своя корен и православието, но да учат потомците си, децата си на своята вяра. С голяма благодат и радост изпълнявам това служение и в академичните среди в Богословския факултет и в храма в Рим, като мисионер на Българската православна църква.
– В кой храм служите там?
– По договор използваме храмът „Сан Пауло а ла регула“ и храмът „Санта Мария ин Монтичели“. Това са два прекрасни древни, раннохристиянски храма. Те са там, където е живял Свети апостол Павел в Рим, докато бил под домашен арест, преди да бъде изведен извън стените на Рим, за да бъде осъден. За нас е голяма чест и достойнство и благодарим за предоставената възможност от католическата църква и лично на папа Франциск за възможността да извършваме своята пастирска литургична дейност в тези уникални за цялото християнство, за цяла Европа места.
– Отношенията ви с католическата църква явно са положителни.
– Положителни, прекрасни, опитваме се по всякакъв начин приятелски, братски да сътрудничим, да помагаме в социалната и обществена дейност за каквото има нужда. Те също разбират нашите нужди.
– Днес в храмовете ще се чете Евангелие от Марк, глава 2 от 1 до 12 стих. Предлагам да прочета текста и да поговорим: „След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали“.
Интересен случай. Но Бог не е сътворил човека да живее в немощи, болести и недъзи. Тези язви са резултат от грехопадението на първия човек. Греховността на човешкия род, неговия бунт към Бога са отворили врата за действието на сатаната, който нанася болести и поврежда хората. Всяко изцеление от Господ Иисус Христос или в Неговото име е проява на Божията милост и Го прославя. Какъв е Вашият коментар на този текст?
– Изключително важен евангелски текст, който още веднъж ни напомня за вярата, която се изисква, за да промени човекът своя духовен и реален път в живота. Виждам два акцента – единия думите на Господ Иисус Христос, на Богочовека: „Прощават ти се греховете.“
Виждаме заповедта, която самия Бог отправя ккъм болния – да премине през духовната и след това физическата терапия. Тоест, да оздравее първо духовно, за да оздравее и физически. Интервенцията на Господ Иисус Христос в този процес е изключително важна. Той е лекарят на душите и телата. От Него зависи опрощаването на греховете и Той прощава греховете на човечеството.
Благодарение на Неговата кръстна смърт и страдания, на Неговото възкресение човекът се освобождава от греховете.
Вторият момент в Евангелието е „стани, вдигни постелката си и върви у дома си“, като едно следствие от духовното и физическо изцеление. Както болният, който е бил в болница, а след като се изцели, сам става с радост, оставя болничното място, оставя всичко на заден план, оставя всичко в миналото и продължава напред с надежда за живот, така и вярващите, след като са осъзнали греха си и след като са изповядали вярата си пред Господ Иисус Христос и пред църквата, оставят миналото, забравят този минал живот и продължават напред с надежда за спасение и бъдещ живот.
Това Евангелие е изключително важно, защото изяснява тези два момента на изцелението – духовното и телесното, което минава през, чрез Господ Иисус Христос.
Не случайно тези, които опитали да похулят Спасителя в това Негово дело, в този момент размишлявали: „Това Бог ли е? Как той от името на Бога?“ Е да, Той е Бог, Той е Богочовекът, чието право и дълг е да изцели немощният и да го спаси.
