Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Най-великото и най-благословено събитие в човешката история бе пришествието на нашия Господ Иисус Христос на земята за Неговото спасително дело.
Мнозина от нас може да завидят на хората, живели по онова време в Галилея и Юдея, защото те са имали привилегията да видят Самия наш Господ Иисус Христос-Бог със собствените си очи. Те са свидетели на изцелението на болните от нелечими болести и на освобождението на хората от демоничните сили. Наистина би било прекрасно да сме в онези времена, да можем сами да видим Христос!
Нека се замислим по-задълбочено върху този въпрос: Синът Божи слезе от небето само за полза на онези, които бяха живи в Палестина по това време и можеха да Го видят? Дали радостта от Неговото пришествие бе ограничена до присъстващите през тези три години на Неговото обществено служение?
Христос дойде да изкупи света за всички векове, „за нас човеците и за нашето спасение“ (както изповядваме в Символа на вярата).
Как тогава е възможно да се ограничи Неговото присъствие три години в Палестина от I-ви век? Възможно ли е Бог да облагодетелства само тези малцина човеци? Неговото непогрешимо слово отговаря на този въпрос: „Бог не гледа на лице“ (Деян. 10:34). Хората, които вярват в Христос, независимо къде и кога живеят, се радват на същите благословения от Бога. Както казва св. ап. Павел: „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8).
Нека се замислим върху следното: Можем ли ние, които живеем днес, след две хиляди години, да срещнем Христос по същия начин като тези, които са живели през онова време? Да Го слушаме, да Му говорим и да получим Неговите благословения? Църквата отговаря на този въпрос с твърдо „Да“. Тези от нас, които вярват в Христос като Бог, които са кръстени и естествено стават обединени с Христос и Неговата Църква, ще имат същата възможност подобно на онези, които са живели през I век в Галилея и Юдея. Това е наистина невероятно! Как това може да стане?
Невъзможно е с нашия ограничен човешки разум да разберем как може да се случи подобно събитие. То е отвъд разума и навлиза в царството на мистерията. Когато нещо в ежедневието ни е необяснимо, ние го наричаме мистерия. Има много неща, които човешката логика не може да обясни, като свръхестествени събития, свързани с Божествени действия. Това са Божиите тайнства и за да се доближим до тях и да получим полза, трябва да надхвърлим петте си сетива (зрение, слух, вкус, мирис и докосване). Нашите сетива могат да се свързват само с материални неща.
За да се докоснеш до Божиите тайства е необходима вяра.
Тази вяра обаче не е нещо свързано с човешкото въображение, което е недефинирано, хипотетично и тъмно. Християнската вяра се основава на истинска личност, Иисус Христос, Синът Божи, който ни разкри всичко, което трябва да знаем, за да стигнем до крайната си цел. 2000-годишната история на Църквата, потвърждаваща Христовите истини, се потвърждава в нашия ежедневен живот. Наистина, казаното от Господ е вярно: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат“ (Мат. 24:35). И какво ни каза Христос, докато бе още на земята? „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20).
Но някой може да се запита: „След като Иисус произнесе тези думи, се възнесе на небето – как може това да е истина?“ Да, Христос наистина се възнесе, но тъй като Бог, подобно на Отца и Светия Дух, е „навсякъде и всичко изпълва“, както знаем и се молим всеки ден в молитвата „Царю Небесний…“. Освен това, нашият Господ Иисус Христос на Тайната вечеря установи специално отношение за общение с всички хора, за всички времена, във всеки народ по земята. Разбира се, достатъчно е хората да искат да повярват в Христовото Евангелие, да бъдат кръстени в името на Светата Троица и като членове на Неговата Църква, да се подвизават да живеят според Неговата воля със сърца, горящи за общение с Христос.
След като чуеш това, би било лесно да се кажеш, че „всичко това е една тайнство за мен!“ Да, всичко това идва от тайнство. На църковен език това се нарича „Тайнство на Светата Евхаристия (наричано още Причастие)“. Това е Тайнството на Евхаристията, където се постига единението на всеки вярващ с Христос. Това най-велико и най-дълбоко тайнство е основано от Самия Господ вечерта на Велики Четвъртък, точно преди да бъде мъчен и разпнат, за да осигури Неговото непрестанно и непрекъснато общение с всички Негови ученици от всички възрасти.
Всички християни знаят от Светите Евангелия и Първото послание на св. ап. Павел до Коринтяните (11:23-28) как Христос установи това Тайнство. Това е най-великото Тайнство, както всички знаем, се случва по време на Светата Божествена Литургия.
Тук обаче се крие голямото предизвикателство за вярващите. Тъй като това е Тайнство с много дълбоко духовно значение (концентрирано в сравнително кратко време, около час) и изразено на език, който често е символичен и неразбираем за всички, е необходимо духовното богатство на Божествената Литургия да бъде разкрито и разяснено в детайли. Така всеки вярващ участва с цялото си сърце и ум в тайнството на Божествената Евхаристия, което се случва във всяка Божествена Литургия.
Поради тази причина, ако Бог пожелае, ние ще посветим проповедите на неделните дни в тази църковна година на тълкуването и разбирането на Божествената Литургия.
Автор: Писидийски митрополит Сотир
Превод: Ангел Карадаков
Източник: pemptousia.com
