Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На празника Рождество Христово разговаряме с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ „Св. Климент охридски“ за празника, древните пророчества за идването на Месията и за следващата 2023 г.
– Доц. Нейденов, предстои един от най-семейните празници у нас – Рождество Христово. Защо народът ни така се е привързал към този празник и го отбелязва особено тържествено, около трапезата, с множество традиции?
– Рождество е най-семейният празник в целия християнски свят. Представите ни са свързани с едно семейство, което се намира в нелеко положение, тръгнало за преброяване по задължение, по заповед на кесаря, в дните, когато трябва да се роди първата им рожба. Пътят е дълъг и труден, подслонът, който намират, е една животинска кошара, гостите са непознатите овчари-номади, пасящи стадата си край Витлеем и мъдреците от Изтока. Всичко е толкова обикновено и същевременно тържествено: една особена звезда осветява небето, ангелски химн се носи от висините, а в яслата проплаква Спасителят на света. Това празнуваме и то е най-осезаемо в семейството, защото е историята на едно Семейство. Трапезата и всички други народни обичаи, свързани с този ден, имат за цел да предадат тази тържественост. Тя е отразена и в народната представа, че в този момент Земята и Небето се срещат. Бог реши да стане един от нас. Посрещаме го!
– Знаем, че раждането на Спасителя е пророкувано от много от старозаветните пророци. Може ли да ни кажете повече за тези пророчества? Кога са казани, при какви обстоятелства?
– Основен момент в Старозаветното откровение е подготовката за идването на Спасителя – Месия. Благата вест за идване на човешки потомък, който ще строши главата на змията, ни е дадена веднага след прогонването от Рая: „и ще всея вражда между тебе (змията) и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата“ (Бит. 3:15). Това обещание минава през цялото Откровение. За да не се изкушаваме и по човешки да търсим указания за Спасителя там, където ги няма, Църквата ни е подарила една малка, но много полезна книга – Паримийник. В нея са определени старозаветни четива, които се четат в навечерието на празниците. Такива са и за Рождество Христово, като проследяват идването на Спасителя по човешка линия:
Избраничеството на Израил, откъдето ще дойде Спасителя: „ЕВиждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израил“ (Числ. 24:17);
Избраничеството на Юда: „ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни“ (Мих. 5:2).
Избраничество на Йесей: „И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон (жезъл) ще израсне от неговия корен“ (Ис.11:1).
Христос идва между нас, човеците: Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. След това Той се яви на земята и живя между людете. (Варух 3:36-38)
Чудното явяване без човешка намеса: „докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби“ Дан. 2:34.
Според църковното тълкуване камъкът е Христос, а планината – Света Богородица
Откъсването на камъка, без да го е съборила човешка ръка, е безмъжното зачатие на Светата Дева и раждането на Спасителя.
Младенецът ще принадлежи на целия народ, на цялото човечество, а не на конкретно семейство: “ Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира“ Ис. (9:6). Изредените четири имена по отношение на Младенеца Го описват като изключителна личност. Той ще обладава извънредна мъдрост (9:7), продължава пророчеството на Исаия. Младенецът ще донесе мир, но ще има и власт. Отново, както и в предходните пророчества, се потвърждава царствеността на очаквания Спасител.
Обещанието от Бит. 3:15 е изпълнено, което ни дава увереност да кажем: „с нас е Бог“ (това означава името Емануил), за което свидетелстват думите на св. пророк Исайя: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син и ще Му нарекат името Емануил (Ис.7:14).
– За какво най-много трябва да се молим днес?
– Нормално е всеки да се моли за личните си потребности, които са все повече и все по-непостижими и недостъпни – „насъщния ни хляб“.
В ежедневието се молим за сили да преодоляваме именно тези постоянни трудности
Христос се появи сред учениците си и ги поздрави с традиционното „Мир, вам!“. Този мир, който Спасителят ни пожела, не е самопонятен и постоянен, нито е някаква наша заслуга, вечна привилегия. Той трябва да се пази, умножава, предава, носим отговорност за него и когато го загубимЕ Трябва да се молим за него!
Да се молим за мир!
– Намираме се в края на годината. Каква бе изминалата 2022 г. за Богословския факултет и каква ще бъде новата 2023?
– Краят на годината е време за равносметка. Ако резултатът е усмивка, значи е била добра, ако ли неЕ Не знам! Ние завършваме годината с усмивка, защото я определяме като успешна: добър прием на студенти в различните образователни степени; поредното успешно приключване на групите СДК „Учител по религия“ (40 човека) и регистриране на нова по програма на МОН „Квалификация“, разрастване на академичната колегия с нови млади преподаватели и естествено – ремонта на сградата на Факултета, който не е каприз, а необходимост.
А новата 2023 година ще е тържествена за Богословския факултет – 100 години от образуването му. Предвиждаме много инициативи, за които сме изготвили календар и сме го предоставили на Св. Синод за санкция, както и за планиране на общи мероприятия.
В контекста на казаното по-горе, Бог да ни дарува една по-здрава и по-мирна година, а ние да я изпълним със смисъл и съдържание.
С доц. д-р Ивайло Найденов разговаря Ангел Карадаков.
