„Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът и няма го, и мястото му вече го не познава” (Пс. 102:15). Всеки миг вятърът на смъртта отнася от лицето на земята хиляди човешки „цветове”. На повечето от тях цъфтежът им е минал ...
Прочети още