Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
От печат излезе книгата „Малък Свят (избрани разкази)“ на Джованино Гуарески. Преводач на книгата е Контадин Кременски, а е изданена от Студио Беров.
Джованино Гуарески (1908-1968) е вероятно най-известният италиански писател, журналист, хуморист и карикатурист. Трите тома с разказите му за дон Камило, свещеникът с нежно сърце и железни ръце, който разговаря със Спасителя, са преведени почти по цял свят. По тях са екранизирани седем филма, пет копродукции с Франция, с Фернандел в главната роля (най-известната му), които с удоволствие се гледат и днес. През 1943 е арестуван и мобилизиран в армията за обида към Мусолини. За отказ да сътрудничи с нацистите прекарва две години в немски концлагери в Полша и Германия. През 1950 e осъден на осем месеца условно за клевета срещу държавния глава Луиджи Ейнауди. През 1954 е осъден на година затвор за обида и оклеветяване на държавния глава Алчиди де Гаспери. Уплашени от надигащото се обществено недоволство, властимеющите му предлагат амнистия, ако се извини, но той отказва. Дори не обжалва присъдата и я излежава заедно с натрупването от първата.
„Писателят на добрите хора“ се радва на уважението на народа дори в затвора.
Докато де Гаспери губи почва под краката си, разболява се, оттегля се от поста и умира. Отказва предложението на папата да работи за Ватикана. Погребението му остава неуважено от представителите на официалната власт.
За един от главните герои
„Дон Камило е лидер на опозицията в селото, тъй като кметът е комунист. Той води съвестно богослужението и извършва всички необходими треби. Комунистите му напомнят за своя атеизъм и му натякват за отживялостта на „религиозните предразсъдъци“, но не могат да се лишат от услугите му.
Понякога се случват малки чудеса.
Партийците решават да създадат колхоз (първия в Италия). За тази цел поръчват трактор от Съветския съюз, и наистина го получават. Представянето на трактора обаче се проваля, тъй като той отказва да се движи. Макар и добър механик, кметът Пепоне дни наред не може да открие повредата. Накрая се обръща към свещеника и му предлага да се помоли за успеха на ремонта. Отец Камило произнася молитва, освещава трактора и той тръгва.
Също като класика Манцони, Гуарески вярва, че съществуват достойни клирици и че някои от тях може да са на високи постове. И все пак не споменава папата, освен веднъж, в „Писмо до дон Камило“. Там се изказва иронично за приема, даден от Ватикана на Андрей Громико, и за странните нововъведения, които неговият герой, разбира се, предпочита да не изпълнява.
Всичко това, също като представянето на комунистите, е изпълнено в пародиен и комедиографски дух. Като патриот и консервативен римо-католик, Гуарески се отнася отрицателно към „глобалистичното“ поведение на ватиканските първосвещеници.
Той вижда на дело това, което би могло и да се прогнозира: че за да останат сред силните на този свят, папите са съгласни на всякакви отстъпки от традицията“, пише в своя увод доц. д-р Николай Гочев.
Изданието може да бъде поръчано тук.
