Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Обикновено гледаме на другите човеци през своите собствени вътрешни очи и с това, „с което е пълно сърцето“ ни (вж. Лук. 6:45). Ако сме лукави, мислим, че и другите хора са лукави; ако сме простодушни, смятаме и че другите са такива.
Св. Григорий Двоеслов отбелязва в свое слово следното: „Колкото по-чисто е сърцето, толкова по-доверчиво е то“.
Ето как може да бъде измамен от нечестиви човеци, които действат заради своя личен интерес, лъжи и измама. Признаването на това може да причини болка и разочарование, горчивина и негодувание. Но с него можем да се справим и по един духовен начин, като имаме предвид, че човекът, който мами е болен и се нуждае от лечение, основано на разбиране, приемане и прошка.
Разбира се, тези ситуации изискват проницателност. Ако ни липсва любов, която „покрива множество грехове“, която издържа на злото, която не реагира със зло на несправедливостта и използването, тогава нека нека не се опитваме да не се правим на светии.
Трябва да имаме правилна подготовка, ако възнамеряваме да плуваме в дълбоки води или да се изкачваме по високи планини.
В житието на св. Йоан Милостиви се споменава за един просяк, който непрестанно променял външния си вид, за да може да проси и никой да не го разпознава. Св. Йоан разбрал какво се случва, но въпреки това продължил да му дава милостиня.
Никой не е длъжен, а и не бива да повтаря живота на друг човек. Всеки от нас има свои собствени характеристики, потенциал и начин на виждане към живота. Като уникални и неподражаеми личности, всеки от нас има своя собствена връзка с Бога, която определя и поведението към другите, към ближните.
Но е важно да разберем, че принципът „око за око“ просто удължава злото и макар да изпитваме удовлетворение от отмъщението, няма да познаем никога радостта от прошката.
В книгата „Όρια Ζωής“ има следната мисъл: „Ако хората не обичат другите, те не поемат пълната отговорност, която трябва да имат към себе си и отричат това, от което сърцето има наистина нужда“.
Да вярваш в Христос означава да искаш и да се стремиш да живееш Неговия живот. Той прости на жената, хваната в прелюбодеяние, както и на онези, които го разпнаха, на бирниците и блудниците също. Но Той говореше строго на „пазителите на Закона“, фарисеите, които живееха живот в лъжи и лицемерие, без любов или искреност.
Приемането на лукавите хора обаче не включва приемането на тяхната измама, точно както не означава приемането на греха, въпреки че признаваме, че грешникът духовно боледува.
Живеем в свят изпъстрен с различни възгледи и различни хора. Това е светът, в който трябва да живеем. Христос казва на учениците Си: „Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби“ (Мат. 10:16). „Чистото сърце“, което имат хората, в които няма хитрост, не е някаква глупост. Това е отражение на божествената светлина и светостта на светците. Ето защо ако такива хора бъдат духовно угнетявани от другите, благодатта и мирът на Светия Дух ще заблестят в тях и ще им бъде дадено в „излишък“ в сравнение с това, което биха могли да имат, ако не биха били подложени на изпитание. Условието е да живеят така както Господ иска – с „мъдрост и незлобие“.
Автор: отец Андрей Агатоклеус
Източник: pemptousia.com
*Заглавието е на редакцията.
Други текстове от автора:
