Начало / Uncategorized / Както сте повярвали, нека ви бъде

Както сте повярвали, нека ви бъде

Веднъж Иисус Христос влязъл в гр. Капернаум. Приближил се до Него един стотник и Го помолил да излекува болния му слуга, който страдал от пара-лиза.

– Ще дойда и ще го излекувам – съгласил се Спасителят.

Но стотникът Го възпрял и казал:

– Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее…

Като чул това, Иисус се почудил и рекъл на вървящите подире Му:

– Истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра…

После се обърнал към стотника и му рекъл:

– Иди си и както си повярвал, нека ти бъде.

И слугата на стотника оздравял в същия час (Мат. 8:5-13).

Това е евангелският разказ, който сте чули днес, ако сте били на неделната служба. В него ни е показана удивителната вяра на един римски военачалник. Забележете: на един римски стотник, на един езичник, а не на някой правоверен юдеин.

Сам Спасителят се почудил на тази толкова силна и безрезервна вяра и я дал за пример на самомнителните и високомерни евреи.

А в тяхно лице – и на всички нас.

Защото каквито и знания да имаме за религията, колкото и задълбочено да познаваме и разбираме православните догмати, колкото и да сме наясно със същността и символиката на богослужението, ако нямаме искрена, безусловна и твърда вяра, тези знания няма да допринесат с нищо за спасението на душите ни.

Но само вярата достатъчно ли е?

Ето как отговаря на този въпрос св. апостол Павел: “Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам – щом любов нямам, нищо не съм” (І Кор. 13:2). А св. апостол Яков пише: “Човек се оправдава с дела, а не само с вяра… Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва” (Як. 2:24,26). Оказва се, че вярата е тази, която осмисля и придава стойност на нашите религиозни познания, а добрите дела, мотивирани от любовта, стоплят и превръщат вярата ни в действена и жива сила, която спасява.

Стотникът е имал вярата в пълна мяра, имал е и любовта, изразена в трогателната му загриженост за състоянието на един от неговите роби. Затова Господ е откликнал с готовност на молбата му.

Изводът за нас е повече от ясен: да укрепваме и задълбочаваме вярата си, като я обосноваваме с повече знания, и да животворим и сгряваме тази вяра с дела на искрена любов.

Та и ние, като евангелския стотник, да чуем при необходимост Христовите думи: “Както сте повярвали, нека ви бъде!”

Автор: Отец Александър Лашков

Източник: „Пътят към храма“

За Ангел Карадаков

Виж още

Днес се изпълват 258 г. от завършването на първия препис на История Славянобългарска

На 29 януари 1765 г. отец Стойко Владиславов (бъдещият епископ Софроний Врачански) завършва в Котел ...