Начало / Uncategorized / Отец Кирил Дидов: Българинът се нуждае от вяра

Отец Кирил Дидов: Българинът се нуждае от вяра

На Петровден разговаряме със ставрофорен иконом Кирил Дидов за празника на светите апостоли Петър и Павел, вярата и богослужението на български език.

 – Нека започнем разговора си оттам защо празнуваме паметта на светите апостоли Петър и Павел на една дата?

– Според църковното предание светите апостоли Петър и Павел, са приели мъченическа смърт в един и същи ден – 29 юни. Тази дата е посочена в древните календари, които са достигнали до нас – Римски (IV век) и Картагенски (V век), Мартирологът на блажени Йероним (IV век), сакраментариите на папа Григорий Двоеслов (VI век) и др.

Църковният историк от 14 век Никифор Калист в своята „Църковна история“ пише, че свети апостол Павел е пострадал в една и съща година и в един и същи ден със свети апостол Петър, заради това, че заедно са осуетили така нареченото „възнасяне на небето“ на влъхвата Симон. И тъй като този магьосник с бесовска сила правел множество чудеса пред народа и бил любимец на римляните и на император Нерон, след като Петър и Павел победили бесовския служител, били осъдени на смърт на 29 юни 67 година. Според други историци апостол Павел е бил посечен с меч в деня, в който и апостол Петър е бил разпънат на кръст, но една година по-късно. Свети Симеон Метафраст (Х век) казва, че проповедите на двамата апостоли обърнали във вярата двете любими наложници на Нерон и тъй като започнали да живеят нравствен и чист живот, това предизвикало яростта на нечестивия и развратен император Нерон, който ги осъдил на смърт. Общото почитане на двамата апостоли е установено в Рим в 258 година на 29 юни от папа Сикст Втори, който пренася светите им мощи в катакомбите на св. Севастиян. Но в другите поместни Църкви датата 29 юни е приета по-късно.

– Петровден винаги е съпроводен и с пост преди самия празник. Една година е почти месец, а друга само няколко дни. На какво се дължи това?

– Петровият пост не е установен от Вселенски събор. За първи път се споменава  за него в „Апостолското предание” на св. Иполит Римски (III век).

От историческите сведения, които имаме, Петровият пост е удължаван и намаляван от Православната църква. От текстове на „Апостолските постановления“ и на св. Атанасий Велики виждаме, че в IV век този пост е бил само една седмица и празникът на светите апостоли е бил свързан с подвижния празник Петдесятница, тъй като апостолската проповед е започнала тогава. В произведението от VII век „За светата Четиридесятница“ на преподобни Анастасий Синаит, игумен на  Синайския манастир се вижда, че постът е започвал една седмица след Петдесятница и е свършвал на 14 август – в навечерието на Успение Богородично. Но поради различни причини този извънредно дълъг пост е разделен на Петров – до 29 юни и Богородичен – от 1-14 август. Т.е. в VII век е премахнат постът през месец юли. С построяването на  църкви в Константинопол и Рим, посветени на върховните апостоли Петър и Павел, особено се засилила почитта и  подготовката на християните за празника чрез пост и молитва.

В днешно време Петровият пост се оказва „ябълка на раздора“ между т. нар. нов и стар стил на календара. В България държавният календар е сменен през 1916 година. Тогава държавата „прескача 13 дни“ в календара. А Българската Православна Църква се съобразява с държавната промяна през 1968 година и на пръв поглед връща календара в нормалното положение от преди 1916 година. Вследствие на това обаче, Петровият пост се намалява с 13 дни. И понеже Петровден е неподвижен празник, а Великден е подвижен празник, в зависимост от това дали се пада рано или късно Великден, Петровият  пост е по-продължителен или по-малък.

Църквата е поела отговорност за това свое решение, и затова всеки който се числи към нея приема с послушание нейните решения.

– Всяка година тържествено отбелязвате празника на светите апостоли и в храма, на който сте председател. Разкажете ни повече за самия храм, неговата история. 

– Строителството на храм „Свети апостоли Петър и Павел“ в град София започва през 1929 г. Основният камък е положен от софийския митрополит Стефан, в присъствието на софийския кмет Владимир Вазов, министър – председателя Андрей Ляпчев и министъра на външните работи и изповеданията Атанас Буров. Осветен е на 01.04.1934 г.

Храмът представлява кръстокуполна трикорабна базилика с три престола. Северният престол е посветен на Свети равноапостолни Константин и Елена, а южният на Свети патриарх Евтимий. Изграждането на основния храм е предшествано от постройката на малък параклис под същото име. В него се извършвали богослужения и след построяването и освещаването на храма през 1934 г. Тогава параклисът приема името „Св. Четиридесет мъченици Севастийски“ и богослуженията в него продължават до началото на 90-те години на миналия век, когато е напълно разрушен. А храмът „Св. ап. Петър и Павел“ точно тогава попада в ръцете на т. нар. Алтернативен синод. Аз съм председател на Цъковното настоятелство на храма от 2004 година. Опитвам се с помощта на моите събратя, настоятелите, енориашите, общината  и благочестиви дарители да поддържам храма. Надявам се да успея да възстановя разрушения параклис с прилежащата към него църковна сграда. Това, което ме радва и обнадеждава е, че в неделните дни и на празници се черкуват и вярващи, които участват молитвено в богослуженията, спазват постите, изповядват се, причастяват се, т.е. живеят вярата.

– Живеем в доста смутни времена. Нуждае ли се днес българинът повече от вярата?

– Българинът, както и всеки човек се нуждае от вяра, но е много важно тази вяра да не е повърхностна. Когато човек има някаква своя лична вяра, която не е стъпила на камъка на Петровата вероизповед, минава някаква житейска буря и разрушава и вярата и надеждата. След като св. ап. Петър от името на всички апостоли изповядва, че Христос е Син на Живия Бог, Господ му казва, че е блажен заради осъзнаването на тази истина и му казва, че ще му даде ключовете на Царството Небесно. Т.е. Петър, заедно с другите апостоли и техните приемници – епископи и свещеници, които правилно пазят, изповядват и живеят своята вяра, получават властта чрез тайнството Изповед да прощават греховете на чистосърдечно каещите се и да им отключват дверите на Божието царство. Тази истинска вяра и покаянието е върнало Петър след неговото отричане в апостолското достойнство. Тази истинска вяра и съкрушението е обърнало Павел от гонител в апостол. Достатъчно е да прочетем книгата „Деяния Апостолски“ за да разберем, какво означава живот, отдаден на Бога. Петър и Павел заради благовестието на Божието слово, понасят такива трудности, в сравнение с които нашите житейски несполуки изглеждат като леснорешими задачи. Не случайно се наричат първовърховни, първопрестолни апостоли. Техният живот и тяхната вяра са пример за всеки от нас.

– Вие преведохте и адаптирахте с ноти молебния канон на Пресвета Богородица, който се пее в храмовете. Добре ли е да пеем в богослужението на разбран български език?

– Св. ап. Павел в своето Първо послание до Коринтяни казва: „А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса… Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър.  Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден. И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум.“ (1Кор. 14:6,9,14,15).

Да, бих желал всички богослужебни текстове да бъдат на разбираем български църковен език. Бих желал когато изговарям молитвени слова да няма нито една дума, която да не разбирам аз или присъстващите. За жалост въпросът е труден за решаване. Преводната  работа на богослужебни текстове изисква комплексен подход. Необходими са филолози, разбиращи старогръцки, църковнославянски и български, богослови – литургисти и църковни певци. И най-важното е този екип от специалисти да е събран и подкрепян за това дело от Св. Синод. В момента ползваме богослужебни книги на български, но те са компромисни. Или езикът е остарял, или не е издържан, или не е синодално издателство или…

Същото важи и за адаптирания на български Молебен канон на св. Богородица. Когато се захванах с него, целта ми беше много лесна за изпълнение. Трябваше да нотирам българския текст от молитвеника, за да мога да го запиша в музикално студио и да се разпространи на касети за слушане. Всичко стана почти готово и тогава се оказа, че има дребни грешки за коригиране. Проблемът беше в разликата между гръцкия и българския канон. Гръцкият е строен, може да се пее стегнато. Българският (както и църковнославянският) са преводни, затова са тромави. Всяка строфа е самостоятелна, наподобява предходната, но не е с еднаква мелодия. Минаха години, преди да посмея да се опитам да наглася българския език в метрика и още две години да осъзная, че най-добрата метрика е в гръцкия оригинал от VIII век. Много време съм отделил за да придобие това произведение приличен вид. Няколко човека ми помогнаха за текста и за мелодията и въпреки това, като всяко човешко дело, има своите недостатъци. Виждам, че има певци, които не схващат колко по-лесно е пеенето в метрика. Но и това е нормално. При положение, че освен Надгробният плач, досега не е имало други метрични църковни песни, как да очакваш да бъде приета непознатата метрика. Благодаря на Бога и на св. Богородица, че ми позволиха да направя нещо, което осъзнавам, че надминава моите възможности и ако е полезно за някого, то е само благодарение на възпълващата немощите Божия благодат.

Със ставрофорен иконом Кирил Дидов разговаря Ангел Карадаков. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Завърши реставрацията на иконостаса на българския храм в Будапеща

Реставрацията и консервацията на иконостаса в българския храм на БПЦО „Св. СВ. Кирил и Методий“ ...