Начало / Uncategorized / Само, когато любовта се обедини със свободата има духовно изцеление

Само, когато любовта се обедини със свободата има духовно изцеление

Днес Христос ни изправя пред огледало, за да може да видим собствената си слабост и да наблюдаваме състоянието си. 

„Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“ (Лука. 6:31). С други думи, правете това, което бихте искали да ви правят. Подобно отношение по същество е първата решителна стъпка, която трябва да направим, ако искаме да напредваме в християнския живот. Тази позиция не е просто правило за добро поведение или формално такова; това не е просто рамка, която да гарантира, че междуличностните ни отношения ще бъдат изградени върху реципрочност и справедливост. Реципрочността на златното правило (Постъпвай така, както искаш да постъпват с теб) ясно предполага справедливост, но не се ограничава само и единствено до нея. Тук възниква въпросът: Как в тези думи на Христос заповедта за любовта, която се простира до точката да обичаш враговете си, съществува съвместно със справедливостта? 

Взаимодействието между любовта и справедливостта не премахва напрежението помежду им. Без справедливост човешките отношения стават сурови и безчувствени; без любов те стават задушаващи и брутални. Любовта не премахва справедливостта, нито я замества. Но я държи на правилния път и показва посоката, която тя трябва да следва. Това е постоянната сила, която се корени в Бога.  Така че, когато искаме доброта, разбиране и любов от другите, това означава, че ги виждаме в дълбочината на тяхното собствено съществуване. Точно тук е очевидно, че всеки от нас е жив образ на Бога и че колкото и да сме опетнени и омаскарени, ние все още имаме най-висока стойност. По този начин естествено и нежно започваме да обичаме. 

Любов към враговете

За нас, верните, любовта е изпълнението на закона, квинтесенцията на християнската вяра и живот, сърцевината на християнското откровение. Любовта е плод на Светия Дух, тя е съкровищницата и съкровището на нашата вяра. Любов насочена към и обхващаща всеки един човек без изключение. Когато обичаме само тези, които нас обичат; когато правим добро само на онези, които на нас правят добро; когато помагаме само на тези, които на нас помагат, тогава нашата любов е фалшива, измамна и егоистична. Това е предмет на ежедневната игра, в която даваме и взимаме – ако ти почеша гърба, ти почеши моя – и взаимоотношенията, които се изковават в този контекст, се основават на мрежа от взаимни услуги. Но такова поведение е осъдително от гледна точка на Христовите думи, защото е мотивирано от користни сметки. 

Други хора са или стават наши врагове: ние ги отричаме, гледаме ги отвисоко, избягваме ги и понякога се обръщаме срещу тях  и се сблъскваме с тях с невероятна ярост.

И все пак тези, които стоят пред нас, не са нашия ад; те са нашия рай. Те се превръщат в наш ад, когато ние не станем техен рай.

Ако егоизмът е разрушаването на образа на Бога в нас, тогава обръщането към другите хора е това, което унищожава егоизма и възвръща здравото ни духовно състояние пред Бога. Колкото по-лоши и презрени изглеждат другите, толкова повече отварянето на сърцето ни към тях лекува собствената ни болест. 

Един мъдър митрополит пише: „Никоя форма на любов не е по-свободна и никоя свобода не е толкова близка до любовта от тази към враговете (…). Любовта, която не очаква никаква отплата (…) е истинска благодат, това е свобода (…). Само, когато любовта се обедини със свободата, има изцеление“. 

Скъпи мои братя и сестри, св. Йоан Златоуст коментира това евангелско четиво с думите: „Защото Той не казва „не мразете“, но „обичайте““. По-нататък той заявява, че трябва да бъдем внимателни към напредъка си към по-висшите неща. Когато се отнасят зле с нас, не трябва да отвръщаме. Нито трябва да мразим човеците, които са ни наранили; вместо това трябва да ги обичаме. Нещо повече: трябва да им правим добро и да се молим на Бога от тяхно име. На тази духовна стълба имаме много труд и голяма борба, но съвестта ни няма да ни позволи да си отпочинем, докато не изпитаме любовта като дар и чудо от Бога. 

Автор: архимандрит Никанор Караянис

Източник: pemptousia.com

*Заглавието е на редакцията. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Благотворителен концерт набира средства за завършване строежа на храм в село Тученица

Благотворителен концерт в Плевен ще подкрепи набирането на средства за завършване строежа на новостроящия се ...