Начало / Uncategorized / Доц. д-р Красимира Александрова: Св. Паисий Хилендарски е вдъхновение за българското национално самочувствие

Доц. д-р Красимира Александрова: Св. Паисий Хилендарски е вдъхновение за българското национално самочувствие

В поредицата ни от разговори за св. Паисий Хилендарски започваме с доц. д-р Красимира Александрова, с която разговаряме за св. Паисий, неговото дело, както и за инициативи на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

– Доц. д-р Красимира Александрова, през тази година отбелязваме големи кръгли годишнини, свързани с живота и делото на св. Паисий Хилендарски. Как Националната библиотека ще отбележи тези важни юбилеи?

– Всяка година през месец май Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“(НБКМ) по традиция открива изложба, която е тематично обвързана с важна годишнина или събитие. Тази година насочихме вниманието си към достойно отбелязване на 300 годишнината от рождението на Паисий Хилендарски (1722 – 1773) и 260 години от написването на неговата „История славянобългарска“ (1762 г.). Нарекохме изложбата „Олтари на народната памет“.

Eкспозицията подредена в Централното фоайе на Библиотеката, представя във възходяща хронология преписите и преработките на „История славянобългарска“, съхранявани във фонда на Библиотеката. Експонирани са 26 ръкописа придружени от пояснителни текстове и илюстративен материал, свързан с историята и мястото на тяхното създаване.

На въпроса защо са толкова много преписите и преработките направени в епохата на Българското възраждане, отговорът е кратък – за да достигне паисиевата история до своите читатели. Повече от 80 години след нейната появата, тя е разпространявана само ръкописно. Наричаната „белова“ на Паисий, преписвана и преработвана от духовни лица, учители и ученици, „История славянобългарска“ се разпространява в отечеството ни по два основни лъча – западно- и източнобългарски.

Всяки препис има свой облик, промени и допълнения, направени уточнения, предизвикани от индивидуалния ъгъл, под който книжовниците възприемат последователността и значението на историческите факти. Обединяваща черта за това многообразие обаче си остава говоримият, разбираем български език, на който те са написани.

– В изложбата в Националната библиотека показахте 26 оригинални преписа на „История Славянобългарска”. Какъв е техният път до запазването им в Националната библиотека?

– Безспорен факт е ролята на тези текстове за пробуждането на националния дух и самосъзнание и за установяването на активната позиция на българския народ в определянето на неговото настояще и бъдеще. В епохата на Българското възраждане те са носители и пазители на идентичност, а в националната ни историопис това са светлите олтари на народната памет.

От 50 известни на науката и доказано съществуващи нейни преписи, както вече споменах 26 се съхраняват в Националната библиотека. Най-ранният от тях и най-близък до паисиевия автограф е първият препис, направен в Котел от Софроний Врачански през 1765 г. Той е и сред най-ранните точно датирани ръкописи от богатото книжовно наследство на Котленската калиграфско-художествена школа. За съжаление, нямаме сведения как преписът на „История славянобългарска“ е постъпил във фондовете на Националната библиотека. Единствен сигурен факт е, че това е станало преди 1910 г., когато той е включен в т. 1 на Описа на славянските ръкописи на НБКМ. Бележките на книжовника ясно насочват към идентифициране на мотивите и времето за изпълнение на преписа: „По времето на епископ Гедеон преписах тази историйца аз, многогрешният между човеците Стойко йерей, в годината от въплъщението на Господа наш Исус Христос от светата Богородица и вечно дева Мария 1765 година. Година от Адам – от създаването на целия свят – 7273, месец януари в 29 ден.Тази история я донесе йеромонахът Паисий от Света гора Атонска и я преписахме в село Котел. Настоятелят – църковният епископ Христо – я подари и постави в храма „Свети апостоли Петър и Павел“. Който я чете, да каже: бог да прости този, който е писал и който е настоял.“

Котленският препис е част от Дигиталната библиотека на Националната библиотека, заедно с още 9 други преписи и преработки. В близките месеци ще бъдат дигитализирани и достъпни през страницата на Библиотеката и oстаналите 16 преписа. Ръкописът присъства и в световната виртуална библиотека Европеана. През 2010 г. и 2018 г. в експозиции, подготвени от Националната библиотека, оригиналният препис на Софроний гостува на Европейския парламент и на Европейската комисия. Ръкописът е експониран два пъти и в Гербовата зала на Президентството. Част от постоянната изложба в нашата зала „История на книгата“ са качествени художествени копия (мулажи) на началните страници от ръкописа и на подвързията му, които се радват на завиден интерес от страна на многобройните посетители.

Бих анонсирала и някои от останалите преписи:

– Преписът на поп Дойно Граматик от Елена от 1784 г. съдържа исторически добавки и поетични текстове.

– Поп Пунчо от село Мокреш включва в своя сборник от 1796 г. българската история „за да извести за кралете и царете“, както споделя сам пред бъдещите читатели.

– Преписът на продуктивния възрожденски книжовник даскал Тодор от Пирдоп от началото на XIX век също съдържа редица добавки, които характеризират личните му предпочитания.

– През 1825 г. в Рилския манастир монах Паисий Рилски прави първата преработка на История славянобългарска. Тя съчетава текстовете на историята, написана от йеросхимонах Спиридон Рилски и историята на Хилендарския монах.

– Специфичен факт са т. нар. павликянски преписи и преработки от средата на ХІХ в. Изписани с латиница, но на жив, говорим български език, те предлагат текст с уточнени детайли за важни събития от историческото ни минало и допълват направеното от отец Паисий и неговите следовници.

– И накрая, какъв е образът на св. Паисий Хилендарски днес? Оценяваме ли делото му? Успяваме ли да го разберем?

Ще се позова на патриарха на българската литература Иван Вазов и одата „Паисий“, която е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Образът на лирическия персонаж е строго ритуализиран и почти нечовешки:

във скромна килийка, потънала в сън,
един монах тъмен, непознат и бледен,
пред лампа жумеща пишеше наведен.

Всички компоненти на образа на Паисий – слово, жест, дихание са концентрирани в идеята за великото трансформиране: родът български има писмена история – условие за личностна и национална гордост от принадлежността към това именно племе – българското.

Как по ярко и точно да се представи мисията на една личност от собствените му думи в „История славянобългарска „За българския народ, царе и светии и за всички български деяния и събития. Събра и нареди Паисий иеромонах, който живееше в Света гора Атонска и беше дошъл там от самоковската епархия в 1745 година. А събра тази история в 1762 година за полза на българския род.“

За отец Паисий и неговата роля за българското национално възраждане е писано много, но по-важен в наши дни е неговият своеобразен призив към българите за национално осъзнаване, както и съвета му към читателите да обичат своя род и език, своето отечество и българското си име, да не се срамуват, че са българи. И в продължение на започнатата перифраза е считаното за непростим грях поведение на някои българи, които за да изглеждат образовани и културни, пренебрегват своя произход.

Възприемам Паисий като вдъхновение и българско самочувствие. В този смисъл Отец Паисий съвсем основателно е признат за пръв народен будител.

През настоящата 2022 година отбелязваме тържествено споменатите вече светли годишнини под егидата на ЮНЕСКО. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ подготви своя културна програма, в която чрез различни прояви – реални и във виртуалното пространство, както и с посредничеството на различни медии представи преписите на „История славянобългарска“, съхранявани в нейните колекции. Част от тази програма бе и подготовката и осъществяването на електронно издание на Котленския препис. Проектът беше финансиран от Национален фонд „Култура“. Комплектът включва флаш памет с дигитално копие на оригинала, придружена от набор от 26 картички – изображения от преписите на Историята. Така продължаваме една добра традиция, започната преди 5 години, да поднасяме на нашите потребители в достъпен формат архивни, ръкописни и книжовни документи, които съхраняват и изразяват националната ни памет и идентичност. Защото първо трябва да чувстваме и знаем кои сме, а после да определяме позициите си към другите и да чертаем своето бъдеще. В същия атрактивен електронен формат до настоящия момент са издадени тефтерчетата на Левски, Ботев и Раковски, емблематичните творби „Под игото“ на Иван Вазов и „Време разделно“ на Антон Дончев, както и литературното творчество за деца на Стилиян Чилингиров – един от директорите на Библиотеката през годините. Котленският препис на История славянобългарска – ярък носител и пазител на идентичност е седми в тази поредица.

Отец Паисий Хилендарски, неговият живот и историографски труд, както знаем, са обект на множество разностранни интердисциплинарни проучвания. Неизяснените обстоятелства и липсващите документални свидетелства предизвикват сериозни научни дискусии и спорове, понякога излизащи извън рамките на допустимия тон. Дълг на Националната библиотека е да представяме ръкописно-документалното наследство независимо и безпристрастно, достъпно и в услуга на всички наши потребители.

С доц. д-р Красимира Александрова разговаря Ангел Карадаков.

За Ангел Карадаков

Виж още

Ловчанска митрополия издаде нова книга – „Благодатни дарове и благодатни хора“

С благословението на Ловчанския митрополит Гавриил на българския книжен пазар излезе новата книга на Ловчанска ...