Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Наскоро от печат излезе книгата „Патриарсите на Анхиало“ с автор д-р Венцислав Каравълчев. В края на миналия месец изданието бе представено в Поморие в ГХГ „Дечко Стоев“.
Там авторът сподели пътя от зараждането на идеята, през събирането на ценна информация за изследването и разбира се финалния резултат. И тук в сайта „Добротолюбие“ ви срещаме с автора на книгата, разказваща историята за няколко патриарси и епископи, произлезли от древния град Поморие. За историята, паметта и духовността прочетете в разговора ни с д-р Венцислав Каравълчев.
– Д-р Каравълчев, в края на април от печат излезе новата книга „Патриарсите на Анхиало”. Вие години наред изследвате църковната ни история по Южното Черноморие. Разкажете повече за научните открития, които сте направили?
– Христос воскресе! Да, малко след празника на Възкресението излезе книгата ми „Патриарсите на Анхиало“, в която се опитвам да повдигна малко завесата от забравеното църковно минало на този изключително интересен древен град. Книга предназначена, както за специалистите, така и за обикновените граждани и гости на Поморие. И друг път съм казвал, аз съм роден в Бургас и съм свързан много дълбоко с моя роден град, с морето, затова историята, най-вече църковната, на черноморските ни градове ми е особено интересна.
Трудно ми е да определя написаното в книгата с думата „открития“, но се радвам, че успях донякъде да възкреся имената на много частично или напълно забравени светци и деятели на Църквата по нашите земи. Имената на св. Сотас Анхиалски и св. Севастинана бяха почти напълно непознати дори на историците, тяхното споменаване беше рядко и мимоходом. Споменаваха се само като имена, и то не от изворите, а през трудовете на някои от големите западни изследователи на ранната Църква на Изток като Le Quien, Halkin, Janin, Darrouzes и др. Имената на св. ап. Теофан Анхиалски, св. Яков Анхиалски, св. Лука Месемврийски, св. Потит Сердикийски и др., бяха напълно непознати не само на нашите, но и на много от западните изследователи. Никой не свързваше учениците на св. ап. Андрей – светите Ина, Пина и Рима със земите на днешна България, нито името на св. дякон Амон и неговите ученички, светите 41 жени-мъченици със Ст. Загора.
Нещо повече, сведенията от житието на св. дякон Амон показват, че той основава общежитие, предтеча на манастир в околностите на Стара Загора в края на III в., по времето когато монашеството прохожда в Египет и Палестина. Един от основателите на западното монашество е роден по нашите земи и започва аскетичните си търсения тук. Всички са чували за съчиненията на св. Йоан Касиан – Римлянин, но малцина знаят, че той започва своя път от Добруджа. Така е и със св. Климент папа Римски, със св. Никита Ремесиански, когото румънските историци превърнаха в равноапостолен за Румъния, а той най-вероятно не е стъпвал в земите на запад от Дунава.
Ако Господ благослови със здраве и сили, искам да направя достояние за българските читатели живота на още много интересни църковни личности от нашите земи.
– Обръщате внимание на дейността на няколко вселенски патриарси, един йерусалимски и един архиепископ на Критската църква, тръгнали от древния Анхиало. Как исторически тази епископска катедра се е позиционирала в Православния свят?
– За съжаление белите петна в светската ни история са огромни и ако там работят днес стотици изследователи, то представете си, колко са белите петна в църковната ни история, където се трудят една шепа изследователи. Анхиало е бил изключителен град в древността, с голяма еврейска диаспора, за която не се знае нищо, но неслучайно св. ап. Павел изпраща там своя ученик св. ап. Теофан.
В Анхиало е свикан третият в историята на Църквата поместен събор, след Апостолския в Йерусалим и антимонтанисткия в Йераполис.
Дясната ръка на еретика Монтан, пророчицата Прискила, е изпратена да събира последователи в Анхиало и по този повод св. Сотас свиква събор. Следователно още в началото на II век Анхиало трябва да е бил значим религиозен център със сериозна християнска община, за да привлече вниманието на Монтан и сподвижницата му. Много вероятно епископът на Анхиало да е сред четиримата архиереи, които през IV – V в. участват в избора на Константинополския епископ – архиепископ. Колко ли значим град е бил Анхиало през Средновековието, за да извади Константинополският патриарх св. Тарасий такъв аскет като св. Яков Изповедник от неговия манастир и да го направи архиерей на Анхиало, където той остава 20 години преди да се върне отново в пустинята. Църковната ни история е наистина съкровищница, но ние нехаем за нея…
– Защо се превръща в своеобразен център и буквално „развъдник” за епископи?
– Много са причините, вече споменах славното минало, близостта с Константинопол, връзките с Константинопол и елита му. Много от Константинополските благородници имат по нашето най-вече южно Черноморие домове, вили, имоти… След падането на Константинопол през 1453 г. една част от елита на града отива на Запад, но не малка част идва в Анхиало, в Созопол, в Несебър и др. В Анхиало са известни поне имената на десет благороднически фамилии, които идват тук – Кантакузинос, Транос, Асанидис, Главидис… Хора образовани, знаещи, можещи, истински благородници. Този елит създава елит, включително и църковен, изключителен, като патриарх Йеремия II Транос, който сияел по силно от слънцето на Изток.
Културата, знанието, поведението, благородството иска много време за да се създаде, иска условия, работа, култивиране и още повече време за да се утвърди и наследи, поколения…
Това, което се е създавало векове в Константинопол, буквално се изсипва за няколко години в Анхиало и веднага дава плодове. Предполагам, че ме разбирате. Защо България вече толкова десетилетия тъпче на едно място? Защото тъкмо се появи някаква грамотна класа и я избиваме, избиваме си постоянно онези, които можеха да бъдат елит, гръбнак на държавността, на просперитета. На тяхно място постоянно идват хора без минало, които много искат да бъдат елит, но не могат, защото такъв не се става със заемането на някакъв висок държавен пост. Страшно е когато облечеш посредствеността с власт. Вече повече от век се въртим се в омагьосан кръг.
– Западането на епископията свързано ли е с някакви определени исторически обстоятелства – войни, нападения, чума или просто с времето нещата се променят?
– Западането е свързано с неща, за които е по-добре да не коментираме, защото са срамни. Годината е 1906 г., всеки може да си направи сам изводите.
– Днес градът е много по-различен от древния му разцвет. Помнят ли се делата на епископите, служили в този регион на страната?
– Определено не се помнят. Но Анхиало не е изключение, а правило. Колко се помни делото на св. ап. Карп в Стара Загора? На св. патриарх Дионисий I в Пловдив, на българските светци патриарси Макарий, Спиридон, Симеон, Йоаким III в Търново? Имената не се помнят, а какво остава за делата. Тъжно, много тъжно.
– И накрая един малко по-философски въпрос. Как може да бъде съхранена църковната памет, как да се поддържа споменът за отишлите си от нас архиереи, духовници и въобще християни?
– Труден въпрос, за който нямам готов отговор, рецепта. Само с писане определено не става, но със сигурност писането е началото. „Вярата идва от слушане“ (Рим. 10:17). Написаното трябва да бъде прочетено и може би, ако е добре написано, да вдъхнови за проповед, която да започне да възстановява памет.
Виждам, че в Поморие започва да се случва, паметта на св. Яков започва да се тачи, хората оправят молитви към него и вече има няколко чудеса, които светецът е извършил.
След всяко чудо все повече местни хора прибягват към него, а се оказва, че св. Яков Анхиалски е и изключително бърз помощник. Аз съм свидетел за себе си за чудесата, които върши св. Варвара Илиополска, а и чувам, че все повече хора в района на Разлог и Елешница прибягват към нея. За съжаление не навсякъде е така.
В Мелник живеят не повече от 300 човека, но името на св. Калист Мелнишки е напълно непознато там.
Как светецът да им помогне, как да извърши чудо, когато никой не се обръща към него? А св. Калист, който доскоро беше почти напълно неизвестен на науката, има творчество и дълбочина на богословието, което е напълно съпоставимо с това на св. Григорий Палама, дори мисля, че на места е много по-точен в изказа си.
За да се поддържа спомен за нещо, този спомен първо трябва да бъде възстановен. В Църквата това става чрез молитвеното почитание, през проповедта и не на последно място – през словото на образа, иконата.
С д-р Венцислав Каравълчев разговаря Ангел Карадаков.
| За книгата „Патриарсите на Анхиало“ | |
|
„Патриарсите на Анхиало“ си поставя задачата добросъвестно и в пълнота да даде своя принос в обогатяването на местната история в най-интересната и поучителна част от нея – духовната. Да възстанови частично образите на някои от големите духовни водачи, родени или прекарали част от живота си в Поморие. Авторът определя книгата като вдъхновяваща приказка за миналото на Анхиало. |
