Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
От печат излезе нова книга на издателство „Захари Стоянов“, посветена на св. Паисий Хилендарски. Автор на книгата е Панко Анчев.
С него разговаряме за делото и мисията на хилендарския монах и български будител.
– Господин Анчев, наскоро от печат излезе вашата книга „Преподобни Паисий Хилендарски”, издадена от издателство „Захари Стоянов”. През тази година отбелязваме големи годишнини, свързани с живота и делото на светеца-възродител и будител. Това ли е основната причина да издадете книгата си?
– Годишнините ме накараха да побързам с написването й. Аз мисля за тази книга и за цивилизационното дело на преп. Паисий от много отдавна – от тогава, от когато започнах да разсъждавам за литературата и нейната история. Преп. Паисий е началото на Възраждането – по това отдавна няма разногласия в науката. Но в същото време битува като неизменно мнението, че между Средновековието и Възраждането няма пряка връзка и последователност, че литературата на Модерната епоха започва внезапно, изведнъж и напълно различна от средновековната.
Липсата на достатъчно богата средновековна книжнина от XVII и XVIII век не позволява да се намерят достатъчно основания за такава връзка. А и Иван Вазов ни внуши, че авторът на „История славяноболгарская“ осветява новото време като факел; че като факел раздира тъмнината и показва ново светоусещане, нов език и стил, нови идеи. Така теза, но вече научно, защитава проф. Боян Пенев и редица литературоведи след него.
Когато бях млад, аз бях уверен, че тази теза не е вярна. Но нямах аргументи, за да я оспорвам. Трябваше да измине доста време, да прочета много книги, да размишлявам дълго и предълго върху Възраждането, да се сблъскам с противни на моето мнение тези, за да формулирам идеята си за преп. Паисий и за прехода от Средновековие към Възраждане. От тук насетне беше вече лесно и аз успях да напиша книгата си и да я издам в юбилейната година.
– Наричате св. Паисий – явление в българското възраждане. Защо?
– Преп. Паисий е първото явление на Българското възраждане. Той полага началото на модерната епоха и на нейната литература и е в самото тяхно начало. Но е и последният писател или един от последните писатели на Средновековието. Преп. Паисий формулира нови идеи, показва нов тип мислене, вижда пред себе си нов свят и всичко това го пресъздава в своя знаменит труд.
В същото време той е средновековен писател: монах, който живее в манастир; трудът му е предназначен за четене на богомолците като проповеди или беседи. Той е писан за духовници преди всичко. Преп. Паисий е човек с религиозно съзнание и е напълно лишен от онази светкост, която характеризира човека на Възраждането. „История славяноболгарская“ е книга за Църквата. Тя не е изследване, не е научно съчинение. Освен това е дело не само на преп. Паисий, а на цялото монашеско братство на Хилендарския манастир, както и на монаси от Атон. Той пише този свой труд като послушание от игумена и с неговата благословия. Монахът няма своя воля и не може нищо да върши на своя глава – камо ли да седне и да пише по нощите. И как ще го направи, когато нощите му са изпълнени с молитви, полунощни и нощни служения и със съвсем кратък сън.
Идеите, които изпълват книгата обаче, са идеи на модерното време. Те битуват в Европа, достигнали са до България и до Хилендар и монасите несъмнено са ги обсъждали, разговаряли са за тях, спорили са, уточнявали са подробности. Така се е родила тази знаменита и епохална книга „История славяноболгарская“, която затваря старата епоха и отваря новата.
– Ако можем да определим св. Паисий и като историк, то какво можем да кажем за неговото дело. Кои са изворите, от които той черпи?
Можем, разбира се, да определим преп. Паисий и като историк. Но той е много по-важно, значимо и дори величаво явление в нашата история. Той е подвижник, апостол и делото му е цивилизационно. Затова и неговата история е разказ за това как върви светът, как се развива българският народ, кога са успехите и кога пораженията му. В проследяването на този ход преп. Паисий следва модела на Светото Писание. Аз бих нарекъл неговия труд „Българска Библия“, която представя как е била сътворена българската история, как се е въздигала и устоявала на изпитанията, но и как трябвало, когато се е отклонявала от Христовото учение, да понася тежки поражения и особено това дълго робство.
Иначе фактите от българската история преп. Паисий взима от историята на Мавро Орбини, за да ги вплете в библейския си разказ и покаже поуката за българите.
– Пишете, че св. Паисий не е писател само на Средновековието или само на Възраждането, но е писател на двете епохи. „Значението му обаче се определя от факта, че полага началото на новата епоха, а не толкова, че завършва старата”, пишете в книгата си. Какво имате предвид?
– Не е излишно да напомня, че в епохата на Българското възраждане се осъществява резкият обрат в нашата национална история и в съдбата на българския народ и държавата му. Доминиращата и социално-политически определящата идея на тази епоха е идеята за възстановяването на българската държава. Тя е формулирана и озвучена най-напред от преп. Паисий Хилендарски, след когото претърпява различни редакции и се предлагат различни пътищата на нейното практическо осъществяване. За да стане това, се изискват доста обществено-икономически, политически и културни предпоставки. Идеята е красива и велика, но за да се превърне в част от общественото съзнание, е необходимо да се породи реален субект, който да я понесе в себе си и за да се вложат исторически усилия от цялата нация за нейното тържество. Преп. Паисий призова да се възстанови българската държава от Средновековието, но такава държава в новата епоха бе невъзможна. Необходим бе нов тип държава на българите, изградена и функционираща по законите на модерната епоха, изразяваща и въплъщаваща тази епоха, придаваща й материалност и конкретност.
Самата идея в началото е романтично неопределена, но и в този си вид тя активно работи за подбуждане и утвърждаване на национално самосъзнание. Без такова съзнание е невъзможно да се гради национална държава и се води борбата за духовно и политическо освобождение. Не е достатъчно да се кълнеш, че си българин, че обичаш българската земя и нейните хора, че българите са длъжни да възстановят предишната си слава. Съвсем друго става, когато е ясно, че пътят към този ренесанс минава през отхвърлянето на духовната зависимост от Константинополската патриаршия и въвеждането на българския език в богослужението и през създаването на български училища. Борбата за църковна независимост бе първата мащабна операция, която извърши българската буржоазия за своята национална идентификация. Колкото повече укрепва това съзнание за българина и българското, толкова по-уверени са стъпките на национално-освободителната революция. Забележително е как бързо и видимо българинът се обуржоазява, става все по-практичен и рационалистичен, по-уверен и неотстъпчив в поведението си и се осъзнава като част от обществото.
– Вие пишете и за връзката между св. Паисий и св. Софроний Врачански. Разкажете ни повече?
– Преп. Паисий се среща със св. Софроний в своето мисионерско пътуване по българските земи. Тогава той му дава своята „История…“, за да я препише. Това е среща между двама духовници и е нещо напълно обичайно за времето си. Св. Софроний преписва труда на преп. Паисий и вероятно си е служил с него в своите поучения към богомолците. Но не пише за срещата в своето „Житие и страдание“. Проф. Боян Пенев недоумява защо св. Софроний отминава този факт и не му отдава значение. Аз разсъждавам в книгата върху това. Фактът показва, че в Средновековието подобни случаи нямат онова значение, което ние днес им отдаваме. Защото са част от работата на духовника. За него няма значение кой е авторът на книгата. Важно е какво пише в нея, какви истини показва, как възхвалява Бога, а не как и от кого е написана. А и как да мислят дали приключва старата епоха и започва новата?
– Според вас днес делото на св. Паисий в каква ситуация се намира, в какво положение? Необходимо ли е да има възраждане на неговото възродително дело?
– Преп. Паисий проповядва на българския християнин да се завърне към Христовото учение, да бъде верен на Бога и да следва Неговия път, за да се избави от сполетелите го беди и страдания. Това е смисълът на „История славяноболгарская“. Ако българинът следва тези съвети и не се срамува да бъде българин, той ще знае накъде да върви и към какво да се стреми. Но народът ни според мене не последва заветите на преп. Паисий.
„История славяноболгарская“ се разглежда и днес само като светско четиво, написано за пропаганда на националната кауза, като публицистика, а не като труд, в който се подчертава цивилизационният смисъл на нашето съществуване и моделът на успешното ни развитие като народ и държава. Преп. Паисий, а заедно с него и братята от Хилендарския манастир, извърши второто покръстване на българския народ, за да отвори очите му и го накара да осъзнае какво е вършил, отвръщайки се от Бога, и какво трябва да направи, за да тръгне отново с Него.
Изучаването на живота и творчеството на преп. Паисий като светски писател и човек на буржоазната епоха изкривява представите за него и омаловажава значението му. В сегашната година, когато честваме неговите юбилеи, трябва да го видим с други очи и с други думи да формулираме неговото епохално и цивилизационно значение.
– Ще ви попитам и вас този въпрос. Оценяваме ли днес достатъчно делото на св. Паисий Хилендарски?
– Значението на преп. Паисий е оценено достатъчно високо, но според мене, както казах и по-горе, той не е осмислен в истинския му характер и като човек на своето време, и като проповедник на вярата, мислител и мисионер. Така затрудняваме и тълкуванията си върху неговите съвременници и следовници като архм. Неофит Бозвели и св. Софроний Епископ Врачански. Не можем да осъзнаем от какво реално преп. Паисий се опитва да извади българския свят, защо и какво му внушава в своето монашеско битие. По този начин дори го изопачаваме и го представяме не съвсем такъв, какъвто е. Дано съвременните изследователи осъзнаят това.
С Панко Анчев разговаря Ангел Карадаков.
