Веднъж Иисус Христос минавал през град Йерихон. По онова време Йерихон бил втори по големина град в Юдея.
Мълвата за минаването на великия Учител и Чудотворец бързо се разпространила. Мъже и жени напуснали къщите и бързали за улицата, откъдето щял да мине Иисус Христос. Тълпата ставала все по-голяма и по-голяма. Ето, там се появил и Закхей, началник на митарите и богат човек Закхей бил наел доходните митници по границата на Йерихон и ги поддържал чрез назначени от него чиновници. За наемането трябвало да се заплати голяма сума, която само един богат човек могъл да има.
И Закхей искал да види Иисус. Несъмнено той е чул нещо за Него: може би за възкресяването на Наинския момък или за изцеряването на слепи, или за други чудеса, и понеже вътрешно бил неудовлетворен, имал искреното и сериозно желание непременно да види Приятеля на митарите и грешниците Христос и, ако е възможно, да се срещне и запознае с Него. Ала Закхей не можел да Го види поради голямата навалица народ – а той пък бил малък на ръст. Затова, се затекъл напред и се покачил на една смоковница, та оттам да гледа. Облагородената смоковница израства голяма като орех и има гъсти листа. Закхей се е надявал да може от дървото незабелязано да гледа и да наблюдава Иисуса.
Никой не поглеждал нагоре към дървото, обаче Господ Иисус като дошъл на това място, погледнал, видял Закхей и му рекъл: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти!“ Господ знаел не само сърцето, но и името на скрития в клоните между листата на смоковницата наблюдател. Аз „трябва – казва Господ Иисус, – да бъда у дома ти“, защото любовта Му Го движи да спаси Закхей и неговия дом.
Закхей бързо слязъл и приел Господа с радост. Той се почувствал щастлив, честит и високо зачетен. А всички, които видели това, зароптали и казвали за Иисус Христос: „Отби се при грешен човек!“ Те зле изтълкували тоя факт, че Спасителят се отбил при началника на митарите, защото мразели и презирали всеки митар и особено юдеите митари, а най-вече – началниците им. Считали ги за предатели на народа и им отричали всяко участие в Господните обещания на Авраама, тоест, в царството на Месия.
Закхей чува ропота, но не се защитава против обвинението на тълпата, че е грешник. Той застава пред Господа Иисуса и високо и всесърдечно заявява: „Ето, половина от имота си, Господи, давам на сиромаси и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно!“ – Закхей се признава за грешник и изповядва, че може някого да е онеправдал, обаче е готов да заплати щетата четворно и освен това е решен половината от своето значително имане да даде на бедните. С това Закхей открива своята коренна промяна на досегашното си настроение и своето дълбоко разкаяние, което го е обзело. А туй го прави достоен за светлината на вярата и за опрощаване на греховете. Затова Господ обявил: „Днес стана спасението на тоя дом, защото и този е син на Авраама“, тоест: чрез Моето отбиване Закхей и неговите домашни се удостояват със спасение, понеже и той е син Авраамов. И вие не бива да роптаете поради това, че във вашите очи Закхей е голям грешник, защото „Син Човечески дойде да подири и да спаси погиналото“ (Лука. 19:10).
Защо е дошъл Иисус Христос? – Чувате: да подири и спаси погиналото! Какво е било погинало? – Целият човешки род се е бил заблудил и отивал към вечна гибел. Тогава дойде Синът Божи на Земята и стана и Син Човечески, за да потърси човечеството и да го спаси. Иисус Христос е Спасителят на света (Йоан. 4:32).
Автор: † Доростолски и Червенски митрополит Софроний
Снимка на митрополит Софроний: Русенска св. митрополия
Из „Сборник проповеди“, т. 2, СИ, 1988 г.