Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Последният ден от годината е онзи послевкус, който остава след хубавата или не чак толкова хубавата хапка, глътка вино или сладкиш. Последният ден от годината е моментът, в който човек прави равносметки и би следвало да си взима бележки.
За православните християни преминаването от отминаващата към следващата година носи по-дълбок смисъл. Годината отмина, теглим чертата и виждаме какво добро сме сторили и какво лошо сме направили. Помогнахме ли на страдащ, нахранихме ли гладен, облякохме ли гол, посетихме ли някой в затвор, погрижихме ли се за вдовица и сираче? Дадохме ли от себе си всичко, за да направим така, че любовта да се увеличи? Успяхме ли да променим духовния си живот към по-добро? Накарахме ли себе си да се смиряваме пред другия? Наведохме ли глава, когато ни обиждаха? Признахме ли си, че гордостта, която се е загнездила в сърцата ни, пречи на любовта да съгрява и да променя? Придобихме ли мирен дух, та хиляди около нас да се спасят? Или мълчахме, когато биеха другия, гледахме безучастно трагедията на съседа си; подминавахме безчувствено гладните, жадните, голите и босите; не се трогна сърцето ни от личната, ближната трагедия; не проявихме съчувствие, емпатия; не се помолихме един за друг и така загубихме духовната връзка помежду си.
Последният ден на годината е онзи ден, в който поглеждаме не само към доброто, което сме направили, но и към лошото, което неминуемо сме причинили. Наскърбихме ли някого? Отритнахме ли, озлобихме ли се, притаихме ли злоба и очакваме ли да ни се отдаде възможност, за да върнем на злото със зло? Насърчихме ли и насърчаваме ли злото и тези низки човешки страсти, които правят света ни едно не толкова приятно място за живеене? И правейки си равносметки на отминаващата година започваме да си пожелаваме какво ново искаме да ни се случи през идната година. Някой си пожелава да посети Венеция, друг да си купи автомобил, но има и някой там, скрит от обществения брътвеж и светски водовъртеж и дребнотемие, който единственото, което си пожелава в идната година е да придобие мирен дух. Да може да прощава повече. Да обича толкова, че да е готов да си отдаде душата за своите ближни. Да обича, но не само приятелите си, но дори враговете и най-големите си душмани. Такъв човек си пожелава в следващата година да стане така, че да обръща повече внимание на близките си, да помогне на някой беден човек, да нахрани гладен, да подкрепи вдовица и сираче. Такъв човек иска не да променя света, но да промени себе си, защото промяната на света започва винаги и единствено от сърцето, където е загнездено всичко – и добро, и лошо. Пожелава си да дарява от това, с което е изпълнено сърцето му, но то да бъде добро.
Такъв е православният християнин, който в последния ден на годината се моли Бог да му прости лошото, което е сторил в отминаващата си и да му даде сили да върши добро в идващата година. За това и последният ден на годината е толкова важен за него.
В новата година имаме нов шанс за лична, духовна промяна. Нека не го губим.
Приятно четене!
Ангел Карадаков
Съдържание на брой 12/2022 г. на списание „Светодавец“
Рождество Христово – стр. 6
Първи зори – Български патриарх Кирил
За датата на Рождество Христово – Ангел Карадаков
Интервю – стр. 28
Делото на митрополит Методий Кусев не бива да бъде забравяно – разговор с д-р Силва Маринова от БАН
Лицата на богословието в България – стр. 33
Християнската философия на историята и църковно-историческите трудове на проф. Михаил Поснов – доц. д-р Костадин Нушев
История – стр. 52
Св. Константин Велики и Медиоланският едикт (313) – Елена Дюлгерова
Новия брой може да прочетете тук или за по-удобно четене тук.
Печатно издание на списанието може да поръчате тук.
