Начало / Uncategorized / Митрополит Антоний: Бог ни изпраща изпитания, за да провери дали не сме го загърбили

Митрополит Антоний: Бог ни изпраща изпитания, за да провери дали не сме го загърбили

В „Темата на NOVA” репортерът Анна Ангелова и операторът Георги Георгиев ни срещат с пазителите на вярата от времето, когато пандемията определяше хода на живота. Тогава духовници и обикновени хора пътуваха хиляди километри, служиха в празни храмове и пренасяха благата вест чрез онлайн излъчвания на литургиите.

За борбата на свещенослужителите с душевните изпитания, за нуждата на човека за преживее, срещне, види с очите си чудесата на вярата и за равносметката 2 години по-късно, разказва митрополит Антоний.

– Ваше Високопреосвещенство, как изглеждаше този период на пандемия през Вашите очи и през призмата на църквата?

– Това беше преди всичко един нов, непознат период в живота на Българската православна църква. Изпитание, което всички ние преодоляхме с твърда и непоколебима вяра в Бога. Естествено, имаше смущения в душите на вярващите, на нас самите като църковнослужители и свещенослужители, защото наистина – сблъскахме се с нещо ново, непознато, което естествено приемаме като изпитание.

Като вярващи християни знаем, че Бог не ни дава повече от това, което можем да понесем на нашите плещи. Тоест кръста, който Той дава, не е непосилен, стига да се мобилизираме, стига да засилим нашата молитва и да се уповаваме изцяло на Бога. Именно затова БПЦ през тези трудни години на пандемия призоваваше вярващият народ да усили своята молитва. Нашите свещенослужители се молеха със специални прошения по време на богослужението, та скоро да отмине тази пандемия. И слава Богу, че успяхме да устоим на всевъзможния натиск да не позволим да бъдат затворени храмовете. Защото те преди всичко са дом Господен и ние сме само разпоредители в този дом, защото неговият господар е сам Бог.

Така вратите на храмовете останаха отворени, надеждата и упованието останаха в сърцата на мнозина, които прекрачваха прага, търсиха утеха в своите скърби, намираха удовлетворение от своите постигнати успехи, но най-вече намираха твърда опора в тези трудни времена. Но най-вече камбанният звън ги призоваваше и им напомняше, че Бог не ги е оставил, свещенослужителите не са ги загърбили. Всички ние заедно вървяхме по този труден път, който извървяхме с Божията помощ – разбира се, с цената на много усилия. Да, загубихме много свещенослужители – лично аз загубих един свещеник на 38 години. Отец Стефан, Бог да го прости, служеше в нашата църковна община в Милано, както и мнозина други в цялата БПЦ, за които се молим.

Смятам, че тази пандемия остави траен отпечатък в душите и сърцата на българския народ. Накара ги да се замислят преди всичко за непреходните, вечните ценности в живота. Защото да имаш пари, да имаш имоти, да имаш всичко – когато виждаш, че си безсилен пред тази пандемия – ти остава само вярата и надеждата в Бога. И може би това отрезви мнозина и им показа, че пътят към трупането на материални блага е грешен. Защото какво е необходимо на всички нас – къде да подслоним своята глава, какво да облечем, за да се стоплим в зимните месеци, и да се погрижим за нашите близки по начин, по който да им дадем твърда основа, надежда и вяра в християнските ценности. Много хора се обърнаха именно към Бога в този момент – много хора потърсиха причините за всичко това, което се случва, и стигнаха до извода, че Бог допуска тези изпитания, за да ни подсети дали не сме го забравили, дали не сме го загърбили, дали не сме тръгнали по път видимо широк, но водещ към бездната на погубването на нашите души.

– Като митрополит, отговарящ за епархията в Западна и Централна Европа – забелязахте ли всички тези тенденции в още по-голяма степен в тези държави, където храмовете бяха затворени за дълго по време на пандемията и където всъщност хората продължаваха да се молят само пред домашната си икона?

– Макар и мерките да бяха по-строги в Западна и Централна Европа и в други градове на различните континенти, вярващите българи запазиха, дори усилиха своята вяра към Бога. Те направиха така, че молейки се пред домашния си иконостас, пред иконата на Божията майка, на Господ Иисус Христос и небесните им покровители да съхранят пламъка на вярата в това трудно време.

За разлика от България храмовете в Западна и Централна Европа бяха затворени изцяло в първата пандемична вълна, дори и през голяма част от втората. Мерките бяха „железни”, но пък свещенослужителите ни не оставиха своето паство и използваха социалните мрежи, служейки Божествена света литургия сами с певец, за да се помолят за скорошното отшумяване на тази пандемия. Пък и по този начин да окуражат вярващия народ, който живее далече от своята родина, далеч от своите близки понякога, но имайки до себе си Пастиреначалникът на всички – Господ Иисус Христос, и майката на всички човеци – Света Богородица, която не ги остави.

Аз съм благодарен на моите свещенослужители, които бяха на своя пост колкото и да им бе трудно. Защото отслужвайки Светата литургия, макар и в социалните мрежи, те не оставяха без духовна храна своето паство. Отиваха по домовете на вярващите, причастяваха ги на място със сухо причастие – тези, които живееха благодатния живот на Църквата, продължаваха да го живеят.

– Това изглежда като една по-различна първа линия, за която сякаш не се говореше толкова много по време на пандемията. Защото обикновено към тези хора причисляваха тези хора, които се сблъскват лице в лице със заразата, а всъщност свещенослужителите също бяха на една първа линия.

– Много е трудно да служиш в празен храм, но това е едно ново предизвикателство, за което не бяхме подготвени. И все пак се справихме. Нашите свещенослужители останаха на своя пост до края и те бяха на първата духовна линия. Мнозина посещаваха енориашите, изповядваха ги в домовете им, причастяваха ги в домовете им, беседваха с тях, извършваха молитвни последования, които удовлетворяваха техните духовни потребности и така те бяха духовно сити и духовно здрави, което се отрази и на тяхното телесно здраве.

Имаше свещенослужители, които пътуваха стотици километри, за да достигнат до своите енориаши. Тъй като разстоянията в различните градове са големи. За наше съжаление имаме по един храм в определена европейска столица, но пък хората не жалят нито сили, нито средства, за да могат да дойдат до храма, за да се докоснат до неизчерпаемия източник на благодат в Църквата. Бог не ни е забравил и ни укрепява. Христос Възкръсна и тази година и дано това Възкресение да обнови и възкреси нашата човешка природа, да ни даде повече сили, повече надежда, повече вяра, повече любов, която да раздаваме на вярващия народ.

Цялото интервю гледайте във видеото.

 

За Ангел Карадаков

Виж още

Пожар пламна в планината край Рилския манастир

Пожар е възникнал днес в планината край Рилския манастир, съобщава Нова телевизия. Огънят тлее върху ...