Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Днес Христос ни изправя пред огледало, за да може да видим собствената си слабост и да наблюдаваме състоянието си.
„Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“ (Лука. 6:31). С други думи, правете това, което бихте искали да ви правят. Подобно отношение по същество е първата решителна стъпка, която трябва да направим, ако искаме да напредваме в християнския живот. Тази позиция не е просто правило за добро поведение или формално такова; това не е просто рамка, която да гарантира, че междуличностните ни отношения ще бъдат изградени върху реципрочност и справедливост. Реципрочността на златното правило (Постъпвай така, както искаш да постъпват с теб) ясно предполага справедливост, но не се ограничава само и единствено до нея. Тук възниква въпросът: Как в тези думи на Христос заповедта за любовта, която се простира до точката да обичаш враговете си, съществува съвместно със справедливостта?
Взаимодействието между любовта и справедливостта не премахва напрежението помежду им. Без справедливост човешките отношения стават сурови и безчувствени; без любов те стават задушаващи и брутални. Любовта не премахва справедливостта, нито я замества. Но я държи на правилния път и показва посоката, която тя трябва да следва. Това е постоянната сила, която се корени в Бога. Така че, когато искаме доброта, разбиране и любов от другите, това означава, че ги виждаме в дълбочината на тяхното собствено съществуване. Точно тук е очевидно, че всеки от нас е жив образ на Бога и че колкото и да сме опетнени и омаскарени, ние все още имаме най-висока стойност. По този начин естествено и нежно започваме да обичаме.
Любов към враговете
За нас, верните, любовта е изпълнението на закона, квинтесенцията на християнската вяра и живот, сърцевината на християнското откровение. Любовта е плод на Светия Дух, тя е съкровищницата и съкровището на нашата вяра. Любов насочена към и обхващаща всеки един човек без изключение. Когато обичаме само тези, които нас обичат; когато правим добро само на онези, които на нас правят добро; когато помагаме само на тези, които на нас помагат, тогава нашата любов е фалшива, измамна и егоистична. Това е предмет на ежедневната игра, в която даваме и взимаме – ако ти почеша гърба, ти почеши моя – и взаимоотношенията, които се изковават в този контекст, се основават на мрежа от взаимни услуги. Но такова поведение е осъдително от гледна точка на Христовите думи, защото е мотивирано от користни сметки.
Други хора са или стават наши врагове: ние ги отричаме, гледаме ги отвисоко, избягваме ги и понякога се обръщаме срещу тях и се сблъскваме с тях с невероятна ярост.
И все пак тези, които стоят пред нас, не са нашия ад; те са нашия рай. Те се превръщат в наш ад, когато ние не станем техен рай.
Ако егоизмът е разрушаването на образа на Бога в нас, тогава обръщането към другите хора е това, което унищожава егоизма и възвръща здравото ни духовно състояние пред Бога. Колкото по-лоши и презрени изглеждат другите, толкова повече отварянето на сърцето ни към тях лекува собствената ни болест.
Един мъдър митрополит пише: „Никоя форма на любов не е по-свободна и никоя свобода не е толкова близка до любовта от тази към враговете (…). Любовта, която не очаква никаква отплата (…) е истинска благодат, това е свобода (…). Само, когато любовта се обедини със свободата, има изцеление“.
Скъпи мои братя и сестри, св. Йоан Златоуст коментира това евангелско четиво с думите: „Защото Той не казва „не мразете“, но „обичайте““. По-нататък той заявява, че трябва да бъдем внимателни към напредъка си към по-висшите неща. Когато се отнасят зле с нас, не трябва да отвръщаме. Нито трябва да мразим човеците, които са ни наранили; вместо това трябва да ги обичаме. Нещо повече: трябва да им правим добро и да се молим на Бога от тяхно име. На тази духовна стълба имаме много труд и голяма борба, но съвестта ни няма да ни позволи да си отпочинем, докато не изпитаме любовта като дар и чудо от Бога.
Автор: архимандрит Никанор Караянис
Източник: pemptousia.com
*Заглавието е на редакцията.
