Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Четиривековният храм „Свети Димитър” в град Белица бе възстановен от православните християни в района.
Началото на строителството на „Свети Димитър“ започва много отдавна – някъде около 1640 година. На няколко пъти местните са принуждавани да събарят основите на храма, но после пак започвали градежа. В днешния си вид църквата е вдигната през далечната 1716 година. Прави впечатление, че е много ниска постройка, частично вкопана в земята, за да не се издига покривът й по-високо от минарето на джамията. Намира се близо до площада „Брего“ в западната част на Белица.
Стенописите и иконописите са запазени, само са реставрирани.
Старинната църква отново посреща миряни от страната и чужбина, след като преди десетина години започна нейното въкресяване. До 2014 г. тя се намираше в трагично състояние. Храмън се ползвал като склад, в който се хвърляли всякакви боклуци и непотребни неща. Местният свещеник Николай Попов и архиерейският наместник на Разлог Янко Русков се заели по онова време с нелеката задача да върнат блясъка на храма.
На Димитровден през 2014 г. Неврокопският митрополит Серафим освети възкресения храм, в който всичко бе възстановено в автентичния му вид.
Църквата е втората по старост в целия Пирински край след църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в разложкото село Добърско. Затова в нея често влизат гости на община Белица, за да запалят свещ и да се помолят.
Храмът бил пред събаряне и през 90-те години на миналия век. Някъде през 1997-1998 г. Общинският съвет на Белица взема решение уникалната църква да се изравни със земята въпреки негодуванието на миряните. Съвсем малко оставало сградата да остане само в спомените на местните хора и в историческите книги. Причината за наглед безумното и странно решение на местния парламент е, че постройката станала опасна. С времето покривът съвсем пропаднал, имало опасност да рухне целият и да убие някой от молещите се вътре поклонници.
Белничави се гордеят, че са спасили църквата, която отново е с отворени врати и в нея миряни се молят за здраве и благоденствие. И могат спокойно да погледнат в очите децата и внуците си, тъй като не позволиха един християнски храм да се превърне в сметище, а отново е център на вярата и българщината.
По информация на struma.com.
