Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Веднъж Иисус Христос влязъл в гр. Капернаум. Приближил се до Него един стотник и Го помолил да излекува болния му слуга, който страдал от пара-лиза.
– Ще дойда и ще го излекувам – съгласил се Спасителят.
Но стотникът Го възпрял и казал:
– Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее…
Като чул това, Иисус се почудил и рекъл на вървящите подире Му:
– Истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра…
После се обърнал към стотника и му рекъл:
– Иди си и както си повярвал, нека ти бъде.
И слугата на стотника оздравял в същия час (Мат. 8:5-13).
Това е евангелският разказ, който сте чули днес, ако сте били на неделната служба. В него ни е показана удивителната вяра на един римски военачалник. Забележете: на един римски стотник, на един езичник, а не на някой правоверен юдеин.
Сам Спасителят се почудил на тази толкова силна и безрезервна вяра и я дал за пример на самомнителните и високомерни евреи.
А в тяхно лице – и на всички нас.
Защото каквито и знания да имаме за религията, колкото и задълбочено да познаваме и разбираме православните догмати, колкото и да сме наясно със същността и символиката на богослужението, ако нямаме искрена, безусловна и твърда вяра, тези знания няма да допринесат с нищо за спасението на душите ни.
Но само вярата достатъчно ли е?
Ето как отговаря на този въпрос св. апостол Павел: “Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам – щом любов нямам, нищо не съм” (І Кор. 13:2). А св. апостол Яков пише: “Човек се оправдава с дела, а не само с вяра… Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва” (Як. 2:24,26). Оказва се, че вярата е тази, която осмисля и придава стойност на нашите религиозни познания, а добрите дела, мотивирани от любовта, стоплят и превръщат вярата ни в действена и жива сила, която спасява.
Стотникът е имал вярата в пълна мяра, имал е и любовта, изразена в трогателната му загриженост за състоянието на един от неговите роби. Затова Господ е откликнал с готовност на молбата му.
Изводът за нас е повече от ясен: да укрепваме и задълбочаваме вярата си, като я обосноваваме с повече знания, и да животворим и сгряваме тази вяра с дела на искрена любов.
Та и ние, като евангелския стотник, да чуем при необходимост Христовите думи: “Както сте повярвали, нека ви бъде!”
Автор: Отец Александър Лашков
Източник: „Пътят към храма“
