Начало / Uncategorized / Химнографско творчество на преп. Андрей Критски

Химнографско творчество на преп. Андрей Критски

Исторически сведения за химнографията и основни представители

Изразяването на молитвата в богослужението чрез песенната поезия на химнографите има богата библейска и църковна история. В традициите на Източната църква основните догматически истини на вярата, катехизичните функции на църковната проповед и духовно-нравствените принципи на покайна дисциплина, свързана с молитвата се съчетават в пълнота в химнологията и химнографското творчество на големите църковни учители и свети отци на Църквата. Църковната химнография се развива по време на различните периоди в историята на Църквата, съобразно духовните нужди на вярващите християни. В науката се посочват следните извори на християнската химнография: старозаветни, кумрански, раннохристиянски, византийски (доиконоборски и следиконоборски) и старобългарски.

Старозаветните химнографски извори най-общо представляват псалмите и библейските песни, които са били в богослужебна употреба през старозаветния период. Псалмите са служели за образец и за „благодарствените химни“, употребявани от кумранската община.

За възпяването на Христос като Бог свидетелства Плиний Млади в писмата си до император Траян. Фрагменти от Павловите послания представляват примери за християнски песни (Фил. 2:6-11; Кол. 1:15-20; Ев. 1:3; Тит 3: 4-7; Еф 5:14). Евангелистите използват новозаветните песни и за да покажат връзката между двата завета като или директно цитират Стария Завет или текстовете им са основани на старозаветни алюзии, а св. ап. и ев. Лука прави това като описва как старозаветния човек познава Христос (напр. при срещата на стареца Симеон с Иисус Христос).

Признаването на християнството за официална религия в Римската империя безспорно оказва благотворно влияние върху развитието на богослужението в християнските храмове най-вече в източните части на империята. Примери за ритмизирана проза откриваме в антиохийската литургическа традиция от IV в. По същото време в сирийското богослужение влизат в употреба сложни химнографски текстове (мидраши). Сирийската химнография се отличава и с азбучен акростих. Подобни форми са характерни и за гръцката химнографска традиция, за която типичен е и изосилабизмът. Известен химнограф от този период е преп. Ефрем Сириец. Що се отнася до йерусалимското богослужение – то, както и антиохийското, бива извършвано от аскети, които живеят при градските храмове. Основен компонент на службите е Псалтирът. През VII в. в Йерусалим навлиза канонът като нов химнографски жанр. Отличителна особеност на 9-песенния канон е новата ладово-мелодична система на осмогласието. В началото на VIII в. с трудовете на преп. Йоан Дамаскин и преп. Козма Маюмски в Йерусалим се създава нов корпус от празнични и възкресни песнопения, които образуват новия йерусалимски Тропологий.

Формирането и развитието на константинополската литургическа традиция е сходно с йерусалимската и антиохийската. Големият градски храм (Св. София) се явява център на духовен растеж. Дневните служби имат за основа респонзорно пеене на стиховете от Псалтира и ипакои (припев). Най-известният жанр на константинополската химнография през V-VII в. е кондак (полистрофичен), който се състои от свързана чрез акростих поредица от икоси. Разцветът на този жанр се свързва с Роман Сладкопевец.

Литургическата традиция на константинополското монашество се формира в края на VIII в. в Мала Азия и е известна под по-късното си название „студийска“. Наличието на втора песен в каноните на студийските химнографи, както и богослужебните им книги, показват, че те продължават тази древна традиция с палестински произход, с която се свързва дейността на преп. Андрей Критски и Герман I Константинополски.

Към първите текстове от оригиналната старобългарска химнография се числят службите за св. св. Кирил и Методий, както и общия им канон; канонът за св. вмчк. Димитър Солунски, службите за св. Климент Охридски и св. цар Петър, Азбучна молитва, канон за св. Климент папа Римски, части от службата на преп. Йоан Рилски, както и общ миней. Както в преводното, така и в оригиналното творчество на старобългарските автори се откриват акростихове. В някои от тях четем имената на св. Константин Преславски, св. Климент Охридски и св. Наум Охридски. В преводните творби с азбучен акростих се забелязва стремеж да бъде спазен редът на старобългарската азбука, за целта на който състава на песнопенията бива пренареден. Пример за подобен опит виждаме и в стихирите след Великия канон на преп. Андрей Критски.

Личността на преп. Андрей Критски

Един от най-ранните и пламенни деятели в полето на песнотворчеството безспорно е преп. Андрей, архиепископ Критски. Преподобният живее и пише в този период на византийската църковна поезия, който е признат от изследователите за период на разцвет на химнографията, а именно от V до IX в. Този подем на химнографското творчество започва от Сирия и по-късно достига до Константинопол.

Филарет, архиепископ Черниговски, посочва, че периодът, в който живее преп. Андрей Критски е труден за Църквата, защото срещу нея се изправят мохамеданството, монофизитството и монотелитството.

Творчеството на преп. Андрей в голяма степен изпреварва трудовете на известните химнографи – преп. Йоан Дамаскин и св. Козма Маюмски, които творят в средата и в края на VIII в.

Св. Андрей Критски се ражда през 650 г. в Дамаск, където получава домашно образование. Според житиеписците св. Андрей е ням до седмата си година и след причастяване със Светите Христови Тайни получава дара на словото. На 14-годишна възраст преподобният Андрей излиза от дома си и отива в манастира на св. Сава. Тук той става писар в двора на Йерусалимската патриаршия, като продължава да води строг аскетичен живот. В 679 г. бива изпратен на Шестия вселенски събор и донася списък с определенията на събора. Св. Димитрий Ростовски посочва, че на събора преп. Андрей е издигнат в сан архидякон, а Филарет Черниговски допълва, че преп. Андрей е повторно извикан в Константинопол от Константинополския патриарх, където е посветен в сан дякон на Великата Софийска църква. Подвизите на преп. Андрей в йерусалимската обител, усърдното изучаване на Словото Божие и на писанията на светите отци отреждат на св. Андрей името Йерусалимски, с което се среща и в славянските преводи. В събора на Света София Константинополският патриарх отрежда на преп. Андрей грижата за сираците, болните и странниците.

При управлението на император Юстиниан II преп. Андрей е поставен за Критски архиепископ и ревностно проповядва Словото Божие на своето паство. Неговите молитви спасяват от нашествието на арабите о-в Крит. Известни са много други чудеса на св. Андрей. По неговите молитви пада дъжд след дълга суша. Преп. Андрей живее дълъг живот. Текстът на Великия канон съдържа указания, че това произведение е написано от него в напреднала възраст.

През 740 г., връщайки се от Константинопол, св. Андрей се разболява и умира на път за остров Крит, в село Ересос на остров Лесбос. Свидетелство за дълъг аскетичен живот са неговите вдъхновени творения, неговите „медоносни слова“, според определението на св. Димитрий Ростовски.

Според свидетелството на св. Теофан Изповедник, на събора, свикан от император Филипик Вардан за признаване на монотелитството (712 г.) преп. Андрей Критски, заедно с бъдещия константинополски патриарх Герман I е в числото на подписалите анатемата срещу Шестия вселенски събор. Впоследствие преп. Андрей Критски се разкайва за това, че е подписал еретическото определение. Традицията свързва с това събитие създаването на Великия канон.

След свалянето на Филипик през 713 г. православието е възстановено, а списъците с актовете от Шестия вселенски събор са разпратени и подписани от всички участвали в монотелитския събор. На остров Крит св. Андрей строи църкви и приюти.

Химнографията на преп. Андрей Критски

В гръцките ръкописни и печатни менологии, синаксари и сборници с хомилии се намират ок. 60 проповеди за църковни празници, приписвани на св. Андрей Критски, от които са издадени ок. 30. Безспорно негови са словата за Рождество Христово, Обрезание, Преображение, Благовещение, Рождество на Пресв. Богородица, Въведение Богородично, Зачатие на Пресв. Богородица, Успение, Въздвижение на Честния Кръст, Отсичане главата на св. Йоан Предтеча, за св. ап. и ев. Лука и св. ап. и ев. Йоан Богослов, на праведните Йоаким и Анна, на св. безср. Козма и Дамян, преп. Патапий, св. Николай, св. 10 критски мъченици, вмчк. Георги Победоносец; от постния и цветния триод: Неделя на митаря и фарисея, Месопустна, Сиропустна, Вход Господен в Йерусалим, на св. Четиридесетница, Неделя Православна, Акатистна Събота, на четиридневния Лазар, на страданията Господни, на разслабления, за Светия Дух.

Към предполагаемите спадат словата: за Яков, брат Господен, за Богородица, занесена тригодишна в храма, за блудния син, за обладания от лукавия, за Свещеното Писание, за очистването на душата и други. Проповедите на св. Андрей Критски са написани на атически диалект като са изпълнени с метафори и символи.

Преп. Андрей е известен и като мелод – създател на текст и мелос на много ирмоси, самогласни тропари и самогласни стихири, които се съхраняват в ръкописни и печатни ирмологии, минеи, триоди, стихирари, Теотокарии. Н. Томадакис свързва името на св. Андрей Критски със създаването на жанра на 9-песенния канон, измествайки кондака в богослужебната практика. Най-известният канон на св. Андрей Критски, шедьовър на византийската духовна поезия е Великият покаен канон. Той се състои от 250 тропара и 11 ирмоса. Основната сюжетна линия е темата за грехопадението и покаянието в Стария и Новия Завет. Езикът на Великия канон съдържа цитати от библейските текстове, препратки към стиховете на св. Григорий Богослов и преп. Роман Сладкопевец.

Освен Великия канон преп. Андрей Критски създава канони и за главните византийски църковни празници като голяма част от тях са включени в състава на съвременните богослужебни книги – канон за Рождество Христово, Богоявление, Сретение, Благовещение, Вход Господен в Йерусалим, Пасха, Преображение, Рождество Богородично, Зачатие на св. Анна, Рождество на св. Йоан Предтеча, Усекновение, св. Макавеи, честните вериги на ап. Петър, св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст, връщане мощите на св. Йоан Златоуст, вмчк. Георги, мчк. Кодрат, св. Игнатий Богоносец, св. Текла, св. Николай, св. Патапий, а също и канони, трипесници, четирипесници и самогласни стихири за много дни от постния и цветния триод. Отличителните черти на каноните са: отсъствие на акростих, наличие на втора песен, тропарите обикновено са повече от 4, песните може да имат по два ирмоса.

Ще разгледаме по-подробно два канона на св. Андрей – Великият покаен канон и Канонът на Андрей Критски за праотците и пророците за III глас.

Велик покаен канон

Несъмнено Великият покаен канон е най-известното произведение на св. Андрей Критски. В древните списъци то е наричано „светоградска стихира“. Според някои изследователи не е имало ирмоси и отчетливо деление на песните. Ирмосите на песните по начина, по който са в момента са прибавени по-късно от Йоан Дамаскин, а тропарите в чест на Мария Египетска и за Андрей Критски са написани също по-късно от Теодор и Йосиф Студит при подреждането на текстовете на Триода. Тропарите за преп. Мария имат самостоятелен акростих. Наименованието „велик“ идва от големината на канона, който съдържа 250 тропара с ирмоси за разлика от другите песнопения, които са с около 30 тропара.

Разбира се в духовен план думата „велик“ се разглежда в посока на висотата на мисълта, по дълбочината на чувствата и според силата на изразяване. Преп. Филарет обобщава духовния пласт на канона като казва, че духовното око разглежда събитията в духовния свят.

За точното време на написване на канона изследователите не са единодушни, но повечето от тях се обединяват около тезата, че канонът е писан в края на живота на преп. Андрей Критски. За това дали първоначално е бил предназначен за четене по време на четиридесетницата също няма ясни податки. Следва да се признае, че дори и да приемаме автобиографичните моменти на покаяние в канона, то текстът е насочен към всяка човешка душа, която иска да извърви пътя до спасението. Това е и обединяващата мисъл, която присъства в целия канон, а именно нуждата на грешната човешка душа да се обърне към Бога, а всепроникващото чувство е чувството на съкрушение.

И. Карабинов забелязва следната структура във всяка песен – първата част е беседа със своята душа, втората е призив към Бога за помилване. Преподобният химнописец започва своята изповед пред Бога с размисъл за делата на живота си и веднага след това застава на пътя на спасителното покаяние и принася Богу покайни сълзи.

“Отде да почна да оплаквам делата на моя окаян живот? Какво ли начало да положа, Христе, на сегашното ридание? Но като милосърден, прости ми прегрешенията. Върви, окаяна душо с плътта си, изповядай се на Създателя на всички, откажи се, прочее, от предишното безумие, и принеси Богу сълзи в покаяние.След като усърдно подражавах на престъплението на първосъздадения Адам, познах, че съм се лишил от Бога, от вечното царство и сладост заради моите грехове. Горко ми, окаяна моя душо, защо се оприличи на първата Ева? — погледна лошо и горчиво бе ранена, докосна дървото и с дързост вкуси от ястието безсловесно. Наместо Ева в плът, пред мен застана невеществената Ева — плътският страстен помисъл, който обещава сладост, ала при вкусване е всякога горчиво питие. Заслужено изгонен бе Адам от рая, затуй, че не опази едничка Твоя заповед, Спасителю; а как ли трябва да пострадам аз, задето всякога презирам Твоите животворни слова?“ (Песен 1 от Великия покаен канон)

Началото на канона подбужда човешката душа към покаяние като представя библейски аналогии, които обобщават греховните човешки дела. Вниквайки в причината за покаяние, св. Андрей не бърза да изложи библейската история, а докосвайки се до различни събития размишлява над човешката природа. В началото на канона изобличава греха на Адам, а след това разсъждава за сътворението на човека от Бога, за да покаже величието на човека, заложено от Бога и пътя на възвръщане към това величие чрез покаяние.

В канона Старият и Новият Завет са представени едновременно. Образът на Новата Благодат, както и обръщенията към Христос, успоредно със старозаветните сюжети водят до единни размишления за човека („Като чаша прие Църквата Твоите животворни ребра, от които за нас ти, Спасителю наш, изля двойни струи — на прошка и на разбиране, — изобразяващи двата Завета, стария и новия.“). Тези два Завета държи преподобния в своята душа по протежение на целия текст на Великия канон – те са му необходими за последователното развитие на неговото богословие – за оставянето на греховете и придобиването на духовен разум.

Трябва да отбележим и обръщането към собствената душа, което присъства в повечето песни и което води до нарастване на вътрешното съкрушение и дълбочината на покаяние, което достига най-високата си степен в седма песен: „Съгреших, върших беззакония и отхвърлих Твоята заповед, тъй като съм в грехове роден и към своите рани прибавих още рани: но Сам Ти, Боже на нашите отци, помилвай ме, като милосърден“.

Към края на канона призивите за покаяние като че ли се смекчават и по-често се появяват строфи, които повествуват за новозаветните времена.

Тази мисъл е отчетливо изразена от преподобния отец в осма и девета песен: „Всичко от Стария Завет аз, душо, ти представих като пример:…“ и „Представих ти, душо, Моисеевата книга Битие и след това цялото (старо)заветно Писание…“. Следващите тропари от канона са свързани само с новозаветни събития.

Великият канон завършва с мирно новозаветно настроение на човешкото сърце, донесло покаяние – тук преподобният отец изповядва Божията милост и духовната нищета на човека, който я принася като приятна жертва на Бога. „Достойни плодове на покаяние от мен недей да търсиш, – обръща се св. Андрей към Господа, – … сърце навеки дай ми съкрушено, с духовна нищета, та тях, Спасителю единствен, да Ти принасям като приятна жертва.” Монахът моли Христос да го погледне с милостивото Си око и да го помилва, „съгрешил повече от всяко човешко естество”.

Структурата на канона може да бъде представена по следния начин:

1) въведение; 2) развитие на основната тема за покаянието, достигаща своята кулминация; 3) завършване и изкачване към новозаветните мисли за надежда и вяра в Изкупителя – нашия Господ Исус Христос.

Великият покаен канон се чете на части – в понеделник, вторник, сряда и четвъртък на първата седмица от Великия пост по време на великото повечерие и целия в сряда на петата седмица на малкото повечерие.

Канон за праотците и пророците за III глас

В научното изследване на този малко познат канон М. Йовчева и В. Савова открояват приноса на славянската книжнина в съхранението на византийски творби, които отпадат от богослужебна употреба и не влизат в печатните книги на Минея и Триода във византийската традиция. Към тази група спада и канонът на праотците. Учените приемат, че текст от канона e вдъхновил известната икона на Богородица и старозаветните й предобрази. Същият текст: „Ἄνωθεν οἱ Προφῆται σὲ προκατήγγειλαν“ е използван и от св. Йоан Кукузел за по-късно съставено песнопение. В различните минеи и триоди текстът бива поставен или в Първата неделя на поста или в Неделята на праотците. Поради близостта в стилистиката и времето на писане някои автори приписват текста на патриарх Герман I. Въпреки това авторите на новото изследване на канона отбелязват, че авторството на св. Андрей Критски се доказва както от свидетелствата в преписите, така и от стилистичните и структурни характеристики, а именно – интерпретиране на темата чрез старозаветни предобрази, използването на реторични фигури като апострофи, на голям брой тропари, наличието на троичен тропар във всяка песен, както и на две втори песни с различни ирмоси.

Канонът се състои от 9 песни и 85 тропара, посветени на праотците и пророците и намираши своята пресечна точка в темата за Христовото Възкресение. Този факт показва, че замисълът му е свързан с предпасхалния период и следователно поставянето му в първата неделя на Великия пост има своите литургични основания. Темите за надмощието над смъртта, почитта на кръста и победата на живота, които откриваме в текста подсилват истинността на това твърдение. В края на песните има троичен и богородичен тропар и по този начин е постигната структурна огледалност на песните, всяка от които носи учение за Възкресението, за Троичността на Бога и за участието на Света Богородица в Божието домостроително дело за спасението на човешкия род. Троичните тропари се отличават с по-опростена структура, чрез което се акцентира на точната вероизповедна формулировка за всяко от лицата на Светата Троица. За разлика от тях в повечето богородични тропари се разгръщат старозаветни образи, които са възприети и от новозаветните книги като богородични символи. Освен конкретните старозаветни предобрази, св. Андрей Критски включва в песните и общо типологическо описание на пророците и праотците. Изброяването на пророците, чието слово е изречено в библейския текст, както и характеристиката на праотците има катехизична функция.

В своята студия „Канонът на Андрей Критски за праотците и пророците за III глас“ М. Йовчева и В. Савова проследяват особеностите на всяка една песен. Повечето от тропарите на първа песен представят общо старозаветните отци. В третия тропар хронологически се споменават петима от Христовите праотци. Втора песен е характерна с това, че два тропара във втория стих повтарят началото и структурата на ирмоса. Три тропара продължават общото въвеждане на следните пророци – Моисей, Аарон, Самуил, Давид, Илия, Елисей и Исая, Йеремия, Йезекиил и Даниил. В трета песен пророческото служение е представено в две тематични групи – Божиите избраници – свидетели на Божия престол и пророците – изпълнители и защитници на закона. Четвърта песен има 13 тропара. Тази дължина позволява употребата на няколко реторични похвата. 4 тропара представят обобщен образ на пророците, а 6 са оформени като въпроси, които посочват конкретните им дела. Този реторичен модел се повтаря и в осма и девата песен на канона и има учителна функция, която да покаже старозаветната праведност. Пета песен представя голям брой старозаветни герои като почти всички от тях откриваме в Послание на ап. Павел до евреите. Богородичният тропар също съдържа елементи от апостолското послание. Това имплицитно показва апостолския поглед към темата за праотците. Шеста песен се характеризира с голяма конкретика. Във всички тропари без един се говори за делата на пророците Йона, Илия, Исая и изцелението на Езекия, а Богородичният тропар съдържа множество предобрази на Божията майка. Това отново има за цел повишаване на знанието и разбирането за пророческото служение от слушателите. В седма песен най-ясно се вижда връзката между ирмоса и текста. Ирмосът е за тримата отроци като предобрази на Светата Троица, а основната тема е за страданието на Божиите избраници. Песента също е с конкретни примери от живота на старозаветните герои. Осма песен е песента, в която в един от тропарите се разказва за прамайките – Сарра, Ребека, Мария Моисеева, Юдит, Анна, Девора и Елда. В тази песен отново наблюдаваме обръщение към старозаветните отци, в което чрез въпрос се припомня библейския разказ. Девета песен съдържа 12 тропара и утвърждава реторичния императивен похват. „Директното“ общуване с пророците прави текста интересен и лесен за възприемане и запомняне от миряните.

Изводът на изследователите е, че образователната функция на канона е безспорна. Живото слово, чрез което се разкрива библейската история от една страна покрива всички необходими тематични ядра, а от друга разказът е ясен, разбираем и нравоучителен. Така се постига поставената катехизична цел.

Принос на химнографското творчество на преп. Андрей Критски в химнографската традиция; Връзка с други големи химнографи от епохата

В заключение на този кратък обзор на по-важните исторически моменти от развитието на химнографската традиция на Православната църква и делото на св. Андрей Критски могат да се направят следните обобщени изводи:

1. Свързващо звено между различни химнографски традиции.

Като голям църковен авторитет в смутните времена на монотелитите и иконоборците с богатото си омилетично и химнографско творчество светия песнописец проправя пътя на Йоан Дамаскин и Козма Маюмски и творчеството му става важно свързващо звено между предходната химнографска традиция на сирийската и йерусалимската книжнина от една страна и константинополската от друга.

2. Утвърждаване жанра на канона

Той обогатява химнографския жанр като развива жанра на канона и замества използвания дотогава кондак. По този начин той дава тласък за развитие на следващия – завършителен етап за химнографията от периода – химнографската традиция, кодифицирана от св. Теодор Студит.

3. Образец за славянската химнографска традиция.

Св. Андрей Критски е важен и за старобългарската химнография, защото творчеството му е широко разпространено в славянските преписи и служи за образец при съставянето на нова богослужебна литература. Така той играе важна роля в развитието на българската и византийска богослужебна традиция.

4. Развитие на богословската наука.

Много български (Г. Попов, С. Кожухаров, М. Йовчева, В. Савова), руски (В. Василик, Н. Погребняк, А. И. Вноградов), гръцки (Н. Томадакис) и западни (Шмеман, А.) учени от XX и XXI са изследвали богатото химнографско творчество на светия отец и са достигали до ценни открия и изводи за историята на православното богослужение и развитието на византийската и старобългарската книжовна и църковно-песенна традиция. Няма причина този процес да не продължи с още нови открития.

Списание „Светодавец“, бр. 9/2022 г.

Използвана литература

1. Велик покаен канон на св. Андрей Критски. https://www.pravoslavieto.com/
2. Йовчева, Мария, Старобългарската химнография. В „История на българската средновековна литература,“.104–125. С. Изток–Запад. 2008
3. Йовчева, Мария. Савова, Венета. Канонът на Андрей Критски за праотците и пророците за III глас (изследване и издание). https://www.academia.edu/
4. Кожухаров, Стефан. Андрей Критски. В „Кирило-Методиевска енциклопедия“
т. l. 79-80. С. 1985
5. Кожухаров, Стефан. Андрей Критски. В „Старобългарска литература“. 32.
В.Т. Абагар. 2009
6. Николова, Гергана. Илиев, Иван И. Андрей Критски. http://scripta-bulgarica.eu/
7. Попов, Георги. Химнография. В „Кирило-Методиевска енциклопедия“. 400-414. С. 1985
8. схимонахиня Игнатия (Пузик, Петровская). Гимнографическое творчество преподобного Андрея Критского. https://azbyka.ru/

За Ангел Карадаков

Виж още

На финала е изграждането на първия православен храм в столичния кв. „Изгрев“

На финала е изграждането на първия православен храм в район „Изгрев“, който ще носи името ...