Начало / Uncategorized / Свещ. доц. д-р Людмил Малев: Истината и миналото не могат да бъдат заличени

Свещ. доц. д-р Людмил Малев: Истината и миналото не могат да бъдат заличени

В началото на тази година от печат излязоха две книги под авторството на прот. доц. д-р Людмил Малев от Великотърновска епархия.

Носят заглавията: „Условия и преговори по вдигане на схизмата над Българската православна църква“ и „Да се отнеме от Църквата, вместо да й се даде…“. За историята на Българската православна църква, автокефалията й, вдигането на схизмата, както и за личността на Неврокопския митрополит Борис, говорим в следващото интервю.

– Отец, през тази година вие издадохте две книги с документи, касаещи живота на Българската православна църква от миналия век. Може ли да разкажете повече за самите издания и как решихте да ги издадете? 

Да започнем с уточнението, че „Условия и преговори….” е второ, разширено и преработено издание на предишен сборник с документи в помощ при работата ми със студентите по дисциплината „История на БПЦ”. То беше в тясна връзка с друг мой основен труд: „Вдигането на схизмата над Българската православна църква” (2007 г.).

Двете взаимно се допълваха и поясняваха. И двете отдавна се изчерпаха и в последните години назря идеята да се направи ново издание, което да ги обединява, но не механично, а преработено, като се обособи историческа част и към нея да се приложат документите с по-разширен коментар. Повтарям, това е издание, предназначено преди всичко за работа в семинарните занятия. Желаещите да се запознаят по-обстойно с материята, трябва да прочетат посочения по-горе основен труд от 2007 г.

Втората книга „Да се отнеме…” е факт, в резултат от дълго обмисляна идея. През 2005 г. излезе моя монография, посветена на личността и делото на Търновския митрополит Софроний (1934-1961 г.). Наред с цялостната му работа по съхраняване на епархията в сложните времена след 9 септември 1944 г., силно впечатление ми направи упоритостта, с която се опитва да запази църковните старини като собственост на Църквата. По-късно попаднах и на допълнителни документи, които разшириха основата, на които съм разработил тезата си в настоящата книга. В нея изтъквам, и мисля че добре аргументирам идеята, че културно-историческото наследство на Църквата би могло да се остави нейна собственост, като държавата я подпомогне с научен капацитет, финансово обезпечаване и естествено контрол. Така, както е било до средата на миналия век.

– Интересен е моментът, в книгата „Условия и преговори по вдигането на схизмата над Българската православна църква“, с договорките, които нашите архиереи правят за варенето нас вето миро, преди даване на томоса. Защо това е било така важно за тях? 

– Това е основен, принципен момент. Архиереите ни отиват на преговорите с ясната и категорична задача, да се вдигне схизмата, но и да се преодолеят всякакви елементи на дори и формална зависимост. Правото на мироварене е единствено на църква с автокефален статут. Колкото и „символично да изглежда” в очите на някои архиереи от патриаршеското обкръжение, нашата делегация не се съгласява. Убеждението е, че ако се върнат с това условие, мисията няма да е  на сто процента изпълнена и за това те не отстъпват.

– При изследването на тази зиворова литурература какво ви направи основно и по-голямо впечатление? 

– При внимателното четене не може да не се открият няколко важни момента: Изключителната отдаденост на каузата и категоричност при нейното отстояване. Високата степен на подготвеност на тримата архиереи. Способността им да преодолеят различията помежду им, като характери и дори лични интереси. Факт е, че преди по-малко от десетилетие, между двама от тях (Търновски Софроний и Велички Андрей) се води епична борба за търновската епархийска катедра. Всичко това е преодоляно и на преговорите няма и нюанс на разногласие. И в крайна сметка резултатът – вдигането на схизмата. Мнозина изследователи приемат, че въпросът е бил решен предварително и е трябвало само да се финализира. На основата на документите аз считам, че именно преговорите са решителните и вероятността да не се стигне до успешен завършек е била реална. Тази заслуга на нашата делегация е призната и от патриаршеските среди.

– Личността на Неврокопския митрополит Борис е засегната в първата ви книга, от 2016 г. насам тече процедура по неговата канонизация, смятате ли, че скоро ще се стигне до канинизаренето на дядо Борис? 

– Моето лично мнение е, че БПЦ трябва да ускори работата си по изследване и евентуално канонизиране на личности от по-ново време. Имаме нужда от светителски пример на хора, живели не толкова отдавна, в т.ч и Неврокопския митрополит Борис. Но делата и решенията по канонизацията на когото и да било трябва да детайлни и неоспорими. И разбира се, да се ускори, без да се „претупва” дейността на отдела.

– Втората книга, която се появи през тази година е  „Да се отнеме от църквата, вместо да и се помогне … или Как в средата на XX в. се „решева“ въпросът за опазване паметниците на историята и културата, собственост на Българската православна църква (Документи, факти, анализи)“. Разкажете повече за нея. 

– По-горе дадох сведения как се зароди и осъществи идеята за този труд. В основата е волята ми да докажа, че не е било и не е жизнено необходимо да се извършват подобни посегателства над църковна собственост. Та, как са достигнали до наши дни тези паметници на културата и историята? Църквата е била тази, която ги е съхранила през вековете. И ако държавата беше предприела политика на подпомагане в това отношение, ефектът би бил същият, а вероятно и по-добър. Да не забравяме, че те имат на първо място сакраментален характер, което е осезаемо много по-добре за духовника-стопанин, отколкото за индиферентен към вярата уредник (не всички са такива, моля да бъда разбран правилно).  

– Вие се спирате върху момента с присвояването на църковни имоти. Днес все още има такива, които не са върнати на Църквата. Защо, според вас, държавата вижда в църквата свой враг, а не съработник в обединяването на народа? 

– Вероятно, защото се подхожда бездушно, на една плоскост, на която първостепенна роля имат буквалистични експертни решения, актове и документи за направени подобрения и не на последно място материални интереси.

Що се отнася до втората част на въпроса, така ще е, докато държавата вижда в църквата само стари заслуги и не прозре в изключително благоприятната роля на духовността за живота на хората и от там и за държавата. Време е държавниците да проумеят принципа на Симфонията.

– Освен имоти, цензурирани, унищожавани или разграбвани са били и църковните библиотеки. Каква е вашата оценка, като историк, а и като духовник, на подобен род акции и погледнато от днешна гледна точка имало ли е успех? 

– Както всяко дело по унищожаване, преследване, цензуриране и т.н. и тук успехът е почти нулев. След промените видяхме как започнаха да се вадят стари книги документи и други забранявани и ограничавани вещи. Следователно, репресиите не са изиграли очакваната роля. В старите богослужебни книги личат задрасканите пасажи в които се споменава монархическия институт например….. От митрополиите е изискан и отнет агромен архивен материал, който, след цензуриране и редуциране е предаден на държавните архиви. Но някои от митрополитите са се постарали да направят копия, а и цензурите не са били толкова вещи и принципни. Така че, днес резултатът е видим. В последно време излязоха и продължават да излизат трудове и публикации, основани на богати архивни и литературни източници.  Факт е, че истината и миналото не могат да бъдат заличени!

С прот. доц. д-р Людмил Малев разговаря Ангел Карадаков. 

„Светодавец“, бр. 05/2022 г. 

Интервю с прот. доц. Людмил Малев може да гледате и в предаването „Религията днес“ по БНТ1. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Пожар пламна в планината край Рилския манастир

Пожар е възникнал днес в планината край Рилския манастир, съобщава Нова телевизия. Огънят тлее върху ...