Начало / Uncategorized / Както сте повярвали, нека ви бъде

Както сте повярвали, нека ви бъде

Веднъж Иисус Христос влязъл в гр. Капернаум. Приближил се до Него един стотник и Го помолил да излекува болния му слуга, който страдал от пара-лиза.

– Ще дойда и ще го излекувам – съгласил се Спасителят.

Но стотникът Го възпрял и казал:

– Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее…

Като чул това, Иисус се почудил и рекъл на вървящите подире Му:

– Истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра…

После се обърнал към стотника и му рекъл:

– Иди си и както си повярвал, нека ти бъде.

И слугата на стотника оздравял в същия час (Мат. 8:5-13).

Това е евангелският разказ, който сте чули днес, ако сте били на неделната служба. В него ни е показана удивителната вяра на един римски военачалник. Забележете: на един римски стотник, на един езичник, а не на някой правоверен юдеин.

Сам Спасителят се почудил на тази толкова силна и безрезервна вяра и я дал за пример на самомнителните и високомерни евреи.

А в тяхно лице – и на всички нас.

Защото каквито и знания да имаме за религията, колкото и задълбочено да познаваме и разбираме православните догмати, колкото и да сме наясно със същността и символиката на богослужението, ако нямаме искрена, безусловна и твърда вяра, тези знания няма да допринесат с нищо за спасението на душите ни.

Но само вярата достатъчно ли е?

Ето как отговаря на този въпрос св. апостол Павел: “Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам – щом любов нямам, нищо не съм” (І Кор. 13:2). А св. апостол Яков пише: “Човек се оправдава с дела, а не само с вяра… Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва” (Як. 2:24,26). Оказва се, че вярата е тази, която осмисля и придава стойност на нашите религиозни познания, а добрите дела, мотивирани от любовта, стоплят и превръщат вярата ни в действена и жива сила, която спасява.

Стотникът е имал вярата в пълна мяра, имал е и любовта, изразена в трогателната му загриженост за състоянието на един от неговите роби. Затова Господ е откликнал с готовност на молбата му.

Изводът за нас е повече от ясен: да укрепваме и задълбочаваме вярата си, като я обосноваваме с повече знания, и да животворим и сгряваме тази вяра с дела на искрена любов.

Та и ние, като евангелския стотник, да чуем при необходимост Христовите думи: “Както сте повярвали, нека ви бъде!”

Автор: Отец Александър Лашков

Източник: „Пътят към храма“

За Ангел Карадаков

Виж още

Завърши реставрацията на иконостаса на българския храм в Будапеща

Реставрацията и консервацията на иконостаса в българския храм на БПЦО „Св. СВ. Кирил и Методий“ ...