Начало / Uncategorized / Да състрадаваме на Св. Богородица в нейната майчина скръб

Да състрадаваме на Св. Богородица в нейната майчина скръб

Слава на Бога отново дойде времето от годината, в което да се срещнем с предела на нашето зло. Дните на Страстната седмица сякаш съкрушават всичко суетно и мимолетно, което обикновено царува в душите ни.

Припомняме си предателството на Юда, отричането на Петър и неправедния съд извършен над Съдията на вселената. В съзнанието ни се прокрадват и картини от унизителните мъчения, претърпени от нашия Спасител. Накрая коленичим в прахта при Кръста и се чувстваме виновни пред окървавеното Му лице. Колко полезно и мъдро е да правим това! Смиреното покаяние е най-доброто, което бихме могли да поднесем на Този, Който изстрада нашето зло с цената на живота си.

Някой бе казал, че не пироните, забити в плътта Му, а безмерната Му любов към нас го приковаваше на Кръста. Нима някой би могъл да се осъмни в това?! Още от сътворението на света Бог не искаше смъртта на грешника. Дори в Стария завет – в онези жестоки времена, изпълнени със суровостта на Закона – дори тогава можем да видим следите на Божията любов към нас. Като средство за изкупление Бог бе наредил да се жертва агне – заместител на прегрешилия човек. Заплатата за греха е смърт, но Бог не поиска прегрешилия да бъде наказан за вината си. В Старозаветните времена хиляди агнета бяха жертвани, като изкупление за човешкото зло и като предобраз на съвършения Агнец, Който ще ни изкупи веднъж завинаги. Нима има по-голям израз на любовта от пролятата заради теб чужда кръв?!

Нека пазим в ума си това откровение за любовта Му, докато пристъпваме към Пасхалното Причастие! Но нека си припомним и друга жертва, направена за нас. Жертвата на Божията Майка. Избраната да роди Спасителя на света. Едва ли има друга жена толкова прославяна от всички земни родове. Ние християните възпяваме непорочната й чистота, неземната й святост и всички дарове на благодатта поместени в Дева Мария. Можем ли да си представим, обаче, в пълнота преживяната от нея мъка?!

Човекът не обича да страда и през по-голямата част от живота си се стреми да избягва страданието. Един от най-болезнените видове страдание е състраданието. Да страдаш, защото някой друг страда. А колко по-болезнено е когато страдащият е най-милото ти същество – плът от плътта ти е кръв от кръв от кръвта ти. Никой не би накарал една майка да си представя, как би се чувствала при смъртта на детето й, защото няма по-голяма болка от тази на родителя. За това и никой не би посмял да постъпи толкова жестоко. Въпреки това в дните на страстната седмица бихме могли да почетем мъките, през които е минала Пресветата Дева Мария в тези най-черни дни от историята на човечеството.

Ако за Бога бе непосилно да гледа как сътворените от него човеци погиват, то само можем да си представим как тази мъка може да съкруши един смъртен човек. Защото макар и несравнимо по-славна от серафимите, Пресветата Дева бе земнороден човек, като нас. При все това нейното страдание не би могло да се сравни с това на никоя друга майка. Благодарение на православната иконография можем да видим, как от очите на Божията майка струи безмерна мъка, дори още когато носи Младенеца си на ръце. Тя страда, защото вече знае, че родения от нея живот е предопределен за изкупителна смърт. Нима има нещо по-смиряващо от тъжния й поглед, пропит колкото с майчина болка, толкова и с любов към нас – причината за тази болка?!

Светото Писание ни казва, че по време на кръстните мъки на Христос, почти всички от учениците му са избягали, но Пресветата Дева е била неотлъчно до Сина си, във всяка крачка от Неговото страдание. Непосилно е за ума да обхване безкрайността на нейната болка през тези мигове. Сякаш само майчината любов може да пречупи предела на състраданието и да премине отвъд него. Всеки мокър удар от камшик върху кожата, всеки сантиметър от пробиващите плътта пирони са понесени и от самата нея. Тя е там и не чува нито подигравките, нито безумните викове на озверялата тълпа. Тя чува само мъчителното дишане на разпънатите дробове, сякаш са нейните собствени. Притихвайки в мъка, насред бурята от човешко зло, тя почти чува последните удари на сърцето Му. Същото това сърце, което е туптяло и вътре в нея.

Някъде назад в съзнанието й ехтят думите на пророка, който преди толкова години бе предрекъл: „..ето. Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата..

Питаме се, дали страданието става по-леко, щом бъде осмислено. Чудим се, дали знанието за Божествената природа на Сина не е облекчило майчините мъки. Сякаш отговорите на тези въпроси могат да се открият и в нашето сърце. Нима вярата, че ще се видим отново с починалите ни близки, прави раздялата по-малко болезнена?! Нима нещо такова може да се каже на една скърбяща майка?!

Страданието е неотменима част от живота на всеки, а може би и дори малко свещена. Майчината болка, не може да бъде рационализирана и успокоена с утешителни слова. Тя е сакрална и трябва да бъде почетена. Тя няма нужда от клиширани фрази и със сигурност не би изтърпяла, каквото и да е „разсейване“, препоръчано от утешителите. Нека мълчи всяка плът, пред скръбта на Майката! Да плачем с нея е хиляди пъти по-добре, отколкото да философстваме в празно суемъдрие. И докато плачем с Богородица при Кръста, ние биваме осиновени от нея до свършека на света. Нека преди да се докоснем до изкупителната кръв на Спасителя, да се умием в очистващите сълзи на Неговата Майка!

Четем акатиста пред иконата на Пресвета Богородица Седмистрелна и чуваме нейния плач към благословената й рожба: „Светлина Моя, Боже предвечни и Творче на всички твари, и Господи, как търпиш страдание на Кръста?” – плачеше чистата Дева и говореше за Твоето странно Рождество: „Сине Мой, повече от всички майки бях възвеличена, но горко Ми, защото като Те гледам разпнат сега, утробата Ми гори”;

По молитвите на Пресветата Славна Владичица наша Богородица, Господи Ииусе Христе, Сине Божий, дарувайни неосъдно да се причастим с Твоята Пасха!

Автор: Даниел Лазаров

За Ангел Карадаков

Виж още

Започва дарителска кампания за храма в село Голема Раковица

Недалеч от София, в полите на Средна гора, на хълма срещу увековечената в разказа на ...