Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 29 януари 1765 г. отец Стойко Владиславов (бъдещият епископ Софроний Врачански) завършва в Котел първия препис на История Славянобългарска (Преписал я е по нареждане на епитропа хаджи Христо).
Св. Софроний Врачански (1739-1813) се среща с св. Паисий в гр. Котел през 1765 г. Хилендарският монах донася със себе си съставената от него История Славянобългарска, а св. Софроний я преписва. От този първи известен препис, чието съдържание е най-близко до оригинала, в следващите няколко десетилетия са направени редица други преписи и преправки.
В бележката на книжовника Стойко йерей към Котленския препис, четем: „По времето на епископ Гедеон преписах тази историйца аз, многогрешният между човеците Стойко йерей, в годината от въплъщението на Господа наш Иисус Христос от светата Богородица и вечнодева Мария 1765 година. Година от Адам – от създаването на целия свят – 7273, месец януари в 29 ден.
Тази история я донесе йеромонахът Паисий от Света гора Атонска и я преписахме в село Котел.
Настоятелят – църковният епископ Христо – я подари и постави в храма „Свети апостоли Петър и Павел“. Който я чете, да каже: бог да прости този, който е писал и който е настоял.
И който я присвои или открадне, да е афоресан и проклет от Господа бога Саваот и от 12 апостоли и от 318-те отци и от четиримата евангелисти. И сяра, ижелязо, и камък да се стопи, а той не, навеки“.
Известни са близо седемдесет преписа на историята.
Най-ранните преписи са Софрониевият (1765 г.), Самоковският (1771 г.), Рилският (1772 г.), Жеравненският (преди 1772 г.), Никифоровият, Еленският препис на Дойно Граматик от 1784 година. Някои по-късни преписи са Рилска преправка от 1825 г., два преписа от 1828 и 1845 г. от Сопот, Харитонова, Габровска поправка. През 1781 г. Софроний Врачански прави още един (или Втори Котленски) препис.
Преправен вариант на История Славянобългарска е от отпечатан за първи път под името Царственик или история болгарская през 1844 г. в Будим (западната част на Будапеща) от Христаки Павлович.
Първото печатно издание на пълния оригинален текст е подготвено от Йордан Иванов и публикувано през 1914 г. от БАН.
През 2003 г. университетското издателство „Св. Климент Охридски“ със съдействието на Националния исторически музей издава фототипно преписа-белова, както и преведените от акад. Петър Динеков текстове на новобългарски език.
