Мизерия и духовност

Не думайте: какво да ядем или какво да пием, или какво да облечем!? (Мат. 6:31)

Тези думи са част от бележитата Проповед на планината, която Спасителят произнесъл пред хилядно множество. В нея Той убедително и проникновено разкрил същността на Своето божествено учение. Проповедта е наситена с ярки и завладяващи примери, с богооткровени истини. От всички тях избрах за коментар и размисъл именно тази, тъй като тя, отнесена към стремително растящата мизерия на днешния ни ден, изглежда на пръв поглед нелепа и абсурдна.

И тъй: „Не се грижете и не думайте: какво да ядем или какво да пием, или какво да облечем?” За да разберем дълбокия и скрит смисъл на тези думи, трябва да погледнем заключи­телния стих на евангелското четиво. А той гласи: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това -храна, питие и облекло – ще Ви се придаде” (Мат. 6:33).

В живота на човека има две основни ценности – материална и духовна, които съответстват на неговите две природи – тялото и душата. В кръга на едната ценност са земните блага: храна, вода, облекло, слънце, въздух и пр., без които тялото не може да съществува. В кръга на другата ценност са небесните блага, без които душата също не може да живее: вяра, надежда, любов, правда, мир и радост в Бога. Тази чисто духовна ценност Христос нарича Царство Божие, подчертавайки изрично, че тя стои по-високо от материалната. Именно поради това тя трябва да бъде търсена и постигната най-напред. Намерим ли я, другата, материалната, се придава естествено на хората. Ако първом търсим Царството на Бога и Неговата правда, тогава необходимите за живота ни блага ще дойдат като естествена последица от онова високо духовно равнище, което животът ще има, ако бъде изграден върху евангелските прин­ципи.

Марксистко-ленинският възглед за живота и света е корен­но противоположен. За материалистите няма Бог, няма и душа, следователно всички грижи и усилия трябва да бъдат насочени към задоволяване на телесните потребности. Но станат ли материалните блага не средство за живеене, а единствена цел в живота, това неминуемо превръща хората в идолопоклонници.

Кланяйки се на идола материално благополучие на всяка цена, в душите им закипяват отровните страсти алчност и жесто­кост, омраза и ненавист.

Дава се път на пъклени замисли, на подлостта, лицемерието, измамата и лъжата. Лишен от своята единствено здрава основа – духовните ценности – животът започва да се руши и за всички става ясно, че истерич­но пропагандираният комунистически рай е всъщност адът, възцарил се на земята. Защото ако човек приеме Бога и търси най-напред Неговата правда, Бог няма да го лиши и от мате­риалните блага. Но ако отхвърли Бога и се устреми единствено към тях, човек изгубва всичко…

Жертви и участници в едно десетилетно сатанинско безумие, днес ние сме изправени пред унизителната принуда да се борим за физическото си оцеляване.

Христос, естествено, не иска от нас да изоставим грижите за тялото, което е храм на Светия Дух, а иска да ни внуши простата и велика истина, че най-добре ще се погрижим за тялото, ако удовлетворим първо потребностите на душата. Нека в тези тежки дни, борейки се с тревога за насъщния, се опитаме въпреки всичко да съхраним надеждата и достойнството си. И да не забравяме Божията грижа за нас и за света. „Защото – казва Господ -дори ако жена забрави кърмачето си, Аз няма да те забравя” (Ис. 49:15).

Автор: Свещеник Александър Лашков

Из книгата: „Път към храма“

Снимка: pixabay.com