Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Недалеч от София, в полите на Средна гора, на хълма срещу увековечената в разказа на Елин Пелин Спасова могила, се издига храм от камък, с дебели, красиво изписани стени. С общи усилия, през 1857 г., жителите на Голема Раковица – най-голямото тогава населено място в близост до София, построяват църквата сами.
Заради непокорството им по време на Априлското въстание обаче, селото е опожарено, храмът – също. Превърнат е в конюшна. След Освобождението е възстановен отново. В двора му са изградени камбанария и килийно училище. Там се съхраняват и две икони в човешки ръст с изключителна историческа стойност.
„Едната е на преподобната наша майка Петка Параскева, която е подарък от княз Александър Дондуков през 1878 г. Втората икона е на преподобния наш отец Иван Рилски Чудотворец”, разказва отец Цветан.
Стенописите се довършват поетапно, като последни върху тях работят художниците Никола Маринов и Илия Петров. През 1943 г. избягали от София.
„Това са хора, спасени от бомбардировките през Втората световна война. Тогава те са дали своята лепта, своята благодарност за това, че са били приютени”, разказва още свещеникът.
С обезлюдяването на селото през последните две десетилетия обаче, храмът – днес вече паметник на културата, е посещаван от все по-малко хора. Започва да запада, а отскоро и да се руши.
„Има една огромна пукнатина, която тръгва от основите, стига до покрива, минава по целия покрив. Тече, има вероятност от срутване, спукване, вътре колоните са компрометирани. Това са такива аварийни ситуации, които при идване на повече хора, струпване на едно място, при една служба или едно събитие, може да падне целият покрив”, споделя кметският наместник на Голема Раковица Александър Нешев.
Да не рухне храмът, той се бори от момента, в който става кметски наместник. Заедно с общината в Елин Пелин изготвят проект, който включва укрепване в основите с дренажна система, както и възстановяване на стените, арките и покрива. Предвид статута на обекта, внасят проекта в Института за недвижимо културно наследство. Сега чакат одобрение, а след като го получат, ще са нужни и пари, с каквито малката община не разполага.
Сумата възлиза на 270 хиляди лева с ДДС. 45 000 от тях са събрани с дарения. Общината е обещала да даде още толкова.
Родена в селото, дълги години секретар в читалището, днес дните си Евдокия Ангелова прекарва в храма. Върши всичко, от което има нужда. Въпреки че сумата, необходима за ремонта, е голяма, вярва в добротата на хората. Вярва още, че с общи усилия ще успеят да съхранят храма така, както е бил съхранен и за тях.
Източник: Нова телевизия
